"Отношенията между Ахмед Доган и Делян Пеевски са повече от тези на баща и син. ДПС е един отбор."
Думите на депутата Хамид Хамид са направо умилителни, когато погледнем към продължаващия вече втора седмица вътрешен конфликт в ДПС.
В понеделник сутрин водещите национални телевизии бяха превзети от представители на Движението, които да обясняват буквално едно и също - че в партията няма разделение, Доган и Пеевски са в отлични отношения, само дето има едни "деребеи", които тормозят редовите членове по места и не се съобразяват с никого.
В неделя съпредседателят на партията публикува изявление на сайта на ДПС, в което казва относително същото, почти дума по дума.
Вероятно това послание щеше да звучи по-правдоподобно, ако беше дошло и от почетния лидер на Движението - Ахмед Доган.
Ако приемем метафората с бащата и сина в отношенията на върха в ДПС, Зигмунд Фройд би бил във възторг, гледайки как духовният син се опитва да излезе от сянката на духовния си баща.
А точно за този баща историята е показала, че хич не обича някой да му се еманципира. Спомнете си само какво стана с Лютви Местан през 2014 г.
Отдавна вече не сме 2014 г. Минаха над 10 години, откакто Ахмед Доган се оттегли от активната политика, оставяйки ежедневните дела в ДПС в ръцете на назначени лидери и на силните фигури по места.
Делян Пеевски пък не е Лютви Местан и неговите амбиции не са толкова за сближаване с Турция, колкото за активно влизане в управлението на страната - нещо, което Движението не е правило от Кабинета "Орешарски" насам.
Съответно за него не е достатъчно да е временен шеф в партията на "духовния баща", а иска сам да контролира всичко в ДПС. Пречка за това са същите тези "силни фигури" по места, които кръгът около Пеевски започна да нарича "деребеи".
И когато той започна да прави "смяна на властта" в тези региони, използвайки мантрата за "слабите изборни резултати" (при положение, че ДПС беше едната от общо две партии, която вдига резултата си в гласове), това провокира ответната реакция.
От лагера, който се оформя около Ахмед Доган, заговориха за чистки и самосиндикално управление на Пеевски, който нито се съобразява с партийна структура, нито с другия съпредседател Джевдет Чакъров.
Затова и в събота, когато на "Росенец" се събраха верните на почетния председател депутати, оттам дойдоха едни и същи послания - партията не функционира и не се спазват правилата по устав.
Ясно е, че хора като Джевдет Чакъров няма публично да изричат подобни твърдения, без предварително да са получили зелената светлина от Доган.
В ситуация като сегашната е трудно той сам да заговори срещу Пеевски, както преди го е правил и по отношение на Местан, и по отношение на Карадайъ.
Ако го направи, за Пеевски единствената възможност ще е да се опълчи срещу почетния лидер открито и да поеме на поход за трайното пенсиониране на ментора си. А тази битка ще е кървава.
По същата причина действащият лидер не може да си позволи да тръгне нито срещу Доган, нито срещу Чакъров - все още твърде много хора са верни на почетния председател и не си представят ДПС без него.
По всичко личи, че нито един от двамата шефове в Движението - сегашният и почетният - не разполага с достатъчно сили да приключи другия бързо и без трайни щети върху партията.
И двете страни обаче имат общ "враг" - времето не работи в полза на нито един от двамата, особено с наближаването на предсрочните парламентарни избори.
Защото когато се стигне до реденето на листи, сегашният потулен конфликт може да се превърне в истинска касапница, та била тя между духовен баща и духовен син.
