Регистрация в elmaz? Или да се метна под Камаз...

Вчера навърших тридесет и три години. Възраст, емблематична за всеки нормално мислещ и самоанализиращ постъпките си мъж.

Вместо грандиозното парти, което планувах, аз го посрещнах в едно врачанско село, на една пейка сред двете ми кучета и племенника ми, тресящ се под вибрациите на пубертета. Точно там, между глътките мента със спрайт аз установих за пореден път, че ми се иска да имам гадже, партньорка, спътник...

Не че пазарът на предлагането е недостатъчен, напротив. Просто мразя думата пазар... Помня как едно време нещата ставаха спонтанно, естествено и флуидно. Последният път, когато се влюбих, бе в една бедстваща французойка, която срещнах някъде около Сливен.

Нашият общ автостоп и вроденото ми пословично българско гостоприемство прераснаха в двуседмична любов, чиято сила осъзнах на Централна автогара, докато я изпращах. Накратко, изпуснах „пиленцето", както се казва, но продължавам да гледам напред и да търся.

Начините човек да си намери партньор са два: да обикаляш баровете или да се регистрираш в многото сайтове за запознанства... Първият вече ми е малко писнал, взел съм достатъчно от софийския нощен живот, а и нежната аудитория от посещаващи редовно заведенията са на една крехка възраст, която кара годишникът ми да се изчервява.

Преди време се регистрирах в gepime.com, викам си ок, това е сайт за секс аферки, но покрай тях някой път излиза и нещо стойностно. Дрън-дрън, ярина! Попаднах на скупщина от незадоволени селтаци, които възклицаваха по себеподобните си нимфетки:''Олиееее, коти, ща пръсна" или "Малии, муци, штъ изпапкам", търкайки гениталиите си online.

Срещу 2 лева и четиридесет стотинки ставаш V.I.P. и ти се увеличават шансовете да уловиш някое селско парче... Не знам кой колко е консумирал оттам, но аз съм  персона нон грата в този Интернет кръг.

Надзъртал съм в elmaz.com и тем подобни, но някак ми е още рано да опъвам и аз табелката на отчаянието с надписа: „Имам тук-там паласки, жаден съм за ласки". Все още вярвам, че под слънцето има момиче и за мен, което ще срещна около някой лагерен огън на Корал или Кара дере и флуидите и джентите ще свършат останалото.

Но докато чакам провидението пак да се смили над мен, ще трябва да търпя номерцата на мацките в баровете за хора на средна възраст като Блейз и Билката. Когато си искрен за материалния си статус и те виждат, че си поръчваш BG питие, в кухите им главици изплува стерилизирания образ на „принца", който вместо бял кон е подкарал автомобил от онези две немски фирми, които са символ на така търсената от тях „сигурност".

Да ви е сладко, Барбита! Аз съм домашната лютеница, която минава под изисканите ви нослета, които се бърчат, докато чакат шампанското и хайвера. Цялата американизация около нас проповядва този евтин блясък и звън на дрънкулки, които ни заливат от страниците на тамошните им издания като Космополитън и т.н.

А и се навъдиха безброй телевизионни предавания с феминистка насоченост (например „Жените"с водеща Мартина Вачкова), чиято единствена цел е да доизцеди малкото мъжко самочувствие, което ни е останало. Наредили са в кръг и кудкудякат ония ми ти женища как Той, Мъжът, Трябва: Да изкарва четирицифрена заплата, да не пие и да не пуши. Да вае тялото така, че да разплаче и Аполон. Да помага в домакинската работа и децата.

Абе, мили мои Венери! Денят се състои от дванайсет безумно къси часа. Ако и половината от вас си имате спътници в живота, отидете веднага на църква и запалете свещ за тяхно здраве. И ние имаме изисквания, които не ги пропагандираме толкова често в ефир, може би защото сме малко повече джентълмени.

Спал съм с какви ли не киликандзерища, само да не ги нараня и да се почувстват желани. Но отдавна съм обърнал другата страна на тефтера, на която пише: "Не съм си го намерил на тротоара!" И аз ще им отказвам, сори - такъв е животът.

Войната между половете никога не е била толкова жестока, както е в момента. Богинята Нике е на страната на уж по-слабия пол, което ни превръща в сива купчина кал, върху която - като засъхне, жената се качва и започва да лее крокодилски сълзи по несъществуващия Superman.

В главата ми се въртят два въпроса към самия мен:"Къде да те търся, о. моя Дулсинея?!" и „Да се регистрирам ли в elmaz или да се метна под някой Камаз?"...