Юлиан Вергов не се определя като успешен, макар че всеки филм, в който се снима, е такъв. Той просто се чувства добре от това, което прави. "Искаш ли да видиш първите кадри?", питаме актьора след старта на фотосесията. "Не, вие си знаете работата", отговаря скромно той.
Нашата среща с Юлиан е уговорена за 13:30 ч. на Масата на "Стралджанска" в ресторант "Стария Чинар" в един делничен ден. Приема срещата ни "за по една ракия на обяд" с усмивка. Пет минути след уговорения час се появява.
Говори малко, кратко и ясно.
Лятото кара сърф, обича високите скорости и мотора си, зимата се качва на ските. Често сме го засичали около Народния да профучава с колелото си. Нужно е да прекараш само няколко минути в компанията му, за да усетиш колко е харизматичен - особено, когато поглежда "косо" в стил "Джеймс Бонд".
Решава вечния въпрос "на сцената или пред камерата" по най-простия начин - и двете. Не работи за известност, слава или награди, а когато те му се случват, е достатъчно зрял, за да ги приеме философски.
Взима решението да кандидатства актьорско майсторство след почти завършено образование по индустриален маркетинг и мениджмънт, когато е на преломните 28 години и залага на "всичко или нищо". Съдбата обаче ясно му показва, че е постъпил правилно и като че ли му е писано да играе.
- По какво си приличаш с доц. Банков от "Откраднат живот"? Този персонаж все едно ти пасна като ръкавица или поне така си мислят зрителите?
- Всъщност мисля, че най-много си приличаме по стремежа да си свършим работата добре. Иначе той е много по-дисциплиниран от мен, конкретен, пунктуален. Аз съм си по хаймана.
- Говори се, че много внимателно избираш проектите, в които да участваш?
- Истината е. Но ако трябва да съм напълно искрен – едно от най-важните умения е да знаеш кога да кажеш "не". Затова се снимам само в проекти, които имат какво да кажат. Персонажът ми в "Откраднат живот" например ми допадна от първо четене, както се казва. А и ми беше изключително интересно дали ще успея да го изиграя добре. Голямо значение оказа и екипът. Имам шанса да снимам с фантастични професионалисти - и като снимачен екип и като колеги актьори.
- Ще има ли следващ сезон?
- Да, ще има пети сезон на "Откраднат живот". Засега само това мога да разкрия.
- Има ли роля, за която мечтаеш?
- Не мечтая за конкретна роля, предпочитам да ми се случват изненади. И в живота съм такъв. Не обичам да планирам, защото както се казваше в онова клише - "животът е онова, което ни се случва, докато ние си правим други планове".
- Пред камерата или на сцената се чувстваш по-добре?
- Зависи какво играеш, какво снимаш, с кого си партнираш, кой е в екипа, каква е тематиката. По принцип сцената е основната движеща сила в моя живот. Там се разбира по същество дали някой е актьор или не.
- Самокритичен ли си?
- Ужасно много. Толкова много, че предпочитам да не се гледам. Основен принцип е, че винаги „мога повече и по-добре“. От време на време пускам нещо да видя какво трябва да се коригира.
- Суетен ли си?
- Мисля, че в рамките на нормалното. А и за професионалния актьор какво значи суетата? Ако за да вляза в определена роля трябва да се променя драстично, да кача или сваля килограми, да натрупам определена мускулна маса или да изглеждам като „парцал“, ще го направя. Суетата просто няма място при създаването на образа.
- Славата тежи ли?
- Не, тя не е кой знае какво. Не те преследват тълпи от почитатели и можеш да водиш относително спокоен живот. В чужбина такъв тип хора се възприемат по съвсем различен начин. У нас не умеем много да си ценим успехите.
- Кои са успелите?
- Трябва да си направил нещо значимо в световен мащаб като Григор Димитров, Димитър Бербатов, Тео Ушев, Захари Бахаров, а не просто да си хвален от близки и познати колко си велик.
- Това, че си известен, кара ли те да се държиш по определен начин – т.е. да си налагаш някакъв вид самоцензура?
- Няма рецепта на поведение. Опитвам се с приятелите и близките да си говорим и действаме според това какво си представяме, че трябва да се промени. Не че нямам активна гражданска позиция по различни теми, но смятам, че на сцената и пред камерата са местата, където мога и искам да кажа нещо. Иначе съм съвсем обикновен човек. Карам колело през лятото – най-бързия начин да се придвижваш в столицата, зимата - ски, виждам се с приятели, ако имам време. Важно е да успееш да се капсулираш и фокусираш в твоята си среда. Това ти помага да останеш здраво стъпил на земята.
Ето например от юни до декември не съм имал нито един почивен ден и с нетърпение чаках празниците да се отдам на почивка. Когато си кажа спирам – наистина изключвам. Само така може да си продуктивен. Цялата тази работа с преяждането, препиването и прекаленото купонясване не са моите неща. Предпочитам да си легна рано и сутринта да отида да карам ски.
- С коя известна личност би искал да седнеш на една маса?
- Милен Русков.
- Защо?
- Харесвам много книгите му - впечатлен съм изключително и от "Чамкория", и от "Възвишение". Познавам го лично и ще ми бъде много приятно да поприказваме малко повече.
