В началото на втората година от мандата си ГЕРБ навлиза в добре отработената за последните 20 години компроматна схема. Компроматът обаче далеч не винаги е фалшификат. Напротив, по-често документите са съвсем истински. Компроматната им същност е в целенасочената им употреба. С тях може да се рекетира, без да се вадят на показ, да се огласяват в избран момент, или да се поднасят на публиката на порции като сериал.
Да печелиш от загубите
Компрометиращият печели преди всичко от загубите на компроментирания, а не толкова като "борец за истина". Компроментираният пък не печели от развенчаването целите на компрометиращия, защото е прикован към истината. При нея не е важно кой какво и защо "вади", а за кого то е вярно или невярно.
Само при чист фалшификат, какъвто беше партийната книжка на Стефан Софиянски преди 15 години, компроментираният може да спечели като невинна жертва. Ако обаче компроматът е чиста истина, компрометираният изобщо няма полезен ход.
Най-чистият вариант при истинен компромат е компометираният да си признае вината и да понесе съответната отговорност. Ако е политик, това може да означава и край на кариерата. Но може и със самия акт на самопризанние политикът да получи нов кредит на доверие.
Вариантът - отричане на едро, мълчание по същество и оставяне нещата да отшумят, е най-често използваният у нас. Ползите от него са миниманизиране на неизбежния срив на личен престиж и свързаните с това лични и партийни политически загуби.
Оправданието - най-неудачният вариант
Най-неудачният вариант е компрометираният да влезе в оправдателна схема. Не само защото чисто психологически оправданието значи гузност. А и защото така се придава плътност на истинноста на компромата със свидетелства от първа ръка и тя се разширява с неочаквани саморазобличения в детайлите.
Цветан Цветанов избра най-неудачния вариант на реакция срещу компромата на Алексей Петров-РЗС за имотното си състояние. Тъкмо вътрешният министър пропусна да се възползва от основното право на задържания - че всичко, казано от него, може да се използва срещу него.
В обилни медийни изяви в първите 2 дни от разгарянето на скандала той не само не опроверга базираните на публични документи обвинения и въпроси, но и извади още повече самоуличаващи го факти, отнасящи се до консултантски доходи, конфликт на интереси и връзки с лица от ДПС.
На третия ден министърът замълча и зачака проверката на НАП. Най-вероятно тя ще покаже липса на нарушения. Първият рунд от мача обаче е вече предварително загубен. В общественото мнение ще останат тежки съмнения и рейтингът на най-одобрявания политик, надскочил и рейтинга на премиера, ще спадне.
Бой до дупка
Алексей Петров и РЗС дадоха да се разбере, че ще има още разкрития и че те ще са доста по-сериозни от имотните. Скоро ще се разбере коя е избраната компроматна стратегия - "бой до дупка" или отказ от използване на нови оръжия и търсене на равностоен за двете страни изход от войната, веднага след първата леко спечелена битка.
За избора на стратегията обаче най-важна е трета страна - премиерът. Досега обвинителите на Цветанов вбиваха клин между него и Борисов, като за Борисов по-скоро е отредена ролята на „добрия". За самия него е изгодно малко да се "поокастрят крилцата" на Цветанов - и не само заради завидния му рейтинг, но и заради това, че колкото повече управлението закъсва в социално-икономическата сфера, толкова повече Цветанов - дори да не ще - се превръща във вътрешно-политическа алтернатива в ГЕРБ. Акциите му растат и с оглед на президентските избори.
Бойко Борисов застана зад правителствения си и партиен заместник само политически - подкрепя го, но го оставя да се оправя сам в скандала: "Смятам че Цветанов има достатъчно сили, за да се справи с възникналата ситуация, и ще докаже правотата на своите действия". И това е съвсем резонно - премиерът не бива да поема пасивите от лични (засега само лични) прегрешения на Цветанов. Още повече че най-вероятно Октоподиата е негово лично дело - Алексей Петров още в началото на управлението на ГЕРБ се опита да го играе "добросъвестен гражданин" пред Бойко Борисов.
Октоподиата
Алексей Петров би могъл да изтъргува неизваждането на следващи компромати срещу едно неособено старание на прокуратурата в по-нататъшното развитие на делото "Октопод". При по-леки обвинения може да се стигне и до ефективна присъда, която в значителна степен да се компенсира с досегашния 8-месечен арест на Петров. Пълната съдебна реабилитация на Петров обаче не би била равностоен край на войната.
Ако сделката не бъде приета, компроматната война ще се играе до край. Тогава вече премиерът няма как да стои отстрани и нищо чудно сам да попадне под обстрел.
Борисов обаче не може да си позволи да остави Цветанов победен, защото това ще срине партията му и него самия. Борбата с престъпността все още е единственото бижу на кабинета, а сгромолясването на нейното лице ще отслаби и волята за противодействие срещу нея. Не само заради разколебаната обществена подкрепа - самите служители на МВР ще загубят чувството си за сила.
Българският преход досега е показал, че тежката компроматна война - случайно или съвсем нарочно, е съпътствана от отваряне на още фронтове. И сега сякаш се случва същото - към социалните протести на лекари, студенти, полицаи (синдикатите за момента са укротени с отстъпки по пенсионната реформа), изведнъж се добавят заплахи за включването на 6-и блок на АЕЦ "Козлодуй" с леки намеци за режим на тока, плюс намеци на "Атака" за оттегляне подкрепата за ГЕРБ заради недопускането на референдум за членството на Турция в ЕС.
Фронтът АЕЦ-"Атака" е фронт Русия-българска енергомафия по преговорите за газа. Октоподът не се състои от Трактори, макар че може да използва всякаква селскостопанска техника.
Сталин чака 3 години отварянето на втори фронт срещу Германия, а срещу Борисов такъв се отваря още на 3-ия ден. Поне на западния фронт засега всичко е спокойно - за Запада е важно България да не създава регионални проблеми, да не пуска много фалшиви евро и друга престъпност през границите си, и да дава отпор на руските интереси.
Затова ще крепи управлението на ГЕРБ, докато то е способно да удържа санитарните изисквания, независимо от всякаква компроматна достоверност. Западът винаги е правил разлика между добри и лоши мутри.
