Наскоро в интервю носителката на "Оскар" Марион Котияр разкритикува феминизма, заявявайки: "Трябва да се борим за правата на жените, но не искам да отделям жените от мъжете... Понякога в думата феминизъм има твърде много разделение."
Нейната позиция беше повторена тази седмица от самата Мерил Стрийп, която попитана дали е феминист, заяви пред Time Out London, "Аз съм хуманист - вярвам в добрия, лесен баланс."
От Марион Котияр донякъде го очаквахме - да не забравяме, че тя вярва в "скрита истина" за атентатите от 11 септември 2001 и отрича кацането на Луната. Филмите й са чудесни, и ако не разкрие тайно расистко или антиваксърско минало, възнамеряваме да гледаме всички филми, в които участва. Но като политически възгледи просто няма как да бъдем съгласни с нея.
Но Мерил... Мерил наистина поднася изненада
Как така тя, Мери Луиз Стрийп, не е феминистка? Тя, звездата на "Силкуд" и "Вик в тъмнината"? Тя, която скача от стола си радностно всеки път, когато друга дама получи "Оскар", дори самата Мерил да й е конкурент? Тя, която в момента води кампания пред Конгреса на САЩ за създаване на поправка за равни права? Тя, която се бореше срещу Walt Disney в миналия сезон на награди, защото са "джендър фанатици"? Самоописващата се като феминистка Мая Ангелу казва, че когато хората ти казват какви са, е добре да им вярваш. Окей, Мерил, не си феминистка.
Ходивуд отдавна е обсебен от разделението мъже и жени - като се започне от разговора за различното заплащане и се премине през темата за възрастта на жените в киното. И двата въпроса пропиват всяко раздаване на световни кино награди. Това е нормално, предвид факта, че мъжете и жените се изправят еднакво трудно пред машината за звезди. Най-малкото е необходимо да си спомним за битката на Крис Прат срещу килограмите, за да се докаже, че не само жените са жертви на стереотипи.
Възраженията срещу феминизма, че "разделя" - както Котияр го определя - не са изненада от млади старлетки, които все още предстои да се заинтересуват от света отвъд техния успех, но от жени като Стрийп и Котияр, обичайният рефрен за баланс и нежеланието да бъдат отделяни мъжете, звучи объркващо, поне според Daily Beast.
Това са жени, чиято кариера и чийто живот очевидно са спечелили от феминизма, и които видимо търсят изключителни жени, които да представят във филмите си.
Какво е толкова притеснително в думата феминист?
Защо митът за разделението се запазва и досега? И тук идва реалният проблем.
Предполага се, че жени като Мерил Стрийп би трябвало да бъдат основен електорат на феминизма, а не колебливи наблюдатели, които преценяват чия страна да заемат. Ако феминистките не могат да убедят Мерил Стрийп да се самоопредели публично като феминистка, как изобщо ще достигнат до жените?
Популярният лайтмотив в такива моменти е, че феминизмът е просто вяра в равни права. И въпреки че това е истина, то е и твърде голямо опростяване на историята на движение, което е имало времето да се развие в рамките на цял век. Феминизмът не е един, а много и винаги е имало разцепление във феминисткото движение за това по какъв начин да се подходи към въпроса с правата на жените.
Независимо дали е модерно да се признава това, част от споровете са за дефинирането на ролята, която мъжете играят в продължаващото неравенство между половете.
Ако не броим няколко безобидни шеги в Twitter, ще се затрудните да откриете феминистка, която да се стреми към радикално отделяне на мъже от жени, и има нещо притеснително в идеята, че жените отричат феминизма заради самата възможност, че може да се окажат в свят, в който да се противопоставят на мъжете; свят, където мъжете са третирани по начина, по който нашата култура третира жените.
Което съставя едно парадоксално противоречие - ако не разделяш хората според пола, изпадаш в ситуация да защитаваш един от двата пола, т.е. половото разделение - нещо, което определено не звучи феминистко, а по-скоро сексистко.
Няма феминистка идеология, която да се стреми да лиши мъжете от здравни грижи на база пол
Няма бъдеще, в което мъжете да бъдат изхвърляни от бордовете на компании или да им се отказва повишение заради пола им. Никой не предлага дори да се стремим да постигаме такова бъдеще - а дори и да го правеше, мъжете са имали няколко хиляди години, за да се научат как да бранят позицията си на сила. Не е нужно феминистките да водят тази борба вместо тях.
Живеем във време, в който американската консервативна десница активно се опитва да лиши от финансиране здравната грижа за жени (справка казуса Planned Parenthood) и да отрече на жените в Америка правото на избор. Феминистките все още се борят за равно заплащане, за платен отпуск и грижа за деца, за достъп до високоплатени позиции в науката и в бордовете на фирми. Идеалите на феминизма са нещо повече от просто въпрос на идентичност - феминизмът е бариерата, която запазва качеството на живот на жените.
Феминистките не могат да си позволят да изгубят своите съюзници
Същевременно обаче те не могат и да си позволят да спрат да критикуват хората, които държат властта, и които запазват статуквото - и в случая на феминизма, тези хора често са мъже. Това не означава, че феминистките не могат да обичат мъжете, че не могат да се борят за нещата, които се отказват на мъжете от скованата джендър система, която е конструирана за тях. Това просто означава, че както не-феминистката Мерил Стрийп е казала буквално два въпроса, след като отрича да е феминистка, че е време мъжете да признаят съучастничеството си в системата на полово неравенство - и да работят за промяна на тази система.
"Мъжете трябва да гледат света и да виждат, че нещо е сбъркано, когато гласът им доминира. Трябва да го чувстват," казва Стрийп. "Хората в агенции и студиа, включително родителските асоциации, може да се огледат около себе си, когато се вземат решения, и да усетят, че нещо не е наред, ако половината от участниците в тези решения не са жени. Тъй като вкусовете ни са различни, това, което ценим, е различно. Не по-добро, просто различно."
