Сьомгата е великолепна риба.
Тя има фин ненатрапчив вкус, богата е на протеини и Омега 3, може да се приготви по десетки начини - от суши до супа.
Освен това се настани на българската трапеза и няма никакво намерение да си ходи именно заради прекрасните си качества.
Само че около сьомгата има някои напълно погрешни митове като:
Кожата на сьомгата е вредна
Сред първите неща, които много от готвачите по телевизията правят, е да отстранят кожата на сьомгата.
Така у нас се насажда схващането, че кожата е твърде мазна, с твърде силен вкус и е направо вредна. И въпреки че тя действително е наситена с мастни киселини, те всъщност в голямата си част са полезни за нас.
Освен това кожата е незаменима при някои рецепти като например сьомга на грил или запечена в почти сух тиган. Без нея рибата ще се свие, ще се препече и ще стане неапетитна на вид и вкус.
При правилно приготвяне пък кожата става хрупкава и е сред най-вкусните неща в чиния с тази риба.
Промишлено отглежданата сьомга е нискокачествена
Точно както свинското и пилешкото месо могат да са отгледани във ферма и пак да са вкусни и качествени, така и сьомгата би могла да е от ферма и да е вкусна.
Вече има достатъчно места, на които сьомга се отглежда по устойчив начин и се храни с качествени смеси, за да запази качествата на месото си. Така или иначе дивата сьомга не би могла да покрие търсенето на апетитната риба в световен мащаб.
Ако разчитаме само на див улов, сьомгата бързо ще се превърне в застрашен вид.
Вместо това е важно да обръщаме внимание каква точно сьомга купуваме и да следим да е устойчиво отгледана.
Месото ѝ трябва да е с бистър и ясен цвят без никакви сиви оттенъци - последните се получават именно от хранене с нискокачествени смеси.
Сьомгата трябва да е яркорозова
Месото на сьомгата не трябва да сивее, но и не е задължително да е яркорозово като коктейл "Космополитан".
Различните части на сьомгата са с различен оттенък - по-тъмен откъм опашката и по-светъл в средата. Освен това по-възрастните риби имат по-наситено на цвят месо, което не означава, че не са вкусни.
Съветът на готвачи като Джейми Оливър е да купуваме по-червеникава сьомга, ако искаме по-изразен рибен привкус. И обратното, по-светлото месо е с по-лек рибен дъх и вкус и допада и на онези, които по принцип не са много по рибата.
Има и още един фактор - отглеждането. Дивите породи са с червено месо, а селектираните - с розово и светло.
Оттенъците обаче по никакъв начин не влияят на качеството сами по себе си.
Сьомгата е суха и става "на трески" при готвене
Някои хора избягват сьомгата, защото сготвена за тях тя е с прекалено сухо месо, което става ронливо.
Само че това обикновено се случва при грешно готвене на рибата или грешно подбрани парчета спрямо рецептата. По-дебелите и сочни парчета от средата на сьомгата няма да се пресготвят дори и в много горещ тиган.
Тънки филета обаче ще станат "на трески" дори и при кратко готвене на по-ниска температура.
За да се избегне този ефект, добре е да мариноваме за кратко парчетата сьомга в зехтин с малко сол и пипер, както и леко да намаслим тигана/грила при печене.
Ако все пак прекалим с готвенето на сьомгата, винаги можем да приготвим лек сос от зехтин и горчица или от майонеза, кисело мляко и чесън.
Сьомга се сервира само с бяло вино
Това е устойчив и натрапчив мит - риба се сервира с бяло вино. А сьомгата все пак е риба...
Истината е, че точно сьомгата позволява и по-фриволни съчетания в зависимост от ястието, в което е вложена. Ястията със сурова сьомга като суши си подхождат и с розета, докато запечената сьомга може да се комбинира и с някое по-леко и плодово червено вино.
Причината, обясняват от изданието Food and Wine, е, че сьомгата е по-мазна и не е с бяло месо като други морски риби и дарове.
Затова съчетанието ѝ с червено вино би могло да се окаже пир за сетивата, от който останалите около трапезата ще останат възхитени.
