Когато Корнелия Нинова пое властта в БСП, трябваше да реши един фундаментален въпрос: Как се спасява партия, която не е печелила парламентарни избори от 11 години?
Как да се върне доверието в политическа сила, принудена да се бори не само с противниците си, но и със силна нелоялна конкуренция от "свои" лица като Георги Първанов, Татяна Дончева, Георги Кадиев и др.? Преди всичко: как да се спре превръщането на БСП в "отмираща" структура с 12% доверие сред българите в активна възраст и още по-ниско доверие сред най-младите гласоподаватели.
Отговорът на Корнелия Нинова беше: смяна на поколенията с рокада в стил "вътрешен заем".
Депутати-ветерани с над 12 години опит в Народното събрание - като Михаил Миков, Янаки Стоилов, Ангел Найденов, Атанас Мерджанов и Георги Божинов - бяха отстранени от кандидатските листи с изрична промяна на устава. Нинова успя да овладее апарата на "Позитано" 20, независимо от гласното недоволство на засегнатите, което в крайна сметка се превърна в бойкот на предизборната кампания.
Празнотата в листите беше попълнена с номенклатурни кадри от трето поколение - наследници на стари социалистически династии, мъже и жени на възраст между 30 и 40 години, с чиста лична биография, добро образование и "наследствено обременена" лоялност към партията.
Какъв обаче е резултатът от привличането на кандидати с фамилии Такови, Пирински, Мирчеви и др.?
Струваше ли си залогът върху носталгичния вот за сметка на неизбежното изключване на потенциални център-леви избиратели, които не биха си позволили да гласуват за наследниците на Политбюро, дори "с отвращение"?
Поглед върху данните от изборите на 26 март показва, че "приносът" на новото поколение социалисти - ако изобщо може да се говори за такъв - е по-скоро символичен.
Или структурите на БСП са работили по негласна инструкция да не се агитира за преференциален вот (след фиаското 15/15 през 2014 г., когато Сергей Станишев едва не изпадна от Европейския парламент), или просто включването на "децата на Партията" не е подействало като стимул за червените гласоподаватели.
Късметът на Десетката
Разбивката на гласовете в трите МИР-а в София е показателна: единственият преференциален "пробив" в листите е направен от сина на Янчо Таков - Иван в 24 МИР, и то благодарение на съвпадението на поредния му номер с този на партията - 10/10.
ЦИК отчита общо 2925 преференции срещу името на No.10 Иван Таков, което представлява 6.7% от общия подаден вот за БСП в района. На практика, само 110 гласа не му достигат, за да измести втория в листата след Стефан Данаилов и да влезе в 44 Народно събрание.
Колко от червените избиратели в 24 МИР обаче осъзнават, че задрасквайки двете 10-ки в бюлетината, дават гласа си за внука на Пеко Таков? Едва ли самият кандидат-депутат се заблуждава, че внушителният преференциален вот е резултат от личната му популярност в Слатина, Подуяне или Кремиковци.
12-та в листата на Таков е Ана Пиринска - дъщеря на евродепутата от БСП/ПЕС Георги Пирински, бивш външен министър в кабинета "Виденов", дългогодишен парламентарист от БСП и председател на 40 Народно събрание (2005-2009).
Ана Пиринска получава общо 220 преференции - двойно по-слаб личен вот в сравнение с този на певицата Нона Йотова, включена в т.нар. "гражданска квота". Отбелязаните преференции за Пиринска й отреждат девета позиция в листата - т.е. на "Позитано" 20 сякаш са подценили потенциала на кандидатката си. Въпреки това приносът й към резултата на "БСП за България" в 24 МИР е твърде скромен - 0,5% от общия брой бюлетини, подадени за партията.
За утеха на Ана Пиринска, двамата "наследствени" социалисти в лидерския 25 МИР-София се справят още по-слабо.
Нищо лично, просто преференции
Само 123 преференции е получил Тома Трайков - син на бизнесмена Марио Трайков (член на Националния съвет и на Контролната комисия на БСП). За него това е втори опит като кандидат на БСП след опита му да влезе в Столичния общински съвет при местните избори през 2015 г.
Синът на бившия депутат от БСП и кмет на Долна Митрополия Радослав Илиевски - Владимир - допринася за общия брой гласове с едва 34 преференциални бюлетини.
По ирония: в същия 25 МИР феноменът "10/10" ще размести подредбата на листата зад Корнелия Нинова. Николай Цонков, поставен на неизбираемото десето място, събира цели 3624 преференциални бюлетини (7.1% от всички подадени за БСП) и си гарантира мандат в 44 Народно събрание.
За сравнение - No. 3 в 25 МИР листа Антон Кутев регистрира 2,5 пъти по-малко преференции.
Видимо слаб резултат отбелязва и Вероника Делибалтова в 21 МИР - Сливен. 29-годишната юристка е председател на Младежкото обединение на БСП, а баща й Атанас е общински съветник и лидер на градската организация на партията.
