Повечето от вас сигурно си имат поне една история за мощно плажно парти с достатъчно количество субстанции и съмнителна музика.
Къмпинг-хипита ще се похвалят с „мега якото" реге изригване на Смокиня, Градина, Варвара или Силистар с „много чадели, ромче и филмчета, менче", а столичните парвенюта и богаташки деца пазят спомени за „ударния демидж", който са си вкарали по морските барове в Лозенец, Дюни и дори „оня път в Ибиса с наркоманите от частния колидж".
По-нагоре в хранителната верига и парти йерархията - но по-надолу в еволюцията и назад в миналото - препускаме през легендарните изтрещявания по морето на преуспели български мутри - единствените тузари под слънцето, които могат да комбинират кокаин с чалга и 18-годишно уиски с шопска салата.
Те имаха вкус за 2 лева и празнуваха на яхти за по 10 милиона долара. Повечето бяха избити, а наследниците им в политико-икономическия елит продължават традициите на парвенюшкото турбо-фолк избухване.
Техните партита са непохватна среща между циганска сватба от филм на Кустурица и „Великият Гетсби".
Нищо от това, разбира се, не може дори да си помисли да се сравнява с епичната екстраваганца, продуцирана от финансовия брокер Джордан Белфорт в богаташкото му убежище край атлантическия океан през 80-те и 90-те години.
Сеизмичните сцени на Нероново безобразие, организирани от Белфорт, бяха възкресени по влудяващо кинематографичен начин от стария познайник на кокаина Мартин Скорсезе в едноименния филм, който в 2013-а година премина през кината като торнадо от секс, наркотици и финансови измами.
Освен всичко друго, „Вълкът от Уолстрийт" улавя магията на милионерския разгул с неповторимо съчетание от вдъхновение и присмех.
Епичният епизод с плажното парти на Белфорт в Хемптънс си остава един от великите филмови моменти за последната петилетка.
Скорсезе поставя плажното парти във „Вълкът от Уолстрийт" като много по-качествена и дивашка версия на онези типични и до болка познати сцени с разюздани тийн-купони от безброй американски секс-комедии.
Вместо пъпчиви и разгонени гимназисти, пияни с гадна бира, персонажите тук са самозабравили се финансови брокери, които се опитват да живеят по древните парти правила на Калигула - само без обезглавяванията.
Джордан Белфорт (Леонардо ДиКаприо) стои на тераса над огромен басейн, пълен със служители на неговата брокерска фирма „Стратън Оукмънт", и ги надъхва с една от многото си мотивационни речи, които имат въздействието на поетични оди за алчността и себичността.
После виждаме Белфорт да разговаря с най-приближените си хора.
Редят се дебели линии с кокаин, шампанско и бира се разливат на каданс, долавят се хаотични идеи за финансови далавери.
Глас зад кадър започва забавно описание на генезиса и ефектите от консумацията на популярната тогава седативно-хипнотична парти дрога Метакуалон, жаргонно наричана от юпитата „куейлуудс" или просто „луудс".
Дясната ръка на Белфорт - Дони Азоф (Джона Хил) - получава халюциногенно откровение за перфектната финансова схема и се опитва да го сподели с останалите, размазващи се от смях топ мошеници, докато дрогата и кадансът превръщат отпуснатото му тяло в огромно желе със скъпи летни дрехи и слънчеви очила.
Финалният щрих на гениалния епизод е поставен с музикалния съпровод - ария от великата английска опера „Крал Артур" на Хенри Пърсел.
В този момент Белфорт вижда в имението му да пристига някаква убийствена блондинка и се отправя на хедонистична мисия. След секунди той вече очарова разкошната Наоми (Марго Роби), но Дони също е решил да впечатли дамата и започва да мастурбира яростно пред ужасените погледи на тогавашната жена на Белфорт и собствената си съпруга.
Самият Джордан и останалите брокери изкривяват лицата си в драматични гримаси на първично щастие пред гледката - това е техния бранд забавление. Инфантилната им грандомания е мотивирана от години на ежедневна злоупотреба с хапчета, прах, течности, проститутки и доверието на лесно доверчиви клетници, които си мислят, че ще направят инвестицията на живота си.
Епизодът с плажното парти в Хемптънс е последван от още няколко епични оргии в самолет и на яхта. Може да не харесвате финансовите манипулации, но развращаващият резултат от лесните пари е особено вдъхновяващ.
Тук няма смисъл да се говори за морална поука със сух, дидактичен тон. Белфорт със сигурност не съжалява.
Но сигурни ли сме, че страхотните сцени на римски разгул не са хиперреална инвенция на Скорсезе и екипа му, подведени по преувеличенията в книгата на Джордан?
Според свидетели на онази епоха, движили, друсали и чукали в порочните брокерски кръгове на уолстрийтския хищник, всеки грам кокаин, всяка каса шампанско за 500 долара, всяка лоша прическа и всяка проститутка от книгата и филма са напълно правдиво пресъздаване на лайфстайла, който Джордан и компания толкова са обичали.
В YouTube броди няколкоминутен запис от истинско парти на Белфорт в къщата му в Хемптънс, което също свидетелства за почти документалната природа на филма на Скорсезе.
На раздрънканото размито аматьорско видео от 4 юли 1991-а се вижда как 29-годишният мултимилионер говори за фискалния разцвет на „Стратън Оукмънт" пред ордата си от парти-животни, готови да излъжат, изсмъркат и изчукат 90-те, точно както са се опитали да направят с 80-те.
Десетилетието на отприщената алчност и социален дарвинизъм е запечатано в щастливия умен поглед на Джордан Белфорт.
Записът с партито в Хемптънс от 1991-а показва Джордан вече сгоден за Надин, която във филма носеше името Наоми.
Кинематографичната вакханалия от „Вълкът от Уолстрйт", в която Джордан се опитва да флиртува с Наоми/Надин, докато един от неговите приятели не започва да мастурбира пред нея под влиянието на метакуалон, е от по-рано, някъде в самия край на 80-те. Това действително са били обстоятелствата около запознанството на Джордан с бъдещата му (вече бивша) съпруга.
Няма по-легитимен начин за започване на връзка между предрусал преуспял брокер и стегната златотърсачка. Милионерският пристан Хепмтънс в Лонг Айлънд, Ню Йорк е географски и социален символ на престиж, но плажовете още помнят епичните простотии на днешния мотивационен оратор Джордан Белфорт.