Кой управлява държавата? Привидно прост въпрос, чийто отговор обаче ще изненада неизкушените.
Защото отговорът не е Той, Бойко. Не е и Кой, силуетът в задкулисието. Не са и депутатите, не са и гражданите. Не е световното положение и вселенската конспирация.
Държавата се управлява от Тях - армията от високопоставени чиновници - ръководители на комисии, агенции, инспекции, надзори, фондове и всевъзможни структуроопределящи звена на бюрокрацията.
Те, слугите на народа от втори ред, са първостепенни разпоредители с държавния интерес.
За техните тронове се водят войни - безкръвни, но не по-малко опасни.
Дават се жертви, разменят се заложници и се сключват сложни сделки за баланс на интересите.
Разпределението на тези ключови позиции във властта е най-смутното време в политическия календар. И това време настъпи.
Принцовете на Симеон
2015 г. ще бъде ключова за кариерното развитие на доста герои на нашето време.
Най-интересният мач на годината ще бъде играта за събиране на политическа подкрепа за нов управител на БНБ, през когото ще могат да се овладеят още две позиции в ръководството на Централната банка (подуправителите на управленията "Банков надзор" и "Емисионно").
Двама души от ръководството на Българската народна банка ще бъдат принудени да сдадат поста през тази година - гуверньорът Иван Искров и подуправителят на управление "Емисионно" Калин Христов, тъй като шестгодишните им мандати изтичат през есента.
И докато Калин Христов се спряга за най-различни постове - включително за управител на Централната банка, то съдбата на Иван Искров изглежда решена - край на 12-годишното му царство.
Искров дойде на власт в БНБ още през 2003 г. и оттогава не си е тръгвал. Дори беше преназначаван в рамките на няколко месеца от две различни парламентарни мнозинства. След известно колебание именно ГЕРБ го поби за нов мандат начело на Централната банка през лятото на 2009 г., въпреки че днес управляващите са най-гласовитите критици на гуверньора.
Тъкмо заради отрицателната репутация на Искров се размина и назначението на нов ръководител на критично важното управление "Банков надзор" - ГЕРБ не успя да събере мнозинство зад кандидатурата на третия подуправител на БНБ Димитър Костов нито сред партньорите си, нито сред опозицията.
Самият Костов също няма повод за недоволство - неговият мандат начело на управление "Банково" изтича чак през 2017 г., а задвижването на кандидатурата му за наследник на обвиняемия Цветан Гунев щеше да го принуди да подаде оставка - твърде рисков ход.
Затова ГЕРБ предпочете да изиграе ситуацията по най-безболезнения начин - като тупка топката до октомври, когато се надява да си назначи гуверньор по свой образ и подобие.
С чии гласове и на каква цена ще формира мнозинство, обаче? Ето това е въпросът за милион.
Не по-малко интересна ще е завръзката около избора на ново ръководство на Комисията за защита на конкуренцията.
Мандатът на несменяемия й председател Петко Николов (заел поста по Царско време през 2003 г.) също изтича през октомври 2015 г., а по закон Народното събрание трябва да избере нов шеф на КЗК поне два месеца по-рано.
Доколко "нов" ще бъде новият ръководител на антимонополната комисия, е спорен въпрос.
КЗК е една от малкото структури, за която няма ограничение за броя мандати на ръководството (каквито има за Комисията за регулиране на съобщенията, за Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, Комисията за конфликт на интереси и дори СЕМ).
КЗК е една от най-важните крепости в икономическата регулация. През нея минават всички големи сделки, каквито в последните години бяха смяната на собствеността на Булгартабак, БТК, бТВ, медийната група на Ирена Кръстева, придобиването на Горубсо Мадан от Николай Вълканов, сделката между Енерго Про и Е.ОН, продажбата на ТЕЦ "Варна" на ЧЕЗ, на ТЕЦ "Марица Изток" 3 на КонтурГлобал България, на ТЕЦ "Русе" на Христо Ковачки, продажбата на дялове в няколко големи банки, включително влизането на Оманския фонд в КТБ през 2009 г.
Внезапното публично раздвижване на КЗК през последните седмици с налагането на сериозни глоби срещу големи чуждестранни търговци (при това - по няколко спорни казуси) говори, че наддаването за властта в антимонополната комисия тече със страшна сила под повърхността.
