Музеят на военната история в Брюксел беше отделил една миниатюрна стая, която разказваше много повече за кошмара на Втората световна война от подробните преразкази в учебниците по история.
Стаята беше тясна, без прозорци, бедно обзаведена с дървена маса и два стола, бюфет, радиоприемник, протрит килим, пожълтели тапети, малък портрет на стопаните, слаба светлина. Върху масата стояха две полупразни чинии, до тях - забравени очила с телени рамки. Сякаш семейството е било тук до преди минути, но нещо ги е накарало да напуснат дома си внезапно, изоставяйки всички вещи зад гърба си.
Радиото беше отговорът на загадката. От говорителя се чуваше напрегнат мъжки глас, който съобщаваше на полски език, че в този ден Нацистка Германия е обявила война на родната им страна. Съобщението се повтаряше до безкрай, прекъсвано само от вой на сирени за тревога.
Това не беше музейна експозиция, а машина на времето, която връща часовниците на 1 септември 1939 г. Всяка секунда в тази стая кара посетителя да изтръпва от вълнение и безпокойство, да съпреживява все по-силно страха от смъртната присъда на стопаните на къщата. Усещането не се забравя никога.
Това не е краят на историята, но е началото на края на десетки милиони човешки животи, погубени на фронтовите линии, смазани под руините на бомбардираните европейски градове, изгаснали от глад, болести и робска експлоатация, изгорели в газовите камери на концентрационните лагери, изхвърляни с вързани ръце и куршум в тила в масовите гробове.
Денят на Победата - безусловната капитулация на въоръжените сили на Нацистка Германия - е денят на оцелелите, които оплакват жертвите си. Денят на Европа обаче маркира нещо повече от тържеството на физическото съхранение.
Той бележи края на самоубийствените идеологии, отрезвяването и вразумяването на вечните врагове, заличаването на смисъла от съществуване на крайния национализъм.
Това е повратна точка, която обещава, че някой ден цяла Европа ще се прероди като територия на демокрация, свободна търговия, отворени граници, споделени ресурси и всеобщо разбиране, че войната тук вече е невъзможна.
Целта на тази общност не е да се изживява като незаобиколима велика сила, да конструира нова нация на юбер-човеци, да анексира колонии с "наши хора" или да смазва съседите си с агресия. Философията й се базира на простата идея, че демокрациите не воюват помежду си.
68 години по-късно това обещание продължава да се самосбъдва независимо от временните кризи. Нито колебанията на еврото, нито гръцката дългова драма, нито Брексит, нито "бомбите" на хибридната война могат да се сравнят дори за секунда с атмосферата на празнота и безнадеждност в онази полска стая, застинала завинаги в 1 септември 1939 г.
За някои Европейският съюз се изчислява в милиардите, които се преляха в българската промишленост, инфраструктура, земеделие и образование. За други - той е възможността да учат в някои от най-престижните световни университети, да работят в най-напредналите научно-технологически центрове, да се конкурират с най-добрите специалисти в своята област.
За тях ЕС е и нискотарифният полет до Рим за уикенда, безплатният билет за Националната галерия в Лондон, удобството да закусваш в Кьолн, да обядваш в Париж и да вечеряш край брега на Средиземно море в Марсилия в един и същи ден. ЕС е липсата на езикова бариера, елиминирането на усещането за пространствено ограничение.
За някои ЕС никога няма да надскочи евромитовете за диктатура на дребното чиновничество, което се занимава с правите краставици, шумните прахосмукачки, мъждивите енергоспестяващи крушки, розовите домати, етикетите на минералната вода и включените фарове на колите в ясен слънчев ден.
ЕС обаче е и една от малкото организации, които поставят опазването на човешкото здраве и околната среда преди всички други фактори на производството; той е високата енергийна ефективност на битовите уреди, жилищното строителство и индустрията, екологичният стандарт на автомобилите, ограничаването на излишните вредни отпадъци, технологиите за пречистване на водите и въздуха от отрови.
