В 21 век и аз съм срещу гласността. И в този смисъл съм съгласна с президента на Русия Дмитрий Медведев, който каза: "Аз съм против гласността. Това е лош термин. Необходима е свобода на словото. Гласността е изобретение на съветските времена, за да не се дава правилно наименование на явлението". Не знам дали го мисли. Но го е казал умно.
Всеки днес има глас - и осигурен лесен достъп за него. За едни са медиите, за други - мрежите. И без официози светът знае какво се случи на протестите на опозицията в Иран - благодарение на видео от митингите, пуснато в You Tube. Дори и Москва да забрани на руските вестници да цитират терористи като Доку Омаров, това не би попречило на гласността на изявленията му.
В 21 век съм за свободата на словото. Шумът от гласността е толкова голям, че е като заглушител на пистолет. Така гръмолящите думи давят Словото, само че едното е стрелба по мишени, а другото - четвърта власт. Гласността тръби, а словото шепне, но пак се чува.
Писнало ми е някой да ми крещи лозунги в ухото. Наслушала съм се в соца и в прехода. Впрочем в соца изобретиха уникално преддверие към гласността - социалистически реализъм. Супер удобно за властта - защото тя назначаваше и издържаше гласовитите критикари... И даже ги сочеше на Запад като пример за гласност.
По време на Горбачовата перестройка ми разказаха един виц: "Сейчас у нас идет епоха гласности. Помни, друг - пройдет она. Но Комитет госбезопасности запомнит ваши имена..."
Какво пък - нормално. Гласността винаги търси най-гласовитите за глашатаи. Те лесно натискат спусъка. Но аз мога да си запуша ушите.
