Наскоро ме "хакнаха" или по-скоро извършиха срещу мен "доксинг"*.
Това означава, че някакъв трол е намерил моя лична информация и я е качил онлайн, най-вероятно за да може други тролве да ме тормозят и офлайн, както вече правят, между впрочем.
Сега искам да ви кажа, че сте много, много, много големи късметлии, ако не ви се налага да разбирате повече за "доксинга" от това, което казах по-нагоре.
Целият този епизод със злоупотреба на личните ми данни ме накара сериозно да се замисля за "дигиталната си хигиена" и да проуча сериозно какво трябва да бъде публикувано онлайн, какво не бива, и какви редовни проверки на публичната си сигурност е добре да правим, за да си осигурим минимална защита и сигурност.
Всичко преживяно ме доведе до срещата с един човек на име Дариус М. Фишер.
Той е президент на компанията Status Labs. Фишер и неговият екип имат бизнес, който се състои с овладяването на онлайн-кризисни ситуации, подобни на моята, и с "оправяне" на дигитални реномета.
Компанията предупреждава клиентите си за опасност предварително, а след това оправят щетите, причинени от злонамерено използване на личните данни на клиентите.
Прекарах няколко часа с Фишер една сутрин и той ме запозна с всички възможни варианти за "дигитална хигиена".
Неговият списък включва основни неща, за които всеки може да се досети, както и някои допълнителни съвети не само за онези, които имат бизнес или медия, но и за обикновените хора, които публикуват личната си информация в интернет.
Ето някои от тях:
1. Махнете всичките си лични данни, които сте споделили онлайн
Според съвета на Фишер, независимо дали сте публична личност или не, не бива в никакъв случаи онлайн да има вашия телефонен номер или домашен адрес.
В практичен план това означава да си махнете информацията си от платформите PeopleSmart, Spokeo, Pipl, Intelius, Zoominfo, Whitepages.
Това са основните търсачки за лична информация на хора (някои от тях са само за САЩ - бел.пр.), въпреки че има и много други, които намират всичките ви профили - включително и тези в социалните мрежи.
Всяка една от тези търсачки разполага със система, чрез която можеш да се "от-логнеш" или просто да се откажеш от услугите й.
В противен случай, тези търсачки могат да продадат вашата лична информация на всеки, който плати за нея (да, тези компании търгуват с вашата идентичност!).
Но тъй като техните бази данни се "ъпдйтват" периодично, трябва да чистите името си през известен период от време. Това трябва да е част от вашата сезонна "дигитална хигиена" - тоест правете го 4 пъти годишно, съветва Фишер.
В допълнение, ако притежавате собстен уеб-сайт, който може да бъде свързан с вашето име, е добре да се уверите, че към момента няма друг подобен сайт, който публикува от ваше име и пуска паралелна информация. Освен това, ако искате да сте сигурни, че не се злоупотребява, не е лоша идея да платите допълнително за да се уверите, че вашия адрес и лична информация не могат да бъдат намерени в базата данни за сървъри ICANN WHOIS. За съжаление, както се шегува Фишер "поверителността на личните данни не е безплатна".
2. Проверете внимателно настройките за поверителност на личните си данни в социалните мрежи
Фишер е много агресивно настроен към следеното на поверителността в социалните мрежи. Той смята, че ако изобщо се налага да имате профил в социалните мрежи и освен ако не сте публична личност или нямате частен бизнес в мрежата, вашата поверителност трябва да абсолютно "частна", тоест никой външен човек да няма достъп до нея.
Лично аз смятам, че подобна "поверителност" е излишна, независимо какво казват настройките. Защото така или иначе не не публикувам НИЩО в социалните мрежи, за което не съм сигурна, че е 100% публично. В крайна сметка никога не знаеш дали приятел няма да сподели нещо твое и така да го видят хора, за които не е предназначено. Затова аз лично се пазя като ограничавам дейността си онлайн.Във всички случаи, основното нещо, за което трябва да се мисли относно социалните мрежи - са техните потенциални "разклонения".
Ако сте достатъчно влиятелна публична личност в интернет, никога не слагайте детайли за семейната си ваканция.
Сещате се - или някой ще види че не сте си у дома и може да се възползва от това, или пък - ако сте много заможен - току- виж ви отвлекли за откуп. Защо не?
На всичкото отгоре, ако имате някой бивш или бивша, която не искате да ви намира, е по-добра идея изобщо да не споделяте своите маршрути във Фейсбук, отколкото да слагате настройки "поверително".
