Бате, с бяла роза ш'та закича, ако отгледам едно прасе в твоя мандат. Ти нали по Живков се равняваш? Е, при него с шурето гледахме десет прасета. Частници бяхме, в извънработно време. Социализмът се скапваше, ама свинско все си трябваше.
Трудно ни било, беднотия - верно трудно, ама хора станахме, ето, и ти го споминаш с добро.
А сега кво - ни прасе можем да гледаме, че няма и на село кой да го храни, ни да си купим свинско и да тъпчем луканки за зимата. То и да намериш някой да ти гледа, кво ще му сипва да го угоява? При Живков и помия имаше, и хляб "Добруджа" за прасетата - по 26 стотинки.
А сега по санаториуми и социални домове с помия хора хранят, а за 26 стотинки и половин хляб не можеш си взе... Едно време, като погледна блока, почти нямаше тераса, дето да не висят свински гирлянди. Сега и щипки няма.
Ние, Бате, с шурето даже едно прасе на Живков бехме кръстили. То се знай - най-големото, първо се ръгаше да лочи, що сланина извадихме после от него, тъщата цяла зима масленици прави. Та идва един подполковник, Бате, да купува и вика: "Момчета, ей това го вземам".
А ние - аааа, Тошо сме го обещали на по-висок чин, другарю подполковник. Ама разбран човек се оказа, взе друго и вика: Е най кой сте го кръстили с тва име? Шурето се осъзна бързо и вика: "На тъста, другарю подполковник..." Леле, ако ни беше разбрал - прасетата у месокомбината, ние - у месомелачката.
Бате, ти обаче си ни истинският. Аз за т'ва за тебе си гласувам. Все съм знаел, че си като нас, ама като каза, че си гледал и прасе, и зайци като ученик, и си копал у царевичака - вече нема накъде.
Бате, и аз така бе, мама по една филия със свинска мас ми мажеше - или циганска баница, ама с мас по-добре беше. Леле, що ведра с помия съм сипвал у копанята, тва днешните деца нищо не знаят. Който иска свинско, ще се цапа в кочината, нема как.
Мойта щерка се нацупи и синът на шурето и той, като им викам: "Айде на село, малко да се развъртите, глей какви хора излизат от царевичака и не ги е срам да си признаят. Премиери стават".
Шурето и аз ти казахме наздравичка с по една, като те гледахме по телевизията. А тъщата хем мърмори, хем се пресяга да бодне най-големото парче домат в салатата: "Ми то тва си е като култ към личността... където и да въртя телевизора, все тоя гледам"... Боцвам аз домата и й викам: "Къде го видя тоя култ, ма, няма култ отдавна! Лич-но-сти има в тая държава".
Който е на власт, той е личност. Ей го Бате, Цецо... И все са куул, дето вика гаджето на щерката. После, като паднеш от власт, ставаш студено досие. На никой не му трябваш, ставаш студено досие, даже и от ДАНС нема да те закачат на жици да те слушат.
"Като имаше култ, във всеки кабинет и коридор висеше по един портрет - или по няколко, й казвам. Пък тъщата ме гледа злобно - заради домата, и ми вика: "Че то сега няма нужда от портрети, те са секи ден по телевизията... "Листопадът" спря, те си вървят, и по няколко пъти на ден. Портретът, като не щеш да го гледаш, го висваш зад гърба, а телевизорът как да го обърнеш..." Няма оправия, Бате, тъща и прасе нали знайш - едно ги оправя.
Не знайш май, нали каза, че си сам вече. Ех, Бате, де да можех и аз - ама сам съм само като сляза долу, у мазето. После идва Киро, дето му седят там джибрите и домашната ракия и си поркаме кротко. Долу си е най-добре, че е тихо - горе, у панелката се чува всичко от съседите отгоре и встрани.
Бате, ама верно ти си като нас. Аз друг не ща да ме управлява - дето не знае царевица как се чупи и не е мирисал кочина. Ей такъв истински човек ни трябва, като тебе. Шурето, аз, жените - и те, сички те харесваме. Щерката и тъщата се дърпат нещо, дъщерята искала по-друг човек, по-модерен.
За какво ти е, й викам, нали си имаме външен министър - той е за Европа. Бате си е наш, ние го избираме, не европейците. Кво знаят в Европейския съюз за тоя наш живот, че да ни решат проблемите... Те с царевичака и зайците в буркани са приключили отдавна.
Аз не че съм социалист, Бате - верно, член бях на БКП-то, ама щото тате беше квартален милиционер, ама като се сетя за социализъма, все ония прасета са ми в главата. Що луканки и пача, и бахур домашен, и кървавица сме изяли. "Стара планина" нищо не върши пред тях, "Горда Стара планина" ти казвам...
Та, Бате, като падна Живков, вече знаех, че това с прасетата нема да се повтори. И те моля, Бате, мен Шенген не ми трябва, нема да се движа за натам. Много важно, че нема да ни земат у Шенген напролет. Че то там най-много ходят курвите, сводниците, контрабандистите и некой, дето се е сбъркал я да учи там, я да ходи в командировка.
Те такива като нас гледат и в градския транспорт да спестят от билет, та за Шенген ще ми разправят костоваците.
Ние сме от тия, дето се тука си седим. А без свинско и без винско, Бате, тук не се изтрайва...
Сладки са тия поредици - поне е свежо и си е интересно. Нека да продължат Гойко Митич - кво стана с тоя артист - легенда?