Комисията за регулиране на съобщенията също ще претърпи кадрови промени - 3 от петимата й членове, избрани през 2010 г. от Народното събрание, ще приключат с мандата си тази година. Въпреки че председателят Веселин Божков не е сред тях, новото разпределение на позициите ще промени мнозинството в КРС - ключов фактор на телекомуникационния пазар.
През 2015 г. приключва и петгодишният мандат на националния омбудсман Константин Пенчев, един от лидерите на общественото мнение по всеобхватни теми - от съдебната власт до сметките за парно, например.
Кадровата кариера на Пенчев също започва в силните години на НДСВ. Юридическото острие на царската парламентарна група участваше в изработването на ключови правила на съдебната реформа (конституционните промени за кадровите решения на ВСС, изискванията за несменяемост, атестация, отстраняване и имунитет на магистратите, въвеждането на ограничения за административните ръководители).
През 2004 г. след пет поредни провалени процедури ВСС избра Константин Пенчев за председател на Върховния административен съд. Пенчев се отказа от поста си предсрочно (и освободи креслото за Георги Колев) - в замяна на синекурната позиция на наследник на Гиньо Ганев.
Пет години по-късно бившият върховен съдия продължава да поддържа стабилен обществен рейтинг - благодарение на авторитета си, публичната си активност и балансиращата намеса в критични ситуации. Във въртележката на съдебните постове ще бъде интересно дали Пенчев ще предпочете втори мандат (има право да го направи) като омбудсман или би проявил по-различна властова амбиция.
Годината на Страшния съд
Още по-интересна ще бъде "играта на тронове" в съдебната власт, която до няколко месеца ще бъде тотално прекроена.
Поне такива са амбициите на управляващото мнозинство, чиито планове за съдебна реформа включват и създаване на нов Висш съдебен съвет по гилдийно разделение - съдии/прокурори.
Доколкото външният натиск за спешно действие вече неприкрито форсира кадровите промени в съдебната власт, вероятно до края на годината петгодишният мандат на настоящия ВСС (избран през есента на 2012 г.) може да бъде прекратен предсрочно.
Отсега се вижда лобисткия напън за попълването на 22 от общо 25 кресла на съдебни кадровици (без тримата големи - главния прокурор Сотир Цацаров, новоизбрания председател на Върховния касационен съд Лозан Панов и председателя на Върховния административен съд Георги Колев, който има още 2 години власт).
Най-значимото, авторитетно, продължително и затова - крайно апетитно разпределение на постове - е в Конституционния съд - върхът на върховете, мечтата на всеки уважаващ себе си юрист над средната възраст, тих пристан на заслужили кадри от съдебната власт.
Деветгодишният мандат на конституционния съдия е най-дългата власт с гаранция от закона. Веднъж положил клетва, конституционният съдия е практически непоклатим от поста си (освен ако не извърши тежко умишлено престъпление). Неслучайно драмата с Венета Марковска се разплете чак в тържествената зала на КС...
На всеки 3 години се извършва ротация на конституционната дузина - така ще се случи и през 2015 г., когато КС трябва да напуснат четирима съдии - председателят Димитър Токушев, Пламен Киров (и двамата излъчени от президентската квота на Георги Първанов през 2006 г.), Благовест Пунев (от квотата на съдиите) и Красен Стойчев (от квотата на парламента).
Съответно - двама души ще бъдат излъчени от президента Росен Плевнелиев (можем да се обзаложим, че бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки ще заеме половината квота), един - от общото събрание на ВКС и ВАС, и един - от фрагментираното мнозинство в Народното събрание. Златно време за политическо брокерство...
Епопея на забравените
Но най-ясното доказателство за чувствителния пазарлък около раздаването на ръководни постове в администрацията не идва от предстоящите назначения, а от неслучилите се.
Онези чиновници, чиито мандати отдавна са изтекли, но никой не може да ги помръдне от креслата им - поради двугодишната политическа криза и неспособността на управленския елит да вземе решение, когато му дойде времето.
Емблематичният пример, доайенът на прехвърлените мандати, разбира се, е Ана Караиванова - главният съдебен инспектор, която от януари 2013 г. не може да бъде сменена поради изискването за конституционно мнозинство (не по-малко от 160 народни представители) при избора на наследника й.
