"Черешката на тортата" е един от малкото риалити формати, които гледам с удоволствие.
Състезателната нотка в него е достатъчна, за да добави малко лют пипер в ястието, но без да се превръща в централна тема с отпадания, гласувания и драматизъм. Подобен формат е и "Като две капки вода" от музикалните предавания.
Това оставя поле за изява на далеч по-приятни емоции, без да прави състезанието по-малко интересно, а зрителят получава забавление вместо сълзи и сополи от екрана.
Идеята тръгва от английското Come Dine With Me, което се появява в ефира на Channel 4 през 2005.
През годините съм гледал отделни епизоди и цели сезони, освен на българското и английското предавания, и на турското, чешкото, френското, сръбското, хърватското, гръцкото, испанското и дори на австралийското. Освен забавление и някоя и друга идея за "какво да сготвим утре", предаването дава и доста точна представа за културата и традициите в една страна.
"Събери пет човека на една маса и им гледай сеира", казваше баба ми за него.
А ако изгледате цял сезон си получавате направо представителна извадка, независимо дали предаването е с непознати лица или със звезди от спорта, музиката, телевизията.
Тази седмица българските продуценти са решили да съберат "телевизионните лица на кулинарията". И резултатът е достоен по-скоро за "Кошмари в кухнята".
Двама млади и усмихнати телевизионни водещи обикалят пазара, месят хляб, размятат черпаци и тигани, включват фурни и котлони и посрещат гостите си с трапеза, за която всеки може само да мечтае.
Усмихнат италианец, говорещ на развален български, ни дава поне 5 идеи за вкусотии, които да си приготвим. И докато си седите и се чудите какво да похапнете заедно с тях, идват гостите. Лора и Стоян вчера, Лео онзи ден, посрещат другите лица на телевизионното готвене в последните години у нас - шеф Петров и Ути, и познатият от радиото Таньо Шишков.
И тук идилията свършва. Между салатата с чушки и сирене и разядката с два вида пастет, единият от участниците решава да покаже на останалите колко е велик.
Шеф Борис Петров "изгря" на екрана покрай излъчената преди години по bTV, съвместно с продуцентската компания на Слави, имитация на MasterChef, чието име вече не си спомняме. След което периодично "избухваше" в медиите срещу нещо. Срещу MasterChef, срещу Кошмари в кухнята, срещу Иван Звездев, срещу Ути Бъчваров...
Между "избухванията" си за кратко води и кулинарна рубрика във фалиралата ТВ7. Най-забавни бяха критиките му към MasterChef. Когато си бил част от имитацията, е най-малкото смешно да критикуваш оригиналния продукт.
Това е все едно фолк звезда да има претенции към пеенето на Лепа Брена, чиято песен е свила за първия си "хит".
За мен остава мистерия защо при тази общоизвестна биография продуцентите на Черешката на тортата са решили да поканят шеф Петров, но за да им се отблагодари подобаващо, той продължи с избухванията.
Срещу ракията, сланината, носталгията в кухнята, Ути (в присъствието на последния) и Иван Звездев (в негово отсъствие), кулинарните състезания и каквото още се сети.
Всичко това придружено от нарастващото раздразнение първо на Ути, а впоследствие и на Шишков, неразбиращия поглед на Лео и неудобството на Лора и Стоян.
Което ни най-малко не впечатли шеф Петров, който почти се обяви за единствения професионален готвач в България и заяви, че предаването, в което е участвал и което никой освен него не си спомня, е направило повече за българската кулинария от всички останали взети заедно за последните 20 години. Всичко това с надменен и менторски тон.
Разбирам, че това е добре дошло за продуцентите, които не само не изрязаха въпросните сцени, но и ги включиха в рекламата на предаването.
Това може би е и причината за поканата към Борислав Петров. Аз лично бих изгонил незабавно всеки, който се държи по този начин на вечеря в дома ми.
В българските предавания обаче обичаме да показваме всички, които отговарят на описанието "Тези са такива идиоти, че се хвалим с тях пред гостите".
Миналата седмица шеф Манчев се възмути от безразборното използване на чубрица. Тази седмица поведението на шеф Петров е точно тази чубрица.
Чубрицата на тортата. Бон апети.
