Може би си мислите, че споровете в света на смартфоните нямат нищо общо със скандалите за високи токчета.
Ала всъщност и двете се отнасят до една критична граница в копирането и конкуренцията: използването на дизайна за спечелването на контрол над функционалността - а оттам и контрол над пазарите.
Двата спора, които не слизат от главните страници на бизнес изданията от миналия месец, са Apple срещу Samsung, където Apple обвиниха Samsung в копиране на дизайна на продуктите им iPhone и iPad; и Кристиан Лобутен срещу Ив Сен Лоран, в който Лобутен обвини YSL за това, че копират характертните негови червени подметки.
Макар че е оправдано да има някаква степен на защита на дизайна, тези казуси илюстрират опасностите от това да оставим притесненията от плагиатство да надраснат необходимостта от конкуренция.
Да вземем например атаката на Apple срещу Samsung
Apple твърдят, че имат защитени авторски права не само върху познатите функции на сензорния дисплей като мащабиране чрез докосване и мащабиране чрез жест с два пръста. Освен това компанията претендира за монопол върху правоъгълната форма на електронните си устройства.
В съдебната зала Apple се опитаха да използват патентите си за формата на iPad и iPhone, за да блокират разрастващия се арсенал от продукти на Samsung с подобен дизайн.
Нова и отличителна ли е базовата форма на iPhone и iPad? Не. Правоъгълна е и формата на телевизорите, на компютърните монитори, на списанията, книгите - това е основната форма, която доминира представянето на съдържание още от времената, в които Мойсей открива 10-те божи заповеди.
Следователно има основателни причини да се запитаме дали на първо място е било редно да се одобрява патент за дизайн с такава базова форма. Особено поради причината, че Apple далеч не са първите, които предлагат дизайн на правоъгълен телефон - LG Prada например използва същата основа за дизайна си, много преди да се появи iPhone.
Вторият проблем е свързан с неизбежното преплитане на дизайн и функционалност
Макар че формата може да изглежда като въпрос на естетика, на практика тя носи значими функционални предимства на потребителите. Можете ли да си представите смартфон и таблет с някаква друга форма?
Вярно, че в сериала "Офисът", излъчван по NBC, героят Дъндър Мифлин се опитва да докара триъгълен таблет, ала това само по себе си доказва тезата, че единствената приемлива и общоприета форма е точно правоъгълната. Ако Apple имат контрол над правоъгълната форма, това ограничава практически всичките им сериозни им конкуренти на пазара за смартфони и таблети.
Вярно, че съдиите не решиха, че Samsung са откраднали патентите на Apple, използвайки правоъгълната форма на iPad. Но за сметка на това подведоха южнокорейската компания под отговорност за нарушаването на някои от патентите на Apple, отнасящи се до правоъгълната форма на iPhone. А дори и по отношение на правоъгълния патент на iPad, съдът не отреди, че този патент за дизайн на Apple е недействителен.
Така че Apple имат пълната свобода да преследват други производители заради това, че правят таблети и телефони с форма, подобна на продуктите на Apple. И тук подчертаваме думата "подобна".
Защото телефоните на Samsung, макар и да са правоъгълни и със заоблени ъгли, все пак не са идентични с тези на Apple. Ако съдилищата възприемат тази практика и в бъдещето, много други производители на мобилни телефони биха имали същия проблем: HTC и Nokia например са само две имена в бранша.
Битката между Кристиан Лобутен и Ив Сен Лоран пък не е за формата, а за цвета
Лобутен твърди че той (и единствено той!) има право да използва ярко червени подметки при женските обувки. Първоинстанционният съд, пред който първоначално бе разгледан съдебният спор, отхвърли това твърдение, обосновавайки се, че в света на модата цветът не е единствено въпрос на естетика, а освен това носи и функционалност.
В крайна сметка жените не си купуват обувки с високи токове, за да им топлят краката - правят го, за да изглеждат по определен начин. Цветът е съществена част от тази визия. Пълният контрол върху определен цвят от страна на една-единствена модна къща би ограничило пазарната конкуренция твърде много.
В решението, обявено наскоро, апелативният съд в Ню Йорк не отрече, че цветът може да има функционална стойност в контекста на модата, която да предоставя категорично конкурентно предимство.
