3...2...1...БУМ! „Мисията е изпълнена", боботи глас по радиостанцията, докато гигантско огнено кълбо поглъща ракетната база на врага. Гледката си я бива - май за първи път се радвам, че го взех тоя компютър.
Експлозията не е само във виртуалния обект на виртуалния ми враг. През последните 30 години, гейм индустрията взривява всякакви очаквания, предразсъдъци, прогнози и рекорди. Хората днес играят повече от всякога - на компютри, конзоли, смартфони, таблети, вкъщи, в автобуса, докато шефът го няма...
През 2017 г. годишният оборот в сектора се очаква да достигне 82 милиарда долара (да, $82 000 000 000) - резултати, които киното и музикалният бизнес надали някога ще видят. За някои може и да е изненадващо, но парче от тази все по-голяма баница има и за България, където като гъби след дъжд никнат гейм студия.
По време на огромния младежки ON! Fest (20-22 септември, Inter Expo Center), за трети пореден път специализираната конференция Game Dev Summit Bulgaria (сайт) събира под един покрив български разработчици, световни авторитети в бранша, хора от академичните среди и стотици млади хора, които искат не само да играят, но и да правят и продават игри.
Сред лекторите тази година са живата история на гейм индустрията Иън Ливингстън (създател на множество книги-игри, един от хората популяризирали Dungeons & Dragons в Европа, а също и „баща" на игровата поредица Tomb Rider), проф. Томас Бремер и проф. Сузан Брандхорст, които преподават на бъдещи създатели на игри в Техническия университет в Берлин. Освен тях, пред публиката ще говорят и много представители на български и чужди студия.
Да се запознаем
„Първото издание на GDS беше през 2011 г. и мина под надслова „Да се съберем, да се запознаем и да се видим". Тогава ние открихме 9 студия, които правят игри в България. Миналата година те бяха около 20, в момента са над 30", посочва Мартин Кадинов, директор на ON! Fest и GDS Bulgaria.
Той допълва, че растежът не е само в броя на фирмите, но и числеността на персонала им - Gameloft през 2011 г. са имали стотина човека в българския си офис, а сега са 350.
Като цяло, България и Румъния са едни от страните с най-голям растеж в бранша. „Само в Букурещ има 4-5000 човека, който работят в сферата на игрите - в Gameloft, Ubisoft и Electronic Arts, които имат доста големи офиси там.
Не трябва просто да сме евтини
Подобно на други аспекти на IT бизнеса, много чуждестранни гейм компании създават свои подразделения у нас. „За големите студия е интересно да отворят офиси тук по елементарна икономическа причина - качеството за парите, които плащаш, е доста добро", посочва Кадинов, но и допълва, че качеството си има цена и „ако човешките ресурси в България подобряват нивото си, те винаги ще бъдат релевантни. Най-лошото нещо, за което могат да те изберат, е защото си евтин".
Тук идва и най-големият проблем на гейм индустрията у нас - недостигът на подготвени кадри.
„Правейки игри в България ние се конкурираме на световно ниво с всички разработчици на игри по света, а не просто с останалите български студия. Хората в България обаче масово нямат нужния опит, а понякога са и с грешни нагласи или очаквания, което пречи в не малко случаи както на тях така и на нас да излизаме на пазара с високо качествени игри във всяко едно отношение", коментира собственикът на XS Software Христо Тенчев. Компанията разработва уеб-базирани мултиплеър игри, които се играят от милиони хора по цял свят.
„Специфично за България, липсата на традиции в разработката на игри често ни кара да откриваме колелото и топлата вода отново. Понякога откриваме по-кръгло колело и по-топла вода, но това винаги отнема много време и усилия", коментира Габриел Добрев от Haemimont Games, известни с първата българска стратегия Tzar, популярната Celtic Kings и последните две издания на диктаторския симулатор Tropico.
„Студията търсят кадри, младите хора имат афинитет към игрите и искат да работят там, а няма адекватно образование в тази насока. На мен ситуацията ми се вижда абсурдна - това е един бизнес, който вече е голям и ще става все по-голям. Това е бизнес с изключително голяма добавена стойност, който може да даде сериозен отпечатък върху живота на хората в България", обобщава Мартин Кадинов от GDS.
И къде е образованието?