За някои съюзът е парадоксът, в който най-вресливите му врагове като Найджъл Фарадж и Марин льо Пен получават петцифрени работни заплати от Европейския парламент, за да го критикуват като излишна, вредна и уродлива организация.
За други ЕС е онзи фактор, който веднъж завинаги ликвидира удобната провинциална ленивост на националните власти, които не помръдваха нито милиметър напред без заплаха и външен натиск. Отне причината за вечното оплакване, че никой не чува гласа на "Клета Майка България / Клетия Източен блок" и че нищо не зависи от тях.
ЕС отне правото на популистите да поемат ангажименти и да не ги спазват, да се снишават и да пъплят в периферията на световните процеси.
Възможността за лично сравнение на жизнения стандарт постави много по-висока летва за политическия елит и административното управление. Вероятно затова общественото доверие на българите в европейските институции е по-високо, отколкото във вътрешната политическа система.
Той е правото да си намериш нова работа или нов дом във всяка държава-членка на съюза, без да чакаш виза или "открит лист". Той е правото да се върнеш в родината си, когато пожелаеш. Той е пълната гаранция за защита на частната собственост. Той е пълната забрана на смъртното наказание. Той е общата външна политика, той е и правото на всеки гражданин на Европа да участва вземането на решения, които засягат не само собствената му територия, но и целия континент.
ЕС е свободата да отстояваш мнението си, да се информираш и да формираш идеите си без репресивна намеса, да гласуваш независимо от границите; да живееш в пространство на сигурност, стабилни цени, конкурентна икономика, социална защита, зачитане на международното право.
Всеки може да разбере поне една от ползите и поне един от дефектите на ЕС, изброени дотук.
Но това, което никой не бива да забравя, независимо от личната перспектива, политическите убеждения, социалния си статут и неудовлетворението от битовите кризи - нищо от това нямаше да бъде възможно, ако не се беше случил Денят на разума.
Никога не бива да забравяме, че само до преди няколко десетилетия Европа беше кърваво бойно поле. Расите и нациите се деляха на "чистокръвни" и "подчовеци", столиците бяха в бомбадирани с тонове снаряди, реваншът се беше превърнал във фиксидея на болни мозъци.
Никога не бива да забравяме и белезите от Берлинската стена, тоталитарния погром над Унгарското въстание, танковете, смазали чешкият опит за "човешко лице" на режима по съветски образ и подобие, експериментите на Чаушеску, довели Румъния до глад, фалита на Народна Република България.
Колко кръв, пот и сълзи са били нужни, за да можем днес да си позволим лукса да спорим по "възмутителни скандали" като онзи с безплатните питиета и полуголите танци в паузата на младежки ведомствен форум в София по случай Европредседателството.
Достатъчно е само да не забравяме - нищо повече не изискват от нас мъдрите оцелели, които превърнаха 9 май 1950 г. в ден на свободата.
Браво Дияна, Браво Костова! От Центъра са изключително доволни и дават максимално висока оценка за изпълнението на поставената Ви задача. Елегантно и ловко отвличане на вниманието и насочването му в друга посока. Нито дума за СССР /Русия/, който изнесе тази война на гърба си, докато западноевропейската бандитска шайка, която всъщност инициира тази война, се ослушваше и обещаваше да отвори т.нар. "втори фронт", но така и не успя да намери достатъчно безопасно място, та да го открие. Накрая го откри зорлем, защото имаше опасност след година СССР да се простира от Атлантика до Пасифика. Нито дума за саможертвите и героизма на рускита войни, на руското население, умиращо от глад по време на окупацията на Сталинград. Вместо това - ред сълзи и ред сополи за .... някаква си там ...... "полска стая". Наистина перфектно! Сега по-сериозно: Хвалебственото слово, угоднически съчинено за възхвала на западноевропейската бандитска шайка, во главе с Великобритания, САЩ, Германия и Франция и подтичващите около тях джуджета в лицето на Белгия, Холандия, Дания и още някои други дребосъци, в това число и ние, има амбицията да заличи 9-ти Май като Денят на победата и да го замени с Денят на Европа. Еба ти тъпото наименование. Звучи ми като Денят на Земята или Ден без тютюнев дим. Или пък - Денят на Слънцето, изгряващо на 9-ти Май. Безсмислено, та знае ли се. Дияна, от Центъра са на мнение, че в следващите три месеца следва да се оттеглите и да се отдадете на заслужена почивка. Нужно е да съберете сили за следващата, изключително трудна, но важна и високорискова задача. Желаем Ви успех! От Центъра
