Мръсното бельо на британското кралско семейство е сред най-добре пазените в света, което прави публиката особено жадна за всеки ексклузивен вътрешен достъп.
Скоро във Великобритания излиза автобиографията на принц Хари Spare ("Резервен"), но в британската преса вече изтекоха откъси от книгата, които се определят като "сензационни", "бомбастични" и вещаят "сериозен фурор", макар в тях засега да не изглежда да има нещо чак толкова скандално и нечувано. Освен факта от кого са написани и чий живот разкриват.
Един от най-любопитните и тиражирани моменти в Spare е твърдението на Хари, че брат му - престолонаследникът Уилям, го е нападнал физически заради съпругата му Меган.
Случката, която Хари описва, е от 2019 г., година след сватбата, и се разиграва в дома им в Лондон. Според по-малкия брат, Уилям е нарекъл Меган "трудна", "груба" и "дразнеща", което за херцога на Съсекс е "папагалско повтаряне на наратива от пресата" за американската му съпруга.
Последвал е спор, при който Уилям грабнал Хари за яката, разкъсвайки верижката, която е носел на врата, и го блъснал на пода.
"Паднах върху купичката на кучето, тя се счупи под гърба ми, а частиците ме поразяха. Останах на пода за момент, замаян, след това станах и му казах да се маха", пише Хари.
Името на книгата е заимствано от използваното в кралските и аристократичните среди наименование на вторите синове. Първият син е наследник на титлите, властта и богатството, а вторият е резервата в случай, че с нещо стане с първия.
Това казва и Хари, докато се кара с брат си - обвинява го, че се държи като престолонаследник, който не може да разбере защо на по-малкия му брат не му харесва да е резервата.
Двамата започват да се обиждат, а Уилям казва, че се опитва да помогне. "Ти сериозно ли? Така ли наричаш това - помощ?", отвръща Хари. По-големият побеснява, започва да ругае и тръгва към по-малкия. Хари, уплашен, отива в кухнята, подава чаша вода и казва: "Уили, не мога да говоря с теб, когато се държиш така".
Тогава именно Уилям блъска Хари на пода, а след това му казва да отвърне, за да се сбият както когато са били деца. По-малкият отказва.
Уилям си тръгва, но се връща, за да се извини, а след това - вече по телефона - съветва Хари да не казва на Меган за разпрата.
Хари не ѝ казва веднага, но се обажда на терапевта си.
Съпругата му обаче забелязва охлузванията по гърба му от счупената купичка и Хари ѝ разказва за нападението. Тя "не беше изненадана, нито ядосана. Беше ужасно тъжна", пише принцът.
Доста преди тази случка, когато Хари пита Уилям дали няма да е възможно да се ожени за Меган в Уестминстър, или катедралата "Св. Пол", по-големият брат отвръща, че това няма как да стане, защото абатството е било мястото на сватбата на баща им с Даяна, а катедралата - на самия Уилям с Кейт.
Затова му предлага селската черква до имението на баща им в Котсуолдс.
Събитието в крайна сметка е в църквата "Св. Джордж" в замъка Уиндзор.
Пререканието между двамата братя заради Меган е и един от най-пикантните епизоди от книгата, разкрити досега, ако изобщо може да се нарече такъв. Автобиографията следи целия живот на Хари, а темата за болката и обидата на Хари от това, че той е "резервата", е обединяващата - от главите за детството му до брака с Меган.
Хари пише как когато той се ражда, баща му - настоящият крал Чарлз, е казал на съпругата си принцеса Даяна: "Чудесно! Ти ми даде престолонаследник и резерва - свършил съм си работата".
Това е и вероятно най-интересното в автобиографията му - интимните, малки подробности от личните разговори и взаимоотношения между членовете на кралското семейство, които разкриват доста за живота в Бъкингам.
Например Хари споделя, че е бил уведомен от баща си, че здравословното състояние на баба му кралица Елизабет се е влошило, но му е казано да не води Меган в Балморал - където кралицата посрещна последните си дни.
Когато самолетът се приземява в Шотландия, "погледнах сайта на Би Би Си. Баба ми беше починала. Баща ми беше крал", пише херцогът на Съсекс.
