Полуавторитарност в условия на демокрация, уронване на демократичните ценности и замяната им с реторика на гнева и омразата, корупция, която е толкова мащабна, че просто подминава закона. Това са неща, които виждаме в редица държави от Източна и дори вече Централна Европа.
Но дали само Източна Европа страда от подобна "болест".
В САЩ Доналд Тръмп за почти двете си години управление изглежда така сякаш възприема думата демокрация за мръсна, а в Западна Европа се наблюдава бум на крайнодясната реторика и засилване на антисистемните партии, които обещават бързи, но не и демократични решения.
Та все по на преден план илиза въпросът - умира ли демокрацията малко по малко? Всъщност не - тя просто изживява своята криза на средната възраст.
Това е гледната точка на Дейвид Рънсиман, ръководител на отдела по политически науки към университета в Кеймбридж, който се опитва да обясни текущото състояние на демокрацията в ерата "Тръмп", социалните медии и разширяващото на икономическо разделение.
Провелия се тази седмица в Кембридж Фестивал на идеите събра редица големи мислители от сферите на науката и изкуствата, за да могат хората да се срещнат с тях по време на стотиците безплатни събития в рамките на форума.
Професор Рънсиман цитира идеи от последната си книга "How Democracy Ends" ("Как демокрацията приключва") и говори за един от най-големите и актуални въпроси в обществено-политически план: Идва ли краят на системата на демокрацията?
Той казва, че голяма част от чувството за политическа несигурност и неудовлетвореност е следствие от икономическата криза от 2008 г., когато огромен брой хора загубиха работата си, бизнесите си и финансовата си стабилност.
"Това е продължителният развой на този момент на огромен политически провал", коментира проф. Рънсиман.
Заедно с този своеобразен продължителен "икономически махмурлук" се добавят и политическите земетресения около бежанската криза, избора на Тръмп за президент на САЩ и референдума за Брекзит във Великобритания - все събития, които по един или друг начин разклатиха вярата на хората в демокрацията и в лидерите.
"Само преди 5 години подобни неща биха изглеждали безкрайно далечни и невероятни. Така че съществува едно чувство, че преживяваме нещо, което не разбираме. Никой не е предвидил това, което се случи", коментира професорът.
Според него макар да се върти въпросът дали това е краят на демокрацията - такава, каквато я познаваме, по-скоро той носи малко по-различен смисъл, криещ се в един друг въпрос - "А какво следва сега?".
За него изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ и всички тези събития, трусове в различни общества и т.н. не са знаци за края на сегашната система и традиционния подход към демокрацията.
Напротив, според него демокрацията е в състояние, подобно на кризата на средната възраст, в което гласоподавателите се чувстват сякаш в коловоз и идеята за голяма промяна е особено примамлива, макар че всъщност не искат нищо кой знае колко различно. И в този ред на мисли Тръмп е нещо като лъскавия мотоциклет или скъпата спортна кола, която един мъж към 50-те би си купил.
"Ние искаме промяна, но ако може нещата да не се променят особено много", коментира проф. Рънсиман и допълва, че вероятно в следващите години "все по-странни хора" ще бъдат избирани в тези демокрации, страдащи от "криза на средната възраст".
Според него причината за това поне за западните общества е вярата в самата система - че тя е достатъчно здрава, че дори поставена на подобно изпитание, няма да понесе никакви щети.
"Гласуваме за Тръмп, за Брекзит и т.н., защото смятаме, че демокрацията е достатъчно силна и може да издържи на всичко, което хвърлим срещу нея", коментира професорът.
Рънсиман също така отхвърля и паралелите между сегашното политическо напрежение и натиска върху демокрациите през 30-те години, когато крайните идеологии изживяват своя възход, водейки след себе си до тежки диктатури.
"Ние сме подведени от ехото. Ние не виждаме на практика какъв е бил светът през 30-те години на XX век. Това е период на сериозна бедност, милитаризирана политика, опасни екстремисти и млади хора с оръжия в ръцете си. Европа беше в състояние на "пост-травматично стресово разстройство" след ужасите на Първата световна война", казва той.
По негови думи има сериозна разлика между тогава и сегашната динамика и политически сътресения. "Ядосани сега са старите хора, които имат ипотеки и Netflix", обобщава проф. Рънсиман.
