Пловдив притежава целия потенциал, с който всеки кмет би трябвало да се гордее.
Градът е областен център на региона с най-висок икономически растеж за последната година, регион с над 70% заетост и под 5% безработица (по данни на ИПИ от 2018 г.). Има ръст на доходите, ръст на преките чуждестранни инвестиции, много добре развита индустриална зона и отлични транспортни връзки.
Пловдив привлича повече нови жители, отколкото "губи" в полза на София или чужбина. Строителството на жилищни сгради е в силен подем. За късмет, предизборната 2019 г. съвпадна с домакинството на Европейската столица на културата - перфектен PR-бонус, какъвто никой политик не може да си позволи да изпусне. Въпреки това кметът на Пловдив Иван Тотев си отива без почести.
Градът е жив и работи здраво, но политиката му е в насипно състояние.
Независимо от старата слава на пловдивската "синя крепост", Общинският му съвет е традиционно силно фрагментиран, а мнозинствата в него понякога раждат непредсказуеми резултати. Например: единодушието на ГЕРБ и БСП по странната сделка с акциите на Георги Гергов в "Международен панаир Пловдив" през 2017 г.
Скритите лобита, озадачаващото поведение на партийните централи и подборът на водещите кандидати за кмет на града повдигат все повече съмнения, че този мач май е свирен предварително.
Актуалните претенденти за власт в Пловдив са добре познати "стари муцуни", които поне веднъж в последните 12 години са се явявали на избори върху платформата на ГЕРБ. Със спорен успех, меко казано.
Здравко Димитров беше депутат от ГЕРБ в два поредни мандата на Народното събрание, докато не реши да се кандидатира за кмет срещу титуляря на партията Иван Тотев през 2015 г. Димитров беше изключен от ПГ на ГЕРБ, след като формира коалиция с местния "Реформаторски блок" и се обзаведе с решителната лична политическа благословия на митрополит Николай Пловдивски.
Бившият баскетболист спечели едва 10,76% подкрепа на първия тур. Гласовете му обаче се оказаха достатъчни да вкара шестима общински съветници, да убеди централното ръководство на ГЕРБ в "незаобиколимостта" си, да избегне глухата изолация в Общинския съвет и да получи безценен политически реванш.
Вместо "нелоялната конкуренция" да бъде санкционирана, Борисов ефективно поощри Здравко Димитров с назначение като областен управител на Пловдив и изпрати кмета си на помирителна среща в резиденцията на митрополит Николай.
Областният управител Здравко Димитров беше подкрепен като кандидат-кмет от Митрополит Николай през 2015 г. Оттогава двамата демонстрират отлични отношения, докато кметът Иван Тотев е в своеобразна "Студена война" с владиката. (Източник на снимката)
Вторият играч, който отдавна загрява по линията в очакване на възмездие, е Славчо Атанасов.
Депутатът от "Обединени патриоти" стана кмет на Пловдив през 2007 г. благодарение на местния съюз между прясно създадената партия ГЕРБ и ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов. Пловдив беше един от трите областни града (заедно с Благоевград и Перник), в които Бойко Борисов реши да заложи на коалиционен кандидат, и се оказа единственото място, където тази стратегия се оказа печеливша от първия тур. Успехът обаче се оказа нетраен, неприятен и поучителен за ГЕРБ.
На първата година от мандата си Славчо Атанасов реши, че ще работи по-добре с подкрепата на общинските съветници на БСП. Председателят на ОбС-Пловдив от ГЕРБ беше свален от новото мнозинство, а "победителите" на изборите се оказаха в неочаквана опозиция. Соловата игра на Атанасов провокира разцепление в партията на Красимир Каракачанов, което кулминира в регистрацията на нова кметска партия-клонинг с името ВМРО-НИЕ (понастоящем разформирована).
На следващите кметски избори през 2011 г. лидерът на БСП-Пловдив Георги Гергов (стар съдружник с общината в имотното дружество "Пълдин туринвест" и с държавата в "Международен панаир Пловдив") декларира "категорична подкрепа" за Славчо Атанасов при балотаж. На първия тур все пак БСП пусна служебен собствен кандидат - Георги Търновалийски, доскорошен зам.-кмет в администрацията на Атанасов.
Този път ГЕРБ успя да вземе предимство с Иван Тотев и да спечели балотажа, макар и само с 2338 гласа разлика. Благословията на митрополит Николай тогава беше в полза на Атанасов, но и тя не му помогна.
Загубата обаче не сложи край на политическата кариера на Славчо Атанасов, а му отвори път към Народното събрание.
