Когато чух как настоящият земеделски министър проф. Димитър Греков говори за преговорите с големите търговски вериги, в опит да ги убеди да купуват повече българска продукция - май не чухме техния отговор - се замислих какво пазарувам от такива вериги.
За последния месец съм влизал няколко пъти - за бира, тоалетна хартия, разни стоки за хигиенизиране на дома, някой и друг десерт, и някои основни стоки, които купуват пет-шест пъти в годината, тъй като по обясними причини не готвя - брашно, захар, сол и разни такива.
Месо и колбаси купувам от магазин на производител, млечните продукти - пак от такъв, който е снабден и с млекомат и така получавам литър натурално мляко, вместо безвкусно пастьоризирано, за 1.60 лева (по-евтино от пакетираното). Малкото магазинче продава и яйца, и истинско кисело мляко (познах го, защото се вкисва на третия ден), извара, истинско масло - на същата цена, на което е и вносното, че дори и разни вкуснотии от овче и козе мляко. Като цени - няма разлика с големите вериги, а с изненада там открих вид кашкавал, който там беше и по-евтин.
Като отвориха в квартала и малка хлебарница, спрях да купувам и хляб от големите вериги, бездруго в повечето случаи хваща мухъл почти с отварянето си.
Зарзавата го купувам от една лелка на пазара, която си продава открай време. Ако ми се прииска някаква глезотия - сирене деликатес, специална шунка, сос, сушени домати, влизам в супермаркет, но като цяло основните продукти не ги купувам оттам. (Както разбирам, не е добре дори боб да си купиш, защото е китайски и няма шанс да се свари, а в случай че успеете, няма никакъв вкус.)
Ако държавата осигури повече места, на които малките производители да имат пряк достъп до пазара, българите ще се хранят по-здравословно, вместо да пълнят колички в супермаркетите с огромни количества нискокачествени продукти, натъпкани с консерванти, Е-та, растителни мазнини, соев шрот, сланини, обрезки и всякакви замразени меса.
Но държавата не насърчава този достъп, нещо повече - поставя всякакви ограничения, почти като американската война за чаша сурово мляко.
А с пускането на магистрала "Тракия" изрита още куп такива производители обратно към робството, в което ги поставят прекупвачите.
Без селяни край новия асфалт
"Ами сега какво - нищо, ще си караме и без тия 10-15 лева на ден". Така отговаря една женица от Сливенско, когато репортер я пита какво ще правят сега, след като областният управител на Сливен забрани покрай новия асфалт на "Тракия" разни селяни да продават това, което са отгледали в градината си.
Всъщност областният управител спазва буквата на закона. Буквата на Закона за движение по пътищата позволява край магистралите да има търговски обекти, обаче не и сергии. Това ще рече, че ако производителите от сливенските села искат и сега да продават на туристите към морето прасковите, доматите и каквото са произвели в градините си, ще трябва да се молят на бензиностанциите - и изобщо на фирми, решили да изградят търговски обекти край аутобана.
В случай че подадат молба до агенция "Пътна инфраструктура", тя ще бъде отхвърлена.
И така държавата отново ги хвърля в ръцете на прекупвачите, които ще вземат продукцията им по 50-60 стотинки, за да я препродават 3-4, може и пет пъти по-скъпо.
Причината да не могат да продават е, че заради магистралата старият път става междуселски и така стотици хора са отрязани от възможността да печелят от плодовете на собствения си труд, вместо да ги продават за дребни стотинки.
В началото на август т.г. строителният министър Десислава Терзиева съобщи пред БНТ, че обмислят обособяването на тържище на магистрала "Тракия" в района на Кабиле, където земеделските производителите да могат да продават своята продукция.
Терзиева казва, че е запозната с проблема на земеделските производители и го е взела присърце. Макар законът да забранява на магистрали да има временни преместваеми обекти, в района на Кабиле има паркинг, който води към третокласен път, което позволява да се направи тържище.
Всъщност идеята съществува от времето на ГЕРБ и беше съобщена от бившия областен управител на Сливен при ГЕРБ Марин Кавръков, но си остана на идейно ниво.
От една страна, на път като магистралата, с разрешена скорост от 140 км/час наличието на тържище е малко странно и факт - по старите европейски магистрали няма как да срещнете подобна картинка. От друга обаче там първо, производителите имат възможност да продават продукцията си на специализирани пазари, и второ, не живеят хора с най-ниските доходи в ЕС. И трето, все пак по аутобана не пътуват само коли с климатици, нали?
Известно е, че по отсечка от близо 180 км на "Тракия" към момента не са изградени нито една бензиностанция, заведение, а доскоро - и санитарен възел. Случаят с "Тракия" обаче е само част от проблемите на дребните производители у нас, които биха искали да имат директен достъп до място, където да продават продукцията си, но държавата не им помага.
Приемственост при всички правителства: да низвергнат малкия
Всъщност, в продължение на политиката на Мирослав Найденов, земеделския министър на ГЕРБ, и на тази на тройната коалиция, държавата в лицето на своите министри помага на големите. Достатъчно е да припомним колко време отне на двете правителства да протакат максимално наредбата, която осигуряваше пряк достъп до пазара на дребни производители, при доста високи изисквания. Дотогава тази търговия беше незаконна, а кабинетът на тройната коалиция я проточи дотолкова..., че да не я приеме.