Специализираното образование за разработчици на игри у нас е в много ранна детска възраст. Според директора на GDS, липсата на хабилитирани преподаватели може бързо да се компенсира, защото има много хора от индустрията, които желаят да споделят опита си. Той дава пример със служител в голямо студио, който преподава „Интерактивен сценарий" в НАТФИЗ.
Кадинов подчертава, че не трябва да се търси чужда образователна система и да се присажда в нашите университети. Според него формулата е по-скоро съчетание от успешните практики в чужбина, реален поглед върху бизнес действителността в България и постоянен контакт с тези, които биха ангажирали студентите - у нас и в чужбина.
„Най-доброто образование бих искал преди всичко да ми даде представа за действителността на бранша, в който съм аз; да ме научи на конкретни и актуални знания и умения спрямо момента, в който аз завършвам и да ме научи как аз да се адаптирам".
Мартин Кадинов се надява, че разговорът по темата ще продължи на 20 септември, когато представители на висшите училища и бизнеса ще обсъдят на кръгла маса как бизнесът и образованието могат да си бъдат полезни. СУ, НБУ и ТУ поотделно си партнират с различни студия, но този вид отношения не са централизирани и директорът на GDS ги сравнява с петима души, които копаят паралелно, без да знаят един за друг.
„Организирането на самото събитие, да поканиш всички хора на място, не е толкова трудоемко. Изключително трудоемко е тази енергия, която ще се генерира там, да бъде правилно оползотворена. Там хората се срещат, обменят идеи и очертават едни своеобразни пътни карти накъде трябва да се случват нещата", посочва той и допълва, че истинският резултат ще дойде само след постоянни срещи, анализи и работни групи от експерти от различни профили.
Това за мен ли е?
Конференцията GDS не е само събиране на големи компании. Съдържанието е достатъчно разнообразно, за да има по нещо както за по-запознатите, така и за тези, които навлизат в бранша. Освен това лекциите са посветени както на техническия аспект на игрите, така и на творческия, но и на бизнеса зад тях.
„Стараем се да направим един баланс на програмата, който да позволи на всеки, който вече има сериозни намерения или просто иска да обогати знанието си, просто да заповяда и да научи повече. От друга страна, даваме добавена стойност на нашите студия - опитваме се да поканим някои от наистина свежите мозъци на бизнеса в България, за да кажат какво става дума по света", обяснява Мартин Кадинов.
В отворения ден на ON! Fest (20 септември) ще има специален панел, в рамките на който студията ще презентират себе си и свободните си позиции в рамките на 10 минути. Това е полезно както за търсещите работа, така и за тези, които искат да придобият по-ясна представа кой стои зад любимото им заглавие.
Черешката на тортата
От толкова бизнес, арт и лекции, няма начин на човек да не му се прииска да види игрите в действие. ON! Fest тази година ще покаже много.
Централно събитие ще е финалът на балканския шампионат по League of Legends, която в момента е най-популярната игра в света. Два български отбора ще премерят сили с 6 от съседните държави за награден фонд от 5000 евро. Всичко ще се случва на сцена с много мултимедия и ще се предава пряко в Интернет с FullHD качество и коментар на български и английски.
Другите големи турнири са на отделна сцена в Inter Expo Center - по World of Tanks, StarCraft 2 и DotA 2. Освен това посетителите ще могат да премерят сили на StarCraft 1 и 2, Counter-Strike, Pro Evolution Soccer, Tekken и други. „ Ако някой обича игри, ON! Fest определено е неговото място", подчертава Кадинов.
Той признава, че преди 15 години подобен фокусиран върху игрите форум у нас е бил немислим. Сега обаче игрите водят индустрията: „Говорил съм си с хора от студията, които казват, че при разработката на игра за конзола или компютър, това е първото или второто познание на програмния език C++ в абсолютно всяко ниво на работа. Водещите програмисти трябва да са виртуози".
На световната карта
Кадинов посочва, че още от първото си издание, ON! Fest иска да е на висотата на гейм индустрията у нас. Затова фестивалът се стреми към позиция на световната карта, „а не просто да е най-доброто събитие от този тип в България". Признава, че е трудно и екипът не би си скъсвал задника от работа, ако не обича това, което прави.
Според него, резултатът е видим - тази година ON! Fest трябва да прилича повече на най-големия европейски форум Gamescom, отколкото на предишното си издание. „Смятам, че тази година даваме доста сериозна заявка, казваме „Здравей!" на света с нещата, които правим и съдържанието, което имаме".
Само няколко дни остават, преди да разберем дали мисията е изпълнена.
