Всеки любител на виното си има някакви трайно предпочитани сортове, било каберне, мерло, мавруд, шардоне, сира, темпранийо или нещо друго. При пино ноар нещата стоят по малко по-различен начин.
То често встрастява ценителите, а любовта към вината от този сорт понякога достига до почти религиозна отдаденост. Ако обект на страстта се окажат червените вина от Бургундия, това може да отвори незарастващи рани в семейния бюджет.
Който е гледал филма "Отбивки" (Sideways, 2004, реж. Александър Пейн), вероятно си спомня, че за единия от героите имаше два вида червено вино - пино ноар и всички останали. В този сорт, според него, истинският ценител е в състояние постоянно да намира нови и нови простори за удивлние, удоволствие и интелектуални интерпретации, особено ако вече се е отегчил от мерла и кабернета.
Пино ноар наистина заслужава това твърде разточително възхищение. Вината обикновено са със средно интензивен, прозирен цвят, но се случва да стоят и непрогледно наситени в чашата. В цвета често, особено при по-стари реколти, има един леко омърлушен нюанс, който понякога смущава онези, които не познават сорта.
Общото при повечето добри образци е нежната и кадифена, галеща небцето текстура и една деликатна сладост, която първо се усеща в аромата, после и в завършека на вкуса.
При по-младите пина носът обикновено е доминиран от аромати на дребни червени горски плодове, хрупкава ранна череша, малина и вишна. При стареене понякога се развиват тонове на сладки подправки (канела, бахар), пресен дафинов лист. Особено характерни за сорта са землистите тонове на гъби, есенна гора и пушек.
В аромата може да има също тютюн, чай, растителни нотки, кожа и други нюанси, тъй като всеки тероар добавя по нещо към сортовата изява. Характерна е също сравнително високата киселинност при относително ниско съдържание на танини.
Вината се развиват много добре при стареене в бъчви. Контактът с дъб обогатява структурата и трансформира някои аромати, вината стават интригуващо сложни и точно това ги прави особено привлекателни.
Пино ноар е капризен сорт, податлив на измръзване поради ранния цъфтеж на лозите през пролетта и на гниене поради твърде тънката му ципа. Добивите не са високи. Най-добри вина дава при варовити почви на хълмисти терени с по-хладен климат, но през последните години и райони с по-топъл климат (например Малага, Испания) показват впечатляващи резултати.
Между другото това е виното с най-високо съдържание на ресвератрол - вещество в ципите на гроздето, което го предпазва от болести и климатични сътресения и заради което кардиолозите препоръчват чаша червено на обяд и вечеря като добра профилактика срещу различни сърдечно съдови заболявания.
Нека вметнем също, че пино ноар заедно с шардоне и пино мьоние е основна част от класическите купажи при шампанското. То може да бъде и от чисто пино, което на етикета се означава като blanc de noir.
Ранната история на този сорт е неясна и явно лежи скрита някъде в древността. В Бургундия е познат още от Средновековието и сигурно заради това тъкмо с тази винарска област е свързана неговата световна слава. Между XII и XV в. бургундските владетели от династията Валоа положили значителни усилия за подобряване на качеството на местните реколти и с основание си били прикачили титлата "владетели на най-добрите вина в християнския свят".
През 1395 г. Филип Смелия заповядал да се изкорени "коварния сорт gaamez (гаме ноар)" и на негово място да се сади пино. Оттогава там е започнала и селекцията на сорта, който днес има стотици клонове и се отглежда на практика във всички винарски страни.
За пината от т.нар. Нов свят (особено за Нова Зеландия) е характерен по-пищният плодов стил, докато повечето европейски производители обикновено търсят близост с бургундската стилистика. Много добри вина през последните години предлага Австрия, където сортът е познат като Blauburgunder. През 2010 г. на сляпа дегустация в Сингапур с участие на експерти от цял свят три австрийски пина се озоваха в първата петица, изпреварвайки Бургундия и Нова Зеландия. Добри пина предлага също Северна Италия.
Унас пино ноар е съвсем нов сорт, който се радва на растяща популярност. Преди десет години на пазара имаше само едно пино - "Rose creek" на винпром "Славянци". Беше съвсем семпло, но приятно свежо, с леко тяло и черешово-малинови нюанси в аромата и вкуса. Сега на рафтовете има двайсетина български пина, като поне пет от тях (най-вече на "Едоардо Миролио" и "Кастра Рубра") са много добри, сортови и очертават отлични перспективи за този сорт у нас.
