Каква ли щеше да е съдбата на Цветан Цветанов, ако преди близо 7 години Бойко Борисов не го беше поканил за дясна ръка? Цветанов, обикновена административна единица в МВР, най-вероятно още щеше да търка някое бюро и със сигурност нямаше да има 6 апартамента за деклариране.
А може би щеше - заради тъста и тъщата. Да не гадаем. Начинът, по който организира последната си пресконференция като публична личност, показа голяма доза вулгарност, типична за една друга власт. Да организираш едни изстрадали хора, "благодарни жертви", в името на имиджа си е гадничка злоупотреба. "Благодарните жертви", както се разбра, спонтанно посетили МС, където беше брифингът.
Ангел Бончев и Киро Киров (жертви на отвличания на групата "Наглите"), Георги Цветанов (основен свидетел по делото "Октопод"), Донка Митева (свидетел по "Октопод"), Катрин Маркова (майка на отвлечения също от "Наглите" Джорджио). Плюс жители на село Бисер и роднини на загинали на пътя. Всички от тях напиращи да благодарят на добрия министър.
Тези, които трябваше да говорят - седящите вляво и вдясно на Цветанов на трибунката, мълчаха, превърнати в декори на този мизансцен: двамата зам.-министри, главният секретар на МВР, шефовете на Пожарната, Гранична, Криминална полиция и ГДБОП.
Журналистите се питаха къде е Веселин Маринов.
Липсваха деца с букети и поетичен рецитал. Както и роднините на полицаите - и самите полицаи, оневинени, благодарение и на Цветанов, за убийството на Чората...
Добре, че подобна спонтанност не беше проявена от неблагодарните жертви и техните роднини. Тогава МС щеше да бъде обграден от роднини на отвлечената и убита Мирослава от Перник; на удушената в Борисовата градина Яна; на пострадалото от полицаи семейство от Кърджали, оправдани от прокуратурата; на стотиците пострадали от телефонни измами; на хилядите окрадени, а някои и пострадали по-зле от нашествия на крадци; от десетките банки и фирми, пострадали от обири, така и неразкрити; от чужденци, стига да ги пуснат, от ада, наречен затвор за незаконно пребиваващи в Бусманци, и накрая - а защо не най-напред - от ромите, за чието "включване" беше отговорен Цветан Цветанов като началник на съвета по етническа интеграция,..
Всъщност Цветан Цветанов свърши едно добро през мандата - обедини съдиите, които обиждаше по всеки повод, грубиянски, сеейки съмнения в работата им, без да поема отговорността за калпавата работа на МВР, нито да укори прокуратурата за същото. Но понеже това добро е без да иска, няма да го броим.
*Заглавието е вдъхновено от песента на Контрол: И ето идва най-щастливият ден, когато ти ще си далеч от мен...
Тоя ЦвъЦвъ кога и да увисне на някое дърво, все ще е късно.
еееех escada escada, сляп ще си отидеш от този свят.
Вярно, че денят е щастлив, специално що се отнася до Цветанов. Едно от най-големите натоварвания лично за мен бяха неистовите усилия да следя логиката в изказа на този човек (доколкото там може да се търси логика), опитвайки се да вниквам в недокланите му изречения (доколкото могат да се нарекат изречения). Като че ли беше по-лесно в началото – когато не беше толкова самоуверен и толкова многословен. От момента обаче, в който си повярва, че е станал истински политик и започна без притеснение да лее политическа реч, стана страшно. Много се надявам подобен словесен уникум повече да не се вясва във висшия ешелон на властта. За разлика от изказванията на разни златки и други подобни „публични личности“, тези на водещите политици трябва да се следят: нали все пак човек трябва да знае какво става в държавата. Затова искрено бих се радвал, ако лицето Цветанов изчезне изобщо от хоризонта на българската политика. Един тормоз по-малко за нервната ми система. Разбира се, по-сериозната причина да съм доволен, гледайки го да си отива, е плоското му, едноклетъчно, милиционерско мислене. Точно това мислене, което е способно да роди плоски, едноклетъчни постановки като споменатата пресконференция. Но речта на този индивид е нещото, което може да изправи на нокти всеки нормален човек. В древния Рим политиците са били сред най-добрите оратори, задаващи стандартите за красноречие. В днешно време еталонът за изящна словесност не е политиката, но един нормален политик би трябвало ПОНЕ да може да се изразява достатъчно логично и ясно. Цветанов трябва да бъде съден за нанасяне на непоправими вреди на съзнанието на българските граждани със своите невнятни излияния. Може би и за друго, но за това – със сигурност. Само дето няма такъв състав в Наказателния кодекс. За жалост.
Сбогом,Цвъцко! Нема да липсваш на никой.
. Сбогом,Ханко Брат... .
Не стреляйте по пианиста той толкова си може. В крайна сметка в кой момент някой се е съмнявал в самостоятелността на Цветанов? Та той никога изобщо не е бил израстък на Борисов. Цветанов това вижда от вожда това прави.