Делибалтова получава само 287 преференциални гласа от общо 25 717 бюлетини за БСП на изборите в неделя. Прави впечатление, че за разлика от други области в Сливен е имало сериозна вътрешна конкуренция за червени мандати.
Бившият кмет на Сливен Кольо Милев (No.9 в листата) води с 2721 преференции - над 10% от всички подадени гласове за левицата. Ако не настъпи обрат в преразпределението на мандатите, Милев ще получи сигурно място в 44 Народно събрание и то не заради случайно съвпадение, а благодарение на личния си пробив.
Предимството да си "син на Партията"
Преди всичко в малките избирателни райони, в които общата избирателна активност е ниска, съответно - 7-процентовата квота за пренареждане на листите е под 1000 гласа.
Типичен пример е Кърджали: тук дъщерята на покойния депутат от БСП Димчо Михалевски - Петя - получава 599 преференции (7,1% от всички подадени гласове за БСП в областта).
Единственият кандидат, който прави по-силен личен резултат от нея, е дългогодишният областен партиен лидер Милко Багдасаров. С една уговорка: Багдасаров е номер 10 в листата, т.е. със сигурност една част от актива му е плод на щастлива случайност.
Въпреки че БСП успя да си осигури мандат от Кърджали (благодарение на ДОСТ), Петя Михалевска няма да успее да влезе в парламента. Изборният кодекс "бетонира" водача на листата, като към неговия актив се добавят и всички бюлетини без отбелязана преференция.
В конкретния случай - водачът Александър Симов има само 419 гласа, но към тях се добавят още 6232 с "нулев" преференциален вот.
Подобен е и случаят в Габрово: синът на строителния предприемач и бивш щатен партиен секретар на Софийския университет Руен Панчев - Трифон - се кандидатира под No.5 и печели 585 преференции (3,6% от партийния вот). Пред него са само водачът на листата Кирил Добрев и председателката на БСП-Габрово Кристина Сидорова.
Осмият в листата в Пловдив д-р Атанас Баташки, син на бившия депутат от БСП Илия Баташки, също прави сравнително добър личен резултат от 1360 преференции (3,3% от партийния вот). Броят не му стига, за да пререди листата, но прави впечатление, че изпреварва по преференции всички останали 20 души в листата с изключение на водача Иво Христов и слабо известна кандидатка с "късметлийския" номер 10/10.
Застраховката "Водач на листа"
Ако Изборният кодекс не гарантираше служебна победа на водачите на листи, силната преференциална битка можеше да коства мандатите на трима "наследници" на червени династии - Крум Зарков, Стоян Мирчев и Станислав Владимиров.
Зарков води БСП в Русе, където партията спечели общо 2 мандата. Нетният брой преференции на водача на листата обаче щяха да му стигнат само за трето място.
Благодарение на инерционното задраскване на чифт "десетки" в бюлетината, неизбираемият иначе кандидат Георги Стоилов влиза в парламента от Русе с цели 2497 преференции (8,7% от всички подадени за БСП). Втори по личен резултат обаче не е Крум Зарков, а Пенчо Милков - адвокат и общински съветник на БСП в Русе с почти равен брой бюлетини - 2262 (7,9% от общата сума за БСП).
Подобна е и ситуацията в Силистра. Синът на червения социолог Михаил Мирчев - Стоян - взема единствения мандат на БСП в областта, въпреки че No.2 в листата Вяра Йорданова събира 9,08% преференции от общия брой гласове за БСП в областта.
В Перник Станислав Владимиров (племенник на екс-депутата Ненко Темелков) изостава зад третия в листата Любомир Бонев - собственик на местна фирма за строителен надзор, чиито преференции се равняват на 7.67% от всички гласове за БСП.
Другари, а дали не сбъркахме?
Равносметката изглежда ясна: мнозинството от социалистическите избиратели не се впечатляват от фамилната история на кандидатите си. Там, където има силна преференциална кампания, гласовете отиват за местни лидери или популярни лица на левицата.
Повече хора са гласували с преференция за Румен Гечев, Антон Кутев и Жельо Бойчев, отколкото за всички "деца на Партията" взети заедно.
Корнелия Нинова направи уместен опит да си гарантира контрола върху състава на новата парламентарна група, като изключи силните вътрешни конкуренти. Смяната на поколенията в партия, която дължи успеха си преди всичко на пенсионерския вот, е неизбежна реформа.
В същото време, прочиствайки листите от професионални политици със сериозен опит лиши партията от шанса да привлече допълнителни гласове чрез битка за преференции. Неслучайно Янаки Стоилов едва изчака края на изборите, за да контраатакува Нинова с репликата: "Мнозинството не повярва, че децата на паралелната държава ще се превърнат в нейни гробокопачи".
Съпоставката с мажоритарния президентски вот е показателна: БСП успява да задържи едва 55% от избирателите, дали глас за техния кандидат Румен Радев 5 месеца по-рано (по данни от демографския анализ на Алфа Рисърч).
Абсолютно същото е нивото на "лоялността" при гласувалите за Веселин Марешки през 2016 и за никому неизвестната регионална партия "Либерален алианс", преименувана на "Воля" през 2017.