Според него далеч по-съществена и непредсказуема заплаха за демокрацията може да дойде от социалните медии и големите технологични компании.
"Това е сила, която никой не разбира все още - нито като мащаб, нито като скорост, нито като комплексност", коментира той.
Въпреки това досега обществата винаги са успявали в крайна сметка да се справят с пропагандата и фалшивите новини и проф. Ръсниман не смята, че сегашният случай ще бъде по-различен. Въпреки това според него след 20-30 години обществото ще се вгледа назад и ще види, че сме изпуснали контрола над това "къде лежи истинската власт в тази система".
Ако в миналото дори най-големите индустриалци не са били всесилни и все пак е можело да бъдат държани под контрол, не може да се каже, че сега ситуацията с големите технологични компании е такава.
"Ако сега някой иска да свали Google, ще трябва да потърси в Google как да го направи", иронично коментира той.
А наравно със социалните медии и големите технологични компании влияние има и променящият се медиен пейзаж, чието отражение намираме в размиването на границите между политиката, развлеченията и реалността на телевизията.
Либералната западна демокрация се развива в следвоенните години на нарастващо благоденствие, а според проф. Рънсиман друг голям въпрос е как тя ще се промени, ако хората продължават да стават по-бедни. За сегашното младо поколение се казва, че е първото, което не живее по-добре от родителите си и трябва да се справя с още повече икономически проблеми. Когато в продължение на години хората се чувстват финансово притиснати, те започват да гледат към границите на политическия спектър - крайното ляво и крайното дясно.
Според него именно това се наблюдава сега и това е прякото следствие от икономическата криза от 2008 г., чиито белези все още си личат.
"Изглежда има доста исторически доказателства, че без икономически растеж демокрациите изпадат в трудности. Ако хората не се чувстват по-добре, те започват да търсят все по-крайни политици. В по-бедните страни това може да доведе до тежки политически сътресения. Но в относително стабилните западни държави е по-вероятно да създаде разочарование и недоверие към политическата класа, отколкото революция", коментира професорът.
Иначе казано - охолните и застояли в развитието си общества могат да изкарат дълго време с неработеща демокрация. И Западът може би е в началото на именно такъв период. Хората в тези общества вече са изгубили нуждата от това да защитават самите устои на демокрацията, погълнати в собствените си проблеми.
"Това е система, която е уморена и се бори да се справи с някои наистина големи предизвикателства, но не очаквайте тя да се пречупи на две", коментира проф. Рънсиман и допълва, че това, което се случва в момента е просто фаза на смяна на лидерите, вместо промяна в системата.
Така че затегнете коланите и се гответе за избора на следващия политически клоун с гръмки обещания. Все някога този период ще отмине и нещата отново ще се наредят...
НикКоре, Много съм ти благодарен за изключително съдържателната рецензия на въпросната книга - "Чупливо по проект" или пък - "Проектирано да е чупливо"! А защо не и "Чупливо по план" или пък "Планирана чупливост"? Никога няма да си я купя. Както разбирам, въпросната книга е писана за хора, които са забравили да си вземат нещо за четене, пътувайки с влака. Доста добре, подробно и последователно, с позоваване на данни от периодични издания, сайтове и пр., причините за кризата бяха дадени от Дж.Стиглиц, в книгите му: "Свободно падане", "Цената на неравенството" и един доста добре миксиран сборник от негови статии - "Голямото разделение". Но не стават за влака. Прекалено концентрирани текстове, чете се трудно. А бе, нобелов лауреат, кво да го праиш.