Хари ясно дава да се разбере, че миналото играе огромна роля за него. Една от главите в Spare започва с цитат от американския писател Уилям Фокнър: "Миналото никога не умира. То дори не е минало".
За Хари доминиращата част от миналото е загубата на майка му - принцеса Даяна, и подкрепата, която смята, че не получава след това.
Хари пише, че в един момент дори прибягва до екстрасенска, "която твърдеше, че има сили", за да се свърже с Даяна. Тя му предала, че "майка ти казва, че живееш живота, който тя не можеше" и който "тя искаше за теб".
Принцът освен това наема и шофьор, който да го преведе през тунела в Париж, където катастрофира Даяна през 1997 г. Той се е надявал така да приключи с "десетилетие на неумолима болка", но това само усилва скръбта му.
Преминава през тунела и с брат си Уилям и твърди, че никой от двамата не е убеден от официалната версия за инцидента. Тя е, че шофьорът на колата на майка им е катастрофирал в опит да избегне папараците, които преследват Даяна и приятеля ѝ Доди Ал-Файед.
Когато му съобщава за смъртта на майка му, спомня си Хари, баща му Чарлз дори не го прегръща. Тогава момчето е на 13 г.
Не е особено учудващо и това, което Хари пише за настоящата съпруга на краля и дългогодишна негова любовница - Камила. Двамата с Уилям са умолявали баща си да не се жени за нея.
По-малкият се чудел дари тя няма да се превърне в "зла мащеха", но отбелязва, че и той, и Уилям са искали да ѝ простят, стига да направи баща им щастлив.
Хари припомня и някои от най-пикантните си изпълнения. Разказва как е загубил девствеността си в полето зад някакъв пъб, с "по-възрастна жена, която наистина харесваше конете и се отнасяше с мен като с млад жребец".
На 17 г. Хари опитва кокаин за пръв път, а след това още няколко пъти, но не му харесало особено.
"Не беше твърде забавно и не ме направи щастлив, както изглеждаше с всички останали, но ме накара да се чувствам различно, а това беше основната ми цел. Бях момче на 17 г., готов да опитам всичко, което противоречи на установения ред", отбелязва той.
Хари отбелязва и че е пушил марихуана в баня в колежа "Итън" като ученик, докато полицаи от охраната му са пазели пред сградата.
В първите години на Хари в "Итън" там е и Уилям, който предупреждава по-малкия си брат, че не се познават. За Уилям в началото колежът е бил като "убежище", и - според Хари - без бремето на малкия му брат, който да го занимава с въпроси и да си вре носа в социалния му кръг.
През 2012-2013 г. Хари - като част от Британската армия - служи като пилот на хеликоптер в Афганистан. Участва в 6 мисии и във всички тях има жертви - общо 25 от вражеска страна.
"Не е статистика, която да ме изпълва с гордост, но и не се срамувам. Когато бях в битка, не мислех за тези 25 души като за хора. Те бяха пионки, премахнати от шахматната дъска, лоши хора, елиминирани преди да убият добри хора", споделя принцът.
Дали заради посттравматичен боен стрес, или по друга причина, когато се връща у дома, през лятото на 2013 г. Хари преминава през "лош момент", с периоди на панически атаки и летаргия.
Той обаче трябва да се явява публично, да говори да дава интервюта, въпреки че е "неспособен да изпълнява тези основни функции" - паническата атака всеки път започва в момента, в който облича костюма си.
Не е ясно дали това продължава, особено и днес, особено предвид доста натоварената публична програма на Хари и съпругата му.
Наскоро Netflix излъчи сериите "Хари и Меган", в които те разказаха за расизма, токсичната среда и тормоза от медиите, които са срещнали във Великобритания, а Хари даде и интервюта, които се очаква да бъдат излъчени през уикенда и също обещават още признания.
В трейлъра за едното от тях - за британската телевизия ITV, Хари казва: "Бих искал да си върна бащата, бих искал да си върна брата".
Едва ли автобиографията му е стъпка в точно тази посока.
