Има прочута карикатура на New Yorker с куче пред компютър, което заявява на събрат по порода, че "В Интернет никой не знае, че си куче."
Но тъжната истина е, че ако си куче в Интернет, на никого не му пука, защото типовете, които дърпат конците в уеб пространството, се интересуват предимно от котки.
Цифровият пейзаж е наситен с котки. В блога си Diary of Numbers, през 2010 г. Арън Сантос, професор по физика и автор на книгата "How Many Licks?", изчислява, че има около 1.3 млрд. снимки на котки онлайн.
Оттогава насам количествата на данните в Интернет са се увеличили петорно, така че броят им вероятно би могъл да е 6.5 млрд.
Което означава по една снимка на котка за всеки човек на Земята.
Което донякъде обяснява защо Purina, производителите на котешката храна Friskies, твърдят, че цели 15% от трафика в Интернет е свързан с котки.
И не става дума само за снимки. Има видеа, като това с Мару, японската котка, която обича кутии, и са гледани над 200 милиона пъти. Има стикери с котки. Има и милиони котешки мемета - снимки с текстов надпис, като LOLcats от "I Can Has Cheezburger".
Царят на котешките мемета без конкуренция е постоянно нацупено коте на име Тардър Сос, още известно като "Grumpy Cat," чиято поява - наравно с други четириноги мъркащи суперзвезди като Уафълс и Нала от #CatsOfInstagram и слепия котарак Оскар и брат му Клаус - предизвика дълга три квартала опашка в кафенето на Friskies "Haus of Bacon" на SXSW, ежегодното хипстърско сборище в Остин, Тексас, обединяващо света на технологиите, филмите и музиката.
Grumpy Cat е запленило почти всеки, който го е виждал и носи огромни приходи от мърчандайз, книги, телевизионни участия и дори кафе-напитка, наречена Grumpaccino. Grumpy дори е дал възможност на стопанката му, Табата "Таби" Бъндсен, да напусне постоянната си работа.
Няма кучешки еквивалент на Grumpy Cat в Интернет. Кучетата може и да доминират в киното (привет, Ласи, Бенджи и Рин Тин Тин!), анимациите (Скуби, Снупи и стотици далматинци) и книгите, но те имат доста по-малко цифрово присъствие от мъркащите техни конкуренти, и голяма част от него е гафове и излагации.
Защо всъщност Интернет е толкова обезумял по котките?
Най-често цитираният отговор на този озадачаващ въпрос е практически. Котките не са спътници на човека навън; когато те излизат навън, те са самостоятелни. В резултат на това собствениците на котки, които искат да покажат любимците си или да взаимодействат със себеподобни, нямат лесни начини за социализация. "Интернет е паркът за кучешки разходки, само че за котки," отбелязва Ники Робъртс, говорител на Friskies. "Следим котки онлайн, за да общуваме с други любители на котките."
Други експерти изтъкват мистериозната природа на котките, която е довела до почитането им като богове в древен Египет, до това древните японци да се боят от тях като от демони, и до свързването им с магията почти навсякъде (а не е ли Интернет още една поредна форма на магия?).
Както обяснява специалистът по мемета Сам Форд, автор на книгата "Разпространяващи се медии", ако кучетата общуват като хората, котките не го правят. "Котките имат някаква извънземност, мистика, която предизвиква нашия интерес да проектираме емоции върху тях."
Дерек Лю, един от хората, грижещи се за прочутата котка Уафълс, е съгласен с тази теза. "Те са ексцентрични създания," казва той. "Някои котки, да не назоваваме имена, не правят нищо друго, освен да седят в банята и да гледат водата в тоалетната по цял ден. И не реагират предсказуемо. Идват, ако пожелаят, не ако вие го искате."
Това може би е перфектното обяснение защо котките са толкова голям хит в уеб
Като енигматични, стоящи си у дома личности с нетрадиционални обсесии, необичайни интереси и ограничени социални умения, "те имат много общо с хората, които прекарват повечето си време в Интернет," казва Джошуа Грийн, вицепрезидент по цифровите стратегии в Arnold Worldwide. "Централното присъствие на котките в дигиталния свят се дължи на това, че те имат културна връзка с хората, които живеят там. Всъщност котките са просто по-добри домашни любимци за нърдове".
Кучетата са лоялни, любящи спътници. В редките най-добри моменти на своето непостоянство, котките само търпят собствениците си като източник на храна и внимание, когато то им е нужно. Кучетата се стремят да угаждат на стопаните си (а когато не успяват, изразяват срам с изключителна чаровност).
Котките междувременно бутат всичко и на всичкото отгоре го приемат на смях. Кучетата могат да бъдат приучени да правят полезни и смислени неща. Котките ще изчакат само един ден, преди да те изядат, ако умреш. Накратко, кучетата са горещият шоколад на домашните любимци; котките са сокът от грейпфрут.
Дали нърдовете имат наистина нужда от още един източник на социално отхвърляне и емоционално дистанциране, който се разхожда по клавиатури и разлива течности върху електрониката за свой кеф и от него няма никаква видима полза освен чистата красота?
