След близо 10 месеца на служебно правителство България отново има редовен кабинет. Приетият от Народното събрание във вторник кабинет "Денков - Габриел" дойде на цената на тежки компромиси и дълбоко разочарование за мнозина.
На практика обаче той беше единственото решение, което да извади страната от цикъла на повтарящи се през няколко месеца предсрочни парламентарни избори. Нито една политическа формация не успя да представи по-добър вариант за управление. Това беше най-малко лошият.
И все пак не значи, че този не е лош сам по себе си.
Събирането на "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) и ГЕРБ-СДС - формации, които изпитват антагонистична омраза помежду си, създава крехки условия за управление на страната, особено на фона на всички препятствия и капани, които предстоят оттук нататък.
А те, уви, не са малко.
Новият премиер Николай Денков и министрите в кабинета му ще трябва да се изправят пред своеобразно минно поле от неприятности, които ги очакват в следващите месеци - комбинация от политически атаки, дремещи скандали по министерствата, потенциално ровене за компромати и експлоатирани на разривите, които вече съществуват.
Още в деня на избирането на новия кабинет стана ясно, че министрите на Денков ще трябва да се оглеждат внимателно за "подаръци", оставени им от служебното правителство.
Както стана ясно, с един от последните си актове служебният премиер Гълъб Донев е уволнил всички зам.-министри, въпреки че по принцип именно на зам.-министрите се пада задачата да помогнат за плавния преход на властта, въвеждайки новите ресорни министри и премиера в ситуацията.
Според "Продължаваме промяната" (ПП) освен това последните дни на кабинета "Гълъб Донев" са довели също така до раздаването на 4 млрд. на компании за пътно строителство, както и до блокирането на 1,5 млрд. лв. в земеделието.
Разбира се, тепърва ще става ясно по какъв начин служебното правителство се е разделило с властта, но може да се очаква, че министрите в него не са се старали особено да направят живота на наследниците си по-лек, а даже най-вероятно е и обратното.
Президентът Радев не се и опитва да крие силната неприязън, граничеща на моменти с презрение към ПП - партията, на която преди само около година и половина той помогна непряко (а според някои и съвсем пряко) да започне да съществува и да се развие.
Той открито се противопоставяше на съставянето на този кабинет, особено след като депутатът Радостин Василев изнесе записа от заседанието на Националния съвет на ПП, в което Кирил Петков и Асен Василев говорят за чистки в службите и държавната администрация на хората, назначени от президента.
Затова няма да е особена изненада, ако назначеният от него служебен кабинет е оставил на раздяла някой и друг зареден скандал, който да избухне в първите месеци на новото правителство - нерешен спорен казус, пренебрегнати нарушения, които само да се раздуват с времето, и т.н.
За момента можем само да предполагаме, но подобно поведение не е нещо ново за политиката, като много често постига добри резултати и разбива имиджа на една нова власт. Така че е близко до ума да очакваме такива изненади и сега.
Главният прокурор Иван Гешев също трябва да бъде разгледан, когато се повдига въпросът за пречките пред новия кабинет.
Предвид факта, че съдебната реформа е в приоритетите както на ПП-ДБ, така и на ГЕРБ, а сега се оказва, че на борда е и ДПС за конституционни промени по отношение на съдебната власт, Гешев е изправен пред угрозата правомощията му да бъдат сериозно свити (ако въобще оцелее на поста след двете производства, искащи оставката му - б.а.).
През последните седмици това напрежение намери изражение в бързото задействане по редица оставени иначе в безвремието случаи като "Барселонагейт" и канадското гражданство на Кирил Петков. И по двата казуса вече има поискани депутатски имунитети, след като толкова време те бяха пренебрегвани.
Искането на имунитета на Бойко Борисов специално може да се превърне в пречка от друг тип за кабинета. Там въпросът е ако се стигне до гласуване от Народното събрание, както е по-закон, как ще гласуват ПП-ДБ, защото всичко друго освен свалянето на имунитета на бившия премиер ще накара формацията да изглежда предателски в очите на собствените си избиратели.
Избирателите на градските демократи много трудно ще преглътнат, че сега кабинетът на тяхната формация е подкрепян от същия човек, когото години наред се кълняха, че ще свалят от власт и ще вкарат в затвора.
Затова един от начините да се подкопава подкрепата за този кабинет е просто да се напомня какви компромиси потенциално са направили ПП-ДБ до момента.
Колкото повече формацията се свързва с общи действия с ГЕРБ, толкова повече ще губи моралната висина в очите на електората си и толкова повече правителството ще изглежда само като сделка за власт и нищо повече.
По тази линия заплахи могат да дойдат и от страна на ДПС. Партията на Ахмед Доган вече направи няколко хода именно в посока показно сближаване с градските демократи.
