Дж. К. Роулинг има магическата способност да провокира спорове.
Този път го направи, като заяви подкрепата си за жена, уволнена заради намека, че транссексуални хора не могат да сменят билогическия пол, с който са родени.
Последваха остри критики срещу авторката на „Хари Потър”. Те дойдоха от разочаровани от думите й хора, които я определят като „трансфоб”, „зла” и „предубедена”. Същевременно Роулинг получи и подкрепа и възхвали, но от онези, които вярват, че казаното от нея носи силно феминистично послание.
А как точно се стигна до поредния скандал?
В центъра му стои случаят на данъчният експерт Мая Форстейтър. Тя бива уволнена от европейски мозъчен тръст, като по думите й това е станало след като в Twitter е разкритикувала плановете на британското правителство да позволи на хората сами да определят пола си. Форстейтър загуби иска, заведен срещу бившия си работодател, а това доведе до реакция и от самата Дж. К. Роулинг.
„Обличайте се както решите. Наричайте се както ви харесва. Спете с всеки съгласен с това възрастен, който иска да е с вас. Живейте най-добрия възможен живот – в мир и със сигурност. Но да уволнявате жени заради посочване на това, че полът е нещо реално?”, написа в Twitter писателката, като допълни коментара си с #АзПодкрепямМая.
Тази подкрепа обаче не се хареса на някои от читателите на книгите на Роулинг, включително представители на ЛГБТ+ общността. Също в Twitter те изразиха разочарованието си от думите й.
Голяма част от коментарите са насочени към това, че гледната точка на писателката за правата на транссексуалните хора сякаш е в противоречие с духа на книгите за „Хари Потър”, в които според тях се възхваляват включването на различните и идеята, че човек трябва да се гордее със своята идентичност.
„Като гей мъж, който намери безопасност в Хогуъртс в детството си, това да знам, че транссексуалните хора няма да могат да направят същото, разбива сърцето ми”, коментира Шахмир Сани, един от недоволните, цитиран от CNN.
Както Форстейтър, така и създателката на Хари Потър бяха обявени за TERF. Съкращението идва от „транс-изключваща радикална феминистка” и се използва и като обида.
Кристан Уилямс, основател на Транссексуалната фондация на Америка, обяснява, че TERF се ограничава от разбирането, че има само два пола: мъж и жена. В този тип феминизъм се приема, че няма нищо по средата или отклоняващо се от биологичния пол, с който се е родил човек.
Самата Форстейтър се определя като феминистка и е на позиция, че е „невъзможно да смениш пола си” и това да позволиш на хората да се самоопределят като мъж или жена ще „подкопае правата на жените и защитите за уязвимите жени и момичета”.
Във Великобритания има феминистки, които подобно на Форстейтър застават на позицията, че полът, с който си роден, не може да бъде променен. След като британското правителство започна обсъждания на възможна реформа в Закона за полово определяне, техните критики станаха още по-звучни.
Според сегашния закон във Великобритания, хората, които искат да сменят пола си трябва да преминат през медицинска оценка, да предоставят доказателство, че са били с такъв пол от поне две години и да получат разрешение от съпруга/съпругата си или да прекратят брака си. След това подадената молба, която струва 140 лири, се разглежда от комисия.
Правителството обаче коментира, че за много транссексуални хора сегашният процес е „натрапчив, скъп, унизителен и административно товарещ”.
Предложението на британските власти е да променят закона, така че на транссексуалните хора да се позволи да декларират намерението си да живеят до края на живота си с пола, към който са преминали, без да се налага да минават през медицинска оценка. Сегашният процес изисква всеки, който подава подобна молба, да страда от полова дисфория – състояние, характерно със стреса от несъответствието между тялото на човек и неговата полова идентичност.
Идеята за законови промени обаче породи спорове във Великобритания. Някои радикални феминистки са на мнение, че това ще доведе хора в мъжки тела да обитават места, чиято цел е да осигурят защита само на жени – като например приемните домове, предвидени само за жени.
„Ако сме принудени да кажем „трансжените са жени”, правата на жените изчезват мигновено и това, което остава, са човешки права”, коментира друг писателка – Хелън Саксби. Тя е сред онези, които се обявиха в защита както на Форстейтър, така и на Дж. К. Роулинг. Според нея човешките права са в полза на мъжете, защото „мъжете са хората по подразбиране” и именно заради това на първо време е било нужно да има борба за права на жените.
Уилямс от Транссексуалната фондация на Америка обяснява, че убеждението, че транссексуалният активизъм вреди на жените и лесбийките, се корени във феминистичните движения през 60-те и 70-те години. Те отделят основно внимание на важността на женските тела. По онова време феминистките започват да се разделят на фракции, а преди малко повече от десетилетие се появява и терминът TERF – сега използван срещу Роулинг, за да се разграничат жените с възгледи като на Форстейтър от радикалните феминистки, които са „за” правата на транссексуалните.
