Дали ако имахме истинска пазарна икономика, у нас щеше да има протести? Отговорът на този въпрос е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
В съвременния свят такова нещо като истинска пазарна икономика реално не съществува. Както нобеловият лауреат Фридрих Хайек забелязва преди повече от половин век - участниците на пазара не са равнопоставени по отношение на знанието. Съответно част от тях винаги имат повече информация, която им дава предимство пред останалите.
Точно това прави конкуренцията толкова важна. Конкурентният пазар е най-добрият известен механизъм за споделяне и използване на разпръснатото сред отделните хора знание. В този смисъл определянето на цените на отделните стоки и услуги е преди всичко акт на комуникация.
Защо тогава по света няма истински свободни пазари? В самата си същност конкуренцията е негативен механизъм. Тя оказва натиск върху съществуващите компании на пазара, който всяка от тях се опитва да ограничи. Това става с монополизиране на знанието, ресурсите или части от самия пазар.
Механизмите за ограничаване на конкуренцията са различни. Такива са например инвестициите в иновации, които чрез системата за патентоване се превръщат в монопол на отделни компании. Друг такъв механизъм са дъмпинговите цени, които имат за цел да изхвърлят конкурентите от пазара. Картелните споразумения пък целят да ограничат навлизането на нови компании.
Най-ефективният начин за ограничаване на конкуренцията обаче е монополизирането на част от самия пазар. То обикновено става чрез заемане от дадено дружество на своеобразно "тясно място" в потока на стоки, услуги и капитали. Много добър пример за подобен подход са концесиите при водоснабдяването. На практика контролът върху тръбите от дадена компания, доставяща услугата, прави конкуренцията невъзможна.
Ето защо се налага намесата на държавата, която да ограничи неравнопоставеността на участниците на пазара чрез различни регулации. За жалост в много случаи въпросните регулации не изпълняват целта си и дават предимство на една или друга компания.
Така корупцията и недостатъчният обществен контрол върху действията на държавната администрация могат да се превърнат във фактори, увреждащи икономиката. Защото, въпреки че е негативна за бизнеса, конкуренцията има множество положителни ефекти за обществото и икономическото развитие.
Тя дава по-голяма равнопоставеност на потребителите при комуникацията им с бизнеса, включително по отношение на цените и качеството на услугите и продуктите. Освен това конкуренцията помага за разпространението на знанието и кара бизнеса да инвестира в иновации, което води до развитие на икономиката и до нарастване на благосъстоянието на населението.
Конкретно в България конкуренцията е още по-сложен проблем