Подкрепата на партийния лидер Мустафа Карадайъ и на най-знаковия депутат на Движението - Делян Пеевски - за правителството вече беше разтълкувана от мнозина като "Златен пръст", подобен на онзи, с който Волен Сидеров през 2013 г. позволи избирането на кабинета "Орешарски", въпреки че в случая гласовете на двамата не бяха нужни за мнозинство.
След това Пеевски обяви публично пред журналисти, че иска да пише общ проект за промени в Конституцията с ПП-ДБ и поиска да стане член на парламентарната комисия, която се занимава с въпроса (ден по-късно беше избран с гласовете на ГЕРБ, ДПС и мълчанието на "Възраждане").
Макар това само по себе си да е обикновен акт на народен представител, аурата, която депутатът от Пазарджик трупа с годините около себе си, остава като символично петно върху готвените промени в Конституцията. Дискредитира и цялото усилие да се решат проблемите в сектора с правосъдието.
Присъствието на Пеевски в комисията за промените в Конституцията ще продължава да прави това - да настройва обществено мнение срещу готвените промени, оставяйки сянката на съмнение, че има нещо нередно.
Другият потенциален проблем, който може да произтече от участието на ДПС в мнозинство за промени в основния закон на републиката, идва от това доколко могат те да извиват ръцете на правителството, доколко тяхната дума може да оставя различни вратички. И дали биха се възползвали от такава възможност.
Все още това е нещо, за което можем само да предполагаме.
И ако тези проблеми за кабинета "Дянков - Габриел" са под повърхността - един вид айсберги, в които корабът на промяната може да катастрофира скоропостижно, проблемите, които "Възраждане" създават на правителство, са ярки и шумни.
В кръговете на националистическата формация вече се изливат тонове пропаганда, че кабинетът извършва преврат в името на американците, че новият премиер ей сега ще хвърли България във войната в Украйна или най-малкото ще спомогне за предизвикването на гражданска война у нас.
Ежедневно от тези кръгове се изписват хиляди статуси в социалните медии за това как новоизбраният министерски съвет представлява национална измяна, с което хората трябва да се борят с всички сили.
В парламента партията на Костадин Костадинов и до момента демонстрира поведение, ориентирано преди всичко към рушене на диалога и спокойната работа, като нищо не ни кара да очакваме, че това ще се промени.
За "Възраждане" нови избори са най-доброто решение и оттам се стремят с цената на всичко да постигнат този сценарий. И както се видя и от заседанието в сряда, партията умее да проваля заседания на парламента.
Новото правителство трябва да очаква проблеми и от страна на ГЕРБ. Факт - партията на Борисов подкрепи официално кабинета с гласовете си, но депутатът Делян Добрев гласува против и поддържа този тон на ударна критичност към ПП-ДБ, с което показва, че ще има напрежение.
Открай време сме свикнали с идеята, че ГЕРБ са монолитна и силно йерархична партия, в която се прави всичко, което Бойко каже, но все повече сигнали говорят за това, че нещата може вече да не са толкова категорични.
Все пак ГЕРБ е партия на над 15 години и има структури дори и по селата. Борисов продължава да е силната фигура в партията и нещата да се случват според неговата воля, но това не означава, че мнозинството от избирателите и членовете на формацията подкрепят от сърце кабинета "Денков - Габриел".
За много хора в партията това е огромен компромис, който се прави в името на това да има управление, след като до вчера лидерите им са говорили как ПП са некадърници и водят страната към колапс. И за някои този компромис е твърде голям, за да бъде преглътнат.
Хората на Борисов имат вече дълъг опит в политическата игра и знаят повечето хитри и мръсни ходове, с които да отслабят както опоненти, така и партньори.
Тук остават и ясно заявените подозрения на много хора от ПП-ДБ - че ГЕРБ може да се опита да повлияе в определена посока на реформите в съдебната система и Конституцията, за да постигне собствени цели. И тук, както и при ДПС, тепърва ще се види какво ще се случи.
Макар присъствието на Мария Габриел да изглежда като гаранция за подкрепата на партията за кабинета, не е съвсем ясно доколко тази гаранция е сигурна. Ситуацията е такава, че ГЕРБ са в позиция да сложат край на този кабинет във всеки един момент.
Затова е добре да се следи движението на вътрешните пластове в партията и дали в един момент няма да се получи изместване на центъра в посока оттегляне на подкрепата. Всичко това поставя едно опасно минно поле от скандали и проблеми, през което новото правителство трябва да премине.
Единственият начин за избягване на подводните камъни е не министрите само да се оглеждат много внимателно, а да свършат работата, за която са избрани. Постигнатите резултати са единственото, което може да натежи достатъчно на везната с компромисите.
Така че това, от което Николай Денков и кабинетът му имат нужда, са бързи и видими успехи по отношение на реформата в съдебната власт и придвижването напред на законите по Плана за възстановяване и устойчивост.
Реформите трябва една по една да започнат да се сбъдват. Само така избухващите капани със скандали могат да бъдат туширани.