И все пак, решението бе в полза на Ив Сен Лоран, постановявайки, че техния модел на обувка имал червена подметка И горна част, така че не нарушава правата на Лобутен. Защо? Защото запазената марка на Лобутен е именно в контрастиращите червени подметки. Следователно, една изцяло червена обувка не би трябвало да е проблем.
Макар че казусите с Apple и Лобутен са различни по много начини, и двата са пример за нещо много важно. Правата върху интелектуалната собственост (ИС) в продуктовия дизайн могат да имат сериозни ефекти върху конкуренцията. Тези дела подчертават клопките, които поставят твърде всеобхватните права върху интелектуална собственост в дизайна на продукти.
Това води до нещо дори още по-значимо по отношение на тези права
Интелектуалната собственост може да изпълнява важна, дори решаваща функция в една икономика, базирана на иновациите. Ала освен това, тя може и да смазва конкуренцията и да забавя въпросните иновации.
Един от възможните начини, по които правата върху интелектуалната собственост биха могли да навредят както на конкуренцията, така и на иновациите, е блокирането на възможността на конкурентите да подобряват и доусъвършенстват съществуващия дизайн.
Иновациите често биват идеализирани с идеята, че се отнасят само до големия "Еврика!" момент на откритието, но в много случаи те се случват чрез хващането на една добра идея и доизпипването й до нещо велико.
По-големият контрол на фирмите по отношение на форми и цветове спъва този процес с юридически средства - особено ако имат разрешение да ограничат базова функция, която пресича несигурната граница между чистия дизайн и функционалност.
Тези проблеми могат елегантно да се решат с намаляване на продължителността на патентите. Ако е в сферата на модата - 1 година, за електроника също 1 година и т.н. За музика май сега са до смъртта на автора + някакви години, което пак е прекалено много. Отделно така се избягва и "замразяването" на технологии, каквито случаи има често. Пример са войните срещу електрическите коли от прозиводителите на "конвенционални" автомобили. Там патента се купува и след това не се използва. Ако срока му е да кажем 10 години, то ефекта ще е временен.
По принцип считам, че патенти не трябва да има въобще. Единственото изключение може да бъде фирменото лого и то само в един единствен контекст - когато се поставя върху продукт или опаковка на продукт. Всичко останало дава на неспециалисти по-големи права, отколкото на хората, които наистина работят в съответната област. Не може да се забравя кой извършва процесуалните действия и кой налага присъди, въвичането в играта на тия люде, при това като решаващи фактори е все едно да им се харижат милиарди или да им се връчат пушки и да им се рече стрляйте. Така изглежда, ако човек мисли за парите като за трансферна договореност, а механизмите или директната намеса на външни за изработката и търговията фактори като за принудителна договореност. Последната е нужна в някаква степен, но прекрачили границите на абсолютна необходимост започва да изражда не само пазара. Вижте не е ли това израждане - всички си давате сметка колко работа е хвърлена по електрониката и софтуера, а накрая някакви адвокати и съдии си разпределят резултата от тая работа спорейки за формата на кутийки и жестове. Как точно една и съща страна съчетава антимонополно и патентно законодателство, ако използва последното по тоя начин? Не е ли това перверзия? Ние също имаме думата - можем просто да не купуваме нищо от компаниите позвлили си да превърнат патентите в посмешище.
и двете са ненужни за хора с достатъчна извисеност.
Коментар 7 беше изключително смешен. Не мога да разбера, като иамте избор между варианти за телефон....какво сте го захапали този iPhone? Не си го купувайте просто MacAllister , ако няма патенти, целият пазар ще се основава на кражби...няма смисъл тогава да има различни марки.
Е как кое? Бакалските сметки за цената 167$.
Огромни разлики...да така е. И като не ти харесва си взимаш обикновен телефон , а не смартфон. Не знам за кои стоки производствената цена = продажната.
Добре Боби, тогава просто си купи и използвай телефон за 50 лв.(например) от друга марка. Свободата на избора е нещо доста ценно
Това дали е верно Леле Мале, не знам.Но чух че един китаец е искал да го погребат с мобилния телефон( зареден), защото сметал че само така ше се свърже с роднините си от оня свят и ще им каже как е там и от кво ше има нужда!! Да му носят на гробищата роднините,кога потребва