Хладнокръвие, хитрост, целеустременост и доста здрави нерви - от всичко това, а и от много повече ще има нужда новата заместничка на Мишел Барние - главния преговарящ от европейска страна по въпросите за Брекзит, ако иска да удържи на напора на Лондон в предстоящите тежки преговори.
Да, британският парламент най-сетне прие сделката с ЕС, но не си правете илюзии, това беше само началото на дългия процес по предоговаряне на отношенията между Лондон и Брюксел. И за мнозина Клара Мартинес Алберола е правилният човек на поста.
Алберола наследява позицията на зам.-преговарящ на ЕС за Брекзит, освободена от "лошото ченге на преговорите" Сабин Уейанд. Тя си е изградила безкомпромисна репутация на внимание към детайлите и твърда позиция спрямо волностите на Великобритания по отношение на самия процес по уреждане на взаимоотношенията.
Сега именно това ще е нужно на Европа, когато в Лондон Борис Джонсън и неговите твърди брекзитъри отговарят за нещата. Предсрочните избори, свикани през декември, донесоха на БоДжо желаното от него солидно мнозинство и сега той държи пълната власт във Великобритания. Това, макар да означава повече сигурност за самия преговорен процес, прави от Лондон и много, много по-труден партньор и може да подложи на изпитание единството на ЕС по нови начини, като окаже по-голям натиск на екипа на Барние.
Подобно на предшественичката си Уейанд, 56-годишната Мартинес Алберола се прекарала цялата си кариера в институциите на ЕС и е известна с комбинирането на познанията и мениджърските умения от много сектори с политическа находчивост - качества, които ще са решаващи, когато двете страни започнат преговори по най-политическите търговски споразумения.
"Тя е много безпристрастна и методологична в работата си. Тя всъщност изглежда повече германка, отколкото испанка," казва Естебан Гонсалес Понс, евродепутат от дясноцентристката Европейска народна партия, който подобно на Мартинес Алберола, е от Валенсия.
Според него новата заместничка на Барние ще може да балансира добре различните интереси като търговия, риболовни права, банки или транспорт.
Едно от опасенията в Брюксел е, че при екстремния натиск за постигане на сделка за 11 месеца, интересите на членките на ЕС в различните сектори могат да бъдат разделени.
"Имаме нужда от някой като нея в кабинета на Барние, който да не допусне британците да ни разделят," казва Гонсалес Понс, като допълва: "В играта на преговори с британците, тя никога няма да е тази, която ще отстъпи първа."
Дейвид Макалистър, председател на комисията по външна политика на ЕП и член на групата по Брекзит преговорите, я хвали като "висококвалифицирана жена", чийто опит ще е необходим в "много сложни" преговори.
Мартинес Алберола - която говори английски, френски, италиански и малко португалски - е следвала право във Валенсия, преди да постъпи в Европейския колеж, школа за обучение на еврократи. Тя е била сред първите испанци, присъединили се към администрацията на ЕС през 1991 г., само няколко години след присъединяването на Мадрид към съюза.
Тя се е издигнала в йерархията като експерт по въпросите на вътрешния пазар, разширяването и фармацевтичните въпроси, преди да стане съветник на бившия председател на Комисията Жозе Мануел Барозу. През 2014 г. тя е била повишена до зам.-шеф на кабинета на Жан-Клод Юнкер.
Според вътрешни източници от Комисията, този ход донякъде се е дължал на тесните й връзки с Мартин Зелмайер, тогава много влиятелен шеф на кабинета на Юнкер.
Около четири години по-късно, испанският еврократ се оказа в центъра на много спорно повишение на германеца до ролята на генерален секретар на Европейската комисия през февруари 2018 г.
В процедура, която мнозина считаха за крайно нередовна, Зелмайер кандидатства за поста на зам.-генерален секретар със само един конкурент - Мартинес Алберола, която тогава - събитие, което беше масово отразено от медиите - удобно оттегли кандидатурата си. Минути след като Зелмайер беше си осигурил поста на заместник, беше оповестено, че генералният секретар Александър Италианер подава оставка, което направи Зелмайер негов наследник.
Мартинес Алберола междувременно се възползва от ротациите, като пое предишния пост на Зелмайер като шеф на кабинета на Юнкер, който заяви пред пресата тогава: "За двете години и половина, в които съм на този пост, съм видял, че тя има познания, надвишаващи обичайното." Тя нито е потвърждавала, нито е отричала, че е кандидатствала за позицията на зам.-генерален секретар.
След като Зелмайер напусна поста си през юли и сега е представител на ЕС в Австрия, Мартинес Алберола почти неизбежно ще бъде изправена пред съмнения, че е част от кака наречената "дълбока държава на Зелмайер", оставаща в администрацията след неговото напускане - и че може би подготвя завръщането му в Брюксел.
Като най-висш представител на Испания в Брюксел, Мартинес Алберола има добри връзки с правителството в Мадрид, казва дипломат от ЕС. Това надали ще улесни нещата за Лондон в предстоящите преговори, тъй като Испания има особено големи изисквания в преговорите, включително достъп до британските риболовни зони, правата на гражданите и статута на Гибралтар.
Друг дипломат от ЕС казва, че Мартинес Алберола вече е много добре запозната с Брекзит, тъй като е била тясно ангажирана с преговорите в ролята й на шеф на кабинета на председателя на ЕК.
Дипломатът отбелязва, че комисията вече има "цял клуб от висши администратори с много опит" в Брекзит. Сред тях са Стефани Ризо, бивш директор в екипа на Барние, която сега е зам.-председател на кабинета на новия председател на Комисията - Урсула фон дер Лайен, и Уейанд, която е председател на службата по въпросите на търговията към Комисията.
"Като страни-членки имаме голямо доверие в Комисията [за Брекзит]," каза дипломатът.
Мартинес Алберола е омъжена за италиански юрист, който живее с нея в Брюксел, но работи извън институциите на ЕС. В предстоящите 11 месеца на високоскоростни и напрегнати преговори, Мартинес Алберола може да се нуждае от “заземяване” в лицето на някой извън балона на ЕС.
Гонсалес Понс обаче казва, че тя знае как да си почива при голямо напрежение.
"Въпреки че работи като германка, тя е типичен жител на Валенсия - и всеки път, в който изгрее слънце в Брюксел, тя излиза от кабинета си и може да бъде намерена на пейка до седалището на Комисията, попивайки слънчевите лъчи," споделя той.