А ако все пак се пазите по този начин, то поне се убедете, че вашите настройки отговарят на истинските ви нужди. И все пак - ако не искате целия свят да види нещо, публикувано от вас - просто не го пускайте онлайн.
3. Сменяйте си редовно паролите
По тази тема е говорено много. Поне 4 пъти годишно си сменяйте паролите, съветва Фишер. Става дума за паролите на социалните медии и други основни мрежи, които посещавате. Особено онлайн банкирането. И, макар че сте чували това милиони пъти - използвайте всеки път различна парола и не слагайте лесни за познаване комбинации.
Как ще запомните всички тези пароли?
Помолих Фишер да каже програми, които пазят паролите или които ги генерират за вас и ги пазят. Той обаче изненадващо съветва да не се използва подобна програма, защото голяма компания, която предлага такъв софтуер, наскоро е била подложена на хакерска атака. "Просто си запишете паролите за основните страници на листче и го сложете в чекмеджето у дома" простичко съветва той.
4. Проверявайте се в Google
В дигиталния свят е много важно да знаеш какво знае Google за теб - без значение дали някой ще проверява дали да те покани на среща или дали да ти предложи работа. Затова проверявай себе си в Google често, за да видиш какво виждат другите за теб.
Основното е да го правиш през браузър, в който не си логнат (Chrome например има опция "изход"). Гледайте да не сте в Google или Gmail или някъде другаде логнати през това време (на същия компютър), в противен случай търсачката пригажда търсенето към вашите изисквания.
Излезте от профилите, изчистете историята (history) от настройките на браузера. След това вижте какво другите виждат за вас като информация.
Ето още един съвет от Фишер - ако живеете на едно място, но търсите работа на друго, можете да настроите Google да търси по район. Всъщност това не променя много резултатите, но ако има местни новини или истории за някои с вашето име, ще разберете.
Ако не харесвате резултатите, които търсчката намира за вас, направете си уеб-сайт, в който можете да напишете вашата собствена версия за личността и заниманията ви.
Според Фишър, алгоритмите на Google разпознават личния сайт и го слагат преди всичко, даже преди информацията в Wikipedia.
Освен това можете да се опитате да свържете други страници с ваше съдържание към вашия сайт, да помолите приятели да направят това за вас, да сложите линкове в социалните мрежи към вашaта собствена страница.
Освен това, винаги може да се обърнете към фирма като Status Labs за помощ - те ще ви предложат професионална помощ за оптимизиране на търсачката така, че тя да показва онова съдържание, което вие предпочитате първо и да свали зловредното надолу.
5. И накрая - ако нещо се обърка...
Да обобщим дотук: преди да станете жертва на "доксинг", бъдете сигурни, че сте почистили всичко добре. Ако кандидатствате за нова работа, прегледайте профилите си в социалните мрежи и скрийте всичко, което може да бъде използвано срещу вас.
Но ако наистина някои вземе лична информация и я публикува публично онлайн, правило номер едно е да не се паникьосвате.
"Хакерите искат вие да се паникьосате и да реагирате", казва Фишер. "Това е целта им". Така че не им позволявайте да ви изкарват от нерви и не привличайте вниманието върху лошите им действия.
Направете си скрийншот на получените опасни мейли, ако те съдържат скрити или явни заплахи (смъртни заплахи, заплахи за саморазправа и прочее) и се обърнете към полицията.
Ако ваша лична инфомрация изтича в Twitter или Reddit, можете да помолите администраторите юзърите, които я постват, да бъдат "баннати".
След това сменете всичките си пароли. Ако са се сдобили с личния ви телефонен номер и ви тормозят, веднага го сменете.
Но да смените телефонния си номер е последна крачка. Въпреки това Фишер смята, че с напредването на столетието, тепърва ще ставаме свидетели на все повече хора, които сменят дори имената си, именно защото са стигнали прекалено далеч в социалните медии през тийнейджърството си и през 20-те си години. Такива хора могат да пожелаят цялата им онлайн история да бъде изтрита, когато са на 30 и 40 години.
Основното, което трябва да се знае е, че да имаш твърде много лична информация, достъпна онлайн и да живееш твърде достъпно е чудесно, но е и страшно.
Затова всички трябва спешно да помислим да подредим личните си данни, така че те да не се обърнат срещу нас и да объркат животите ни.
*доксинг - doxxing (или doxing) - една от най-зловредните злоупотреби с лични данни напоследък. Представлява публикуване онлайн на идентифицираща информация за дадено лице без разрешението му - като например пълните имена, адреси, телефонни номера, информация за частни съобщения, снимки и други