Е-Мил-Чо, Денят на победата се определя от победителя. Западна Европа не е победител в тази война и за това няма думата по този въпрос, нищо, че много и се иска. И нищо, че някои западноевропейски държави, както и САЩ, го играеха "съюзници" на СССР, а всъщност тайно се надяваха Хитлер да съсипе СССР, а те след това да се намесят така, че само те да делят плячката. И каква беше ролята им срещу Германия в тази война? Да не би френската "съпротива" да оказа влияние за изхода и? На 7-ми Май 1945 водят генерал Йодл да подпише безусловната капитулация на Германия. Когато влиза, вижда как от страна на победителите са се подредили разни военачалници, измежду които и един френски /забравих му името/. Йодл се спира и го оглежда. След което казва: "Я, ама и тия ли са ни победили!". Колкото до Германия, тя и днес е окупирана държава, именно по силата на подписани договори и споразумения след войната. От германска страна /ако не бъркам/ са подписани от Конрад Аденауер, а отсрещната страна са САЩ, Англия и Франция. Тези договори са в сила до 2099 г. И част от тях е и т.нар. "Канцлер Акт". На тях се дължи и факта, че и днес, в Германия е пълно с американски бази и английски военни формирования. И, защо, драги ми Е-Мил-Чо, така те дразни този Ден на победата?
Господин Чо, Наистина ли не усещаш как си противоречиш или се правиш? Понеже риеш нос в разни подробности, и изказвания на тоя и оня, може би не си в състояние от дърветата да видиш гората. Ами хората говорят бе, господин Чо. Кой какво ли не е говорил или писал две, три пет, десет години преди тази война. И ти от това ли ще ми правиш генерални изводи? Сталин казал, как ще се включат последни във войната /и горе-долу така става/, в същото време ми твърдиш, че именно руснаците били подпалвачи на войни. С Полша Русия е воювала много пъти преди това. Е и? Да не би ВСВ да започва от техните войни? Голяма каша е в главата ти. А я обясни как точно са "воювали" срещу Хитлер Великобритания и Франция. Воюваха ли срещу него британците, когато превзе Чехия, а са имали подписан договор с чехите, че ще се намесят, в случай че Хитлер инвазира там? Май не, а? В света, господин Чо, нещата трябва да се преценяват геополитически. А от тази гледна точка, на планетата доста отдавна са се обособили два противостоящи си лагера. Единият е на държавите от т.нар. "Римленд", а другият - на държавите от Хардленда. Разграничението е на база това, че едните са морски цивилизации, а другите сухоземни. Към Римленда принадлежат най-вече развитите западни държави - това са Великобритания, Холандия, Франция, Испания, а в по-ново време и САЩ. Те са се развили благодарение на овладяването на морските пътища и морската търговия. За това Германия не принадлежи към тази група, а към Хардленда. Към Хардленда принадлежат и Чехия, Австрия, Унгария, ние, Русия и редица държави в Азия. Всичко това доста добре е описано от англичанина Халфорд Макиндер още през 19-ти век и който се счита за един от бащите на геополитиката и геостратегията. За съжаление нищо не съм чел от него, но съм чел други автори, които се позовават на него. Имайки пред вид горното, между държавите от Хардленда винаги са съществували естествени условия за развитие на сътрудничество и интеграция - особено между Германия и Русия. Дори факта, че едните са католици, а другите православни, не е в състояние да попречи. И наченки за това е имало не един път в историята на двете държави. Но .... са останали само наченки, тъй като господата от Римленда не пасат трева. Безспорно, това са велики цивилизации, създали забележителна култура, наука, системи за образование и натрупване на знания. Дали за това или по други причини, елитът на тези държави /от Римленда/ са развили и невероятни способности да предвиждат събитията далеч напред, да изграждат и безупречно да следват стратегии с далечен времеви хоризонт. За това и взимат мерки, всякакви наченки на сътрудничество и интеграция на държавите от Хардленда, да бъдат прекъсвани навреме. Защото, както писа и Бжежински, който владее сърцето на Азия, той владее света. Нали си представяте каква сила би бил един /на практика естествен/ съюз само между Русия и Германия. За това, господин Чо, бяха и двете световни войни. И все Германия срещу Русия. И все те двете го отнасят най-много. С най-много жертви, разрушения и загуби. Същото се прави и сега - да няма Южен поток, да няма Северен Поток-2. За това се създаде това жалко подобие на "Съюз", подвластен изцяло на САЩ и в който Великобритания членуваше единствено за да пречи. И за който е написан горния панегирик и за който трябва да честваме /Прости, Господи!/ "Деня на разума"?!