Не е нужно да си припомняме цялата трагикомедия около демонстративно подадената от нея оставка (въпреки това Караиванова продължава да изпълнява функциите си), нито поредицата от провалени процедури, след които публиката остана с впечатление, че в България явно няма нито един юрист с 15-годишен стаж и високи професионални и нравстени качества (това са всички изисквания към поста).
Абсолютно идентичен е и казусът с управителя на Националния осигурителен институт - Бисер Петков, който довърши нечий чужд мандат от 2011 до 2013 г., но до ден-днешен продължава да ръководи НОИ поради безвластието и безхаберието на народните представители в последните 3 парламента.
С изтекъл мандат, но все още на поста си е и зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Ангел Джалъзов, който отговаря за управление "Осигурителен надзор" - ключова позиция в контекста на острите дебати за бъдещия вид на пенсионната система.
С изтекъл мандат са и двама от петимата членове на Съвета за електронни медии (СЕМ) - Анюта Асенова (заемаща поста от 2008 г. от президентската квота на Георги Първанов) и Анна Хаджиева (избрана през 2008 г. по предложение на НДСВ от квотата на парламента).
И двете трябваше да бъдат сменени още в края на 2014 г., но нито СЕМ, нито притежателите на квотните позиции не дават сигнали, че се притесняват от протакането. Имената на бъдещите попълнения в СЕМ са важни, тъй като от тях зависи избора на новите генерални директори на БНТ и БНР след година, когато приключват мандатите на Вяра Анкова и Радослав Янкулов.
Двама са малко, трима са много
Още по-комично е положението в Комисията за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси (КПУКИ или Комисията на Филип Тефтерчето) и в Комисията за защита на потребителите (КЗП).
И двете работят на ръба на законовата логика, след като съставът им беше "съкратен" по една или друга причина.
КЗП например функционира от години в състав от двама души - председател и член. И толкова. Титулярният дългогодишен началник Дамян Лазаров беше преизбран за трети път през 2010 г., когато съставът на КЗП беше абсурдно намален до 3 души. Лазаров и третият член обаче бяха принудени скоростно да освободят позициите си след проверка по корупционни обвинения от страна на Яне Янев.
В случая на КПУКИ причината пък беше съдебната сага около именития й патрон Филип Златанов и оставката на не по-малко ноторната й членка Сабрие Сапунджиева през 2013 г. Така или иначе, от година и половина една от най-важните антикорупционни структури работи без председател, а решенията се взимат от състав от 3 (трима) души - Катя Станева (квота на НС, номинирана от "Атака"), Николай Николов (президентска квота) и Паскал Бояджийски (квота на Министерски съвет).
И двете вакантни позиции се пишат на сметката на Народното събрание - но по всичко личи, че депутатите имат намерение да се "снишават" до 2016 г., когато изтича мандатът на цялата комисия. Каква борба с конлфикт на интереси ще се води дотогава, не смеем да предположим.
Наследството на И.Ф.
Целият кадрови маратон има една основна първопричина - политическото късогледство.
През 2010-2011 г. мнозинството на ГЕРБ (с помощта на изненадващи съюзници като ДПС, РЗС и Атака) промени почти цялото законодателство, засягащо ръководните позиции във висшата администрация.
Под несъстоятелния аргумент за "оптимизация на бюрокрацията" и съкращение на бюджетни разходи съставите на важни колективни органи беше намален "на око".
Структурните промени означаваха и автоматична промяна на ръководството - което беше главната цел на упражнението. И още нещо - осигуряването на мнозинство в 5-членна комисия, не е като в 9 или 12-членна. Кадровиците на Бойко си спеситиха много труд по лобиране, убеждаване и респектиране на големи мнозинства.
Едва сега, пет години по-късно, партийните челници осъзнаха, че сънят на разума ражда чудовища. Доколкото въпросните чудовища обслужват нечии частни интереси, създателите им са склонни да ги поддържат жизнени в недъгавия им вид.
А през техните невидими ръце минава тъканта на "живия живот" - от жалбите за надписана сметка за тока до одобрението на сделки за милиони, от тарифите за sms-ите в роуминг до регулацията на целия капиталов пазар, от санкционирането на пошли видеоклипове по телевизията, до въпроса за лиценза на КТБ.
Тях никой никога не ги е избирал, в повечето случаи имената им не предизвикват асоциация с лице или със спомен за реално свършена работа, но на фона на тяхната власт и дълголетие - всеки партиен лидер на прехода изглежда слабосилно временно явление.