През есента 2014 г. той стана депутат от "Патриотичния фронт" (НФСБ-ВМРО), този път от страната на Валери Симеонов. Година по-късно коалицията отново заложи на него в кметските избори за Пловдив, отново се стигна до драматичен балотаж срещу Иван Тотев, а ГЕРБ взе изстрадана и мрачна победа с 1416 гласа разлика.
През есента на 2019 г. Славчо Атанасов ще направи трети опит за завръщане в кметството - и този път ВМРО-БНД на Красимир Каракачанов стои зад кандидатурата му въпреки старите неразбирателства. Няма място за ревностен патос и деликатни настроения преди избори.
Спойката на "Патриотите" може да се окаже решителният коз на фона на тлеещото от 4 години разделение в ГЕРБ-Пловдив и слабостта на БСП заради яростната вътрешопартийна война между Георги Гергов и Корнелия Нинова.
Най-озадачаваща засега изглежда стратегията на Бойко Борисов. ГЕРБ би трябвало да влезе в изборите със самочувствието на двукратен победител в Пловдив и мандатоносител на националното правителство. Вместо това партията издава сигнали за слабост, липса на концентрация и предизвестен провал.
Иван Тотев беше самосвален след серия от критични коментари от Борисов, както и след "стимулиращото" въвличане на прокуратурата по сигнали за финансирането на скъпи общински проекти - от продължителния ремонт на Зоопарка край Гребната база до цената на спектакъла за откриването на Културната столица през януари 2019 г.
Ако оттеглянето на Тотев е планирано отдавна от Борисов, то налагането на Здравко Димитров за наследник се сблъска с недоволство в ГЕРБ още преди кандидатурата му да бъде обявена публично на 15 август.
Предварителното вътрешно гласуване в ГЕРБ-Пловдив показа, че местният партиен апарат съвсем не е сплотен зад неговата кандидатура. Областният управител се класира едва трети по предпочитания сред членовете на пловдивския ГЕРБ. По ирония, той беше изпреварен дори от Иван Тотев, който вече беше декларирал отказа си от номинация, а на второ място се класира районният кмет на "Тракия" Костадин Димитров. С близък брой гласове след Димитров е кметът на район "Централен" Георги Стаменов.
Допълнителна демонстрация на враждебно отношение се оказа решението на общинската администрация (все още подчинена на Тотев) да уволни от работа съпругата на партийния ръководител на ГЕРБ в район "Северен" Стефан Дедев. Официален мотив: съкращение на щатна бройка. Необявена предистория: Дедев е предложил Здравко Димитров за кандидат-кмет и е част от неговия отбор.
Очевидно унижението от 2015 г. не е забравено. Очевидно и Борисов не е в позиция да изолира Иван Тотев, без да събори непохватно партийната къща от карти. Напускащият кмет ще запази властта си като областен председател на ГЕРБ дори след 27 октомври. При подобни настроения в лагерите - победата на Здравко Димитров не просто не е сигурна, напротив, поставена е под риск от "приятелски огън" или вътрешен саботаж.
Доколото може да се правят изводи от предварителното проучване на НФСБ от началото на лятото (цитирано от "Капитал"), Славчо Атанасов има повече поддръжници в Пловдив от човека, когото Бойко Борисов посочи за свой официален кандидат. Добавете към това и готовността на Гергов да пласира подкрепата си в "широки" коалиционни формати по цялото политическо поле, за да получите крайния резултат.
Този необичаен полъх на пораженчество в ГЕРБ поставя доста въпроси около скритата битка на интересите в Пловдив.
Какъвто и да бъде резултатът от 27 октомври, формалният победител няма да може да управлява сам. Но ще може ли той да управлява без доверието и подкрепата на своите собствени "съотборници"?
Дали ходът на Борисов е крачка назад за засилка, или лидерът на ГЕРБ не обмисля да подари кметството във втория по големина град в България на партньорите си в Министерски съвет, за да застрахова евентуалния си пълен мандат до 2021-а?
За НФСБ и ВМРО кметската победа в областен център би била истинско постижение и първа добра новина за малката управляваща коалиция от влизането й в кабинета "Борисов 3" през 2017 г. Но ако водещият им кандидат вече е доказвал, че лоялността не е сред абсолютните му принципи, какви гаранции може да даде срещу повторение на сценария от преди 10 години?
И ако местните властови фактори - от икономическите феодални лобита до непредсказуемата роля на митрополит Николай - са способни да подменят логиката на партийния вот на местните избиратели дори в голям град като Пловдив, какво говори това за състоятелността на националните партии?
Вероятно затова "сините лампи" светват едва когато избухне непотушим скандал. Затова провинциалната номенклатура "сменя походката" на първата седмица във властта (по вица на Борисов).
Всъщност, въпросът не е "кой ще е новият кмет" след 27 октомври.
Въпросът е какво изобщо ще спечели Пловдив от подобна имитация на избори.