Dox, то 2/3 от европейските държави са морски! Като почнеш от Гърция и Турция,та стигнеш до Испания и Португалия. А също и Скандинавия е морска. Също така много подценяваш религията. Замисли се защо КАТОЛИЧЕСКА Западна Европа е тръгнала да завладява света,докато ПРАВОСЛАВНА Византия,(и Русия),на практика са били "затворени системи"? Сталин предизвиква Втората световна война с пакта "Рибентроп-Молотов",иницииран от самият него. В мигът когато е подписан този пакт,ВСВ става абсолютно неизбежна...
Не е само това е-мил, Путин преименува,(и всъщност отмени!),Денят на НЕЗАВИСИМОСТТА на Русия! Като просто го нарече Ден на Русия?! Защо ли? Еми защото на тази дата руснаците празнуваха КРАЯТ на СССР и създаването на новата Русия. (Или ако щете възстановяването на старата Руска империя.) Кагебееца обаче си го влече комунизмът и това си е...
Ами, Дедо, нали една част от нас тука сме комунисти. Като такива парите не ни интересуват и за това никой не ни плаща. Правим го от спортна страст За другите не знам. Не отговарям.
Драги ми Чо, Признавам, тук ме хвана натясно. Направо ме разби с тези въпроси, на които не случайно не отговарям. Това - пред кого е капитулирала Италия, кой е дебаркирал в Сицилия, кой е настъпвал срещу Италия и Германия и то не къде да е, ами в пясъците на Северна Африка, и при условие, че воюва срещу италиански войници, нищо, че италианец-войник е оксиморон. И искам да знаеш, че съм ти искрено благодарен за това, че не ми зашлеви най-звучния и унизителен шамар с въпроса: "А кой воюва героично и самоотвержено срещу ескимосите на източния бряг на Гренландия? И кой в крайна сметка ги принуди да се оттеглят във вътрешността на континента, защото в продължение на две години преди това снабдяваха моряците от немските подводници с тюленово месо, а онези в замяна им даваха добре наострени ножове?" Високо оценявам този рицарски жест! Сега по-сериозно. Никъде не съм казвал, че не е откриван втори фронт, както твърдиш. Открит е, но кога? През юни 1944 г. с десанта в Нормандия. А Сталин е поставил въпроса за втори фронт пред т.нар. си "съюзници" още през 41-ва. И онези двамата дръгливци са го уверили, че - да, ама разбира се, ще го открием. Още утре. След което се подпичкват три години. А случайно да си чувал за понятието "странна война"? Ако не си - това е периодът септември 1939 - май 1940 от ВСВ на Западния фронт. Странната война се изразява в бездействието на 106 френски и британски дивизии с танкове, артилерия и авиация на границата с Германия срещу 11 непълни германски дивизии, с което допускат разгрома на Полша. Краят на тази "война" настъпва, след като нацистка Германия завладява Дания и Норвегия и през Белгия, Нидерландия и Люксембург напада Франция /май 1940/. Ето така са "воювали" през ВСВ т.нар. "съюзници", с претенция за победители.