Впоследствие държавата така и не подпомогна сдружаването на колкото се може повече дребни производители, за да успеят да отговорят на заложените в наредбата критерии, за чието изпълнение все пак се изисква някакъв стартов капитал - за пунктове, където се събира например млякото, с необходимото заради хигиената оборудване.
Наред с условията, пуснатата през 2010 г. наредба залагаше и лимити между 20 и 35% за това какъв дял от продукцията си - месо, мляко, млечни и месни продукти, мед, зеленчукови изделия и др., могат да предлагат дребните фермери.
Но и този земеделски министър не отваря дума за увеличаване на тези лимити и подпомагане на дребните производители. Вместо това проф. Димитър Греков инициира срещи, на които да се търсят механизми, по които родната стока в големите търговски вериги да достигне 50%, а обособени места в търговските площи да предлагат само български плодове и зеленчуци.
Министър Греков би могъл да настоява например при предстоящата реконструкция на Женския пазар Столичната община да отдели част от сергиите именно за преки производители. В много малки общини, които не представляват интерес за големите търговски вериги заради обезлюдяване, безработица и ниските доходи на по-голямата част от населението, на пазарите продават предимно такива хора. При една командировка мой колета си беше купил оттам домашна юфка - правена с истински яйца и мляко. "Ами тя просто си мирише на друго, братле!", разправяше възхитен в офиса.
Излиза, че в малките населени места, разни отдалечени селца и райони хората се хранят по-здравословно, тъй като имат пряк досег с малките производители. А защо тогава в големите градове сме лишени от това благо?
Ало, Атака.... по т.2 сто пъти ти казахме, че никой не пречи на бабите да си организират транспорт и дистрибуция на доматиту в София, те обаче по някаква причина не щат. Искат да са на борста и даимат достъп до огромния брой клиенти във веригите, това е. Иначе никой не им пречи да си направят собствена верига или пазар и да си продават стоката директно на потеребителя. Само че ще бъде някаъде на майната си и никой няма да ходи там. Поне не толкова хора, колкото им осигуряват веригите и борсата. На теб също никой не ти пречи да палнеш колата и от Руси да идеш за кило дини до Свиленград примерно директно от производителя. Само че не го правиш, незнам защо. Също така и те не палват колата да ти донесат диня директно вкъщи. Чакат на някой прекупвач да свърши работата. Просто без тях не може, запиши си го някъде. И престани да разсъждаваш през призмата че щом някой копа на полето значи е добър, а щом някой само вози стока от полето до магазина значи е лош. А за Майкрософт и монополи недей да говориш, щото се излагаш. Може да ги обвиняваш в монополизъм, когато обясниш на майка си примерно или на някоя на нейната възраст как да си инсталира Линукс и да си пусне пасианса на него. Дотогава приеми, че Майкрософт са най-добрите и затова владеят пазара. Най-добри не от гледна точка на програмиране разбира се.... И като ти казват хората , че си палячо по-добре го приеми, а недей да затвърждаваш впечатлението им. То е достатъчно непоклатимо тук одавна Плюя си в пазвата и славя името Божие, че не си станал депутат и общински съветник с тия отрицателни познания за света
О, забравил съм обидите, извинявай : Палячото с фуражката днес е станал вече палячо с мускулест потник Абе Гюлеметов, ни иронията ти се отдава, ни икономически анализи. Кво има да ми коментираш мнението, на теб и до утре да ти наливаме акъл няма да ти дойде да разбереш елементарни работи. Поне депутат на Атака да беше станал - човек, който от нищо не разбира става политик. Надявам се да не съм пропуснал нищо този път вече
Оня, все едно не си гледал репортажи за мутрите, които спират въпросните баби насред пътя и ги принуждават да се върнат. А това означава, че освен транспорт трябва и охрана да си наемат. Вашият спор е малко като вица за заека и шапката.
Миме, ти сериозно ли? Първо бабите не са производители на земеделска продукция в размер, който да надхвърля в пъти собствените им нужди, т.е. продажбата на селскостопанска продукция не им е основен източник на доходи, а по-скоро допълнителен. На местата където се произвежда в по-сериозни количества, се договаря произведеното и понеже всеки по-сериозен търговец си прави с-ка, тези договори се сключват "на-зелено". Със сигурност търговските вериги са така. Да, има много случаи на силово конторлиране на изкупни цени и достъп до определени масиви, но в мнозинството случаи това са местни структури. Колко мутри си видяла да организират транспорт и складове, на нещо по-обемисто и трудоемко като земеделска продукция? Напълно в ръцете на хората е, които се занимават със земеделие е да помислят за реализацията и да настояват държавата да осигури адекватни условия за производството и прибирането на продукцията, но цените за изкупуване и пласмента са въпрос на пазар.
Еее за тази продукция, ти идват на крака, там проблем с пласмента няма ;) ...но принципно в цяла западна България, витаят едни спомени от югоембаргото и превоза на петролна продукция
Бабите го ползвам като нарицателно за малки производители.