Всички сме грешници, НикКоре. Включително и аз. Мисля, че пък ти грешиш за Стиглиц, като смяташ, че се ограничава до едното плюене на пазара. Той не го отрича, но е против пълното елиминиране на държавните регулации. И според него, опитът напълно да се елиминират регулациите чрез "мъдрите" про-пазарни политики на Буш и Грийнспан, е една от основните причини за кризата 2008 г. Стиглиц не ми е кумир. Може да се каже, че нямам такива. Но знаеш ли защо подходих силно иронично към книгата, която така те е впечатлила? Защото споменаваш нещо за банковата система и сигурно нямаше да подходя така, ако преди това не бях прочел няколко /от сигурно поне 20-те/ книги на един руски икономист - Валентин Катасонов. Въпросната персона е професор и завежда отдела по международни валутно-финансови отношения към Московския държавен университет. Смея да твърдя, че намерих отговори на някои въпроси, които до тогава не успявах. Но, неговите книги се съмнявам да може човек да си ги купи у нас, дори и на руски, защото ние сме държава на свободата на печата, на словото и пр. В интернет обаче можеш да си ги намериш и то безплатно, а руският за нас не е проблем. Всъщност - той е старобългарски Той също пише на достъпен, популярен, но не и простоват /стил "24-часа"/ език. Даже една от книгите му май я има в Читанка.бг, преведена на български от някой ентусиаст. Та, може и да греша, НикКоре, но за сега, това, което прочетох от него за банките, парите и банковата система, според мен е вярното. По тази причина съм и леко резервиран към това, което казваш, че разкриват за банковата система в "чупливата" книга. Все пак, ако ми се удаде възможност, ще си я набавя и ще я прочета. Но не във влака, разбира се.
Никор, кризата от 2008г. беше породена от алчността и глупостта на американският елит. Рибата винаги се вмирисва откъм главата. Точка. АйКю-то на Джордж Буш-младши е доста над средното. Това е факт доказан с тест. Той е бил летец на изтребител Ф-111,а това няма как да стане без висока интелигентност. Освен това - за кой ли път го казвам! - не/грамотността няма нищо общо с успеха или провала на един политически лидер. Наполеон,(като италианец) е говорел казано оксиморонно - ужасно приятен френски език,именно заради честите граматически грешки,които е допускал.
Никор, няма правителство и елит в света и Историята,които ще тръгнат да раздават пари,(кредити),на бедните водени ей така от филантропия! Съжалявам,но "това" за Буш-младши е от ЕЖК.
Алчността и глупостта на амер.елит имат влияние върху кризата, разбира се, но косвено. Тези качества са причина и за редица други негативни явления в живота. За самата криза факторите са много, но леко и незабележимо се трупат. Едни действат от по-отдавна - като отмяната през 1999 г. на закона Глас-Стийгъл, примерно, други по-отскоро, но, Никор е прав, че гръмването на ценовия балон на имотния пазар, предизвикан от кредитната оргия, която си бяха спретнали банките, отключи поредица от събития и кризата вече можеше да бъде идентифицирана като такава. Безконтролното, "на юруш" даване на кредити на кой ли не за закупуване на жилище, макар и с ипотека, увеличи търсенето. То пък от своя страна увеличи цените на имотите, но критичната точка в такива моменти е невъзможно да се види или предвиди. Ясно е само, че цените не може да растат до безкрай и в един момент всичко тръгва надолу и повлича всичко по пътя. Цените на имотите след това падат толкова, че не могат да покрият учредената преди това ипотека. Или както казват - тя потъва под водата. Кредитирането от страна на банките е съществен момент в една икономика, но в САЩ, някъде от края на 60-те, то замести увеличението на заплатите. Гледах веднъж лекция на един американец, който доказваше с графики именно това - че заплатите на американците не растат /естествено - преизчислени според ръста на цените или по съпоставими цени/. В същото време, технологиите се развиват, а пазара /който се саморегулирал / бълва все повече и по-разнообразни стоки и услуги. А като се вземе пред вид, че там рекламите те облъчват не ежедневно, не ежечасно, а буквално ежесекундно от къде ли не и чрез какво ли не, народът казва майната му, веднъж се живее и тегли кредити, за да си купи новия това, новия онова /нищо, че не му трябва/, обади се сега и грабни еди що си с 90% намаление, само сега и пр. и пр. Така повечето хора неусетно започват да си мислят, че изостават от прогреса, от другите, от съседите и т.н. Вместо увеличение на кредитирането, оборотът на капитала може да се подхранва и прилично да се поддържа, чрез увеличение на заплатите, но, някои са на мнение, че така не трябва. Вероятно защото такова увеличение ще бъде за сметка на намаляването на печалбата, а кредитирането дава възможност да се придобие допълнително имущество от страна на кредитора, в случай че кредитополучателя го закъса. А бе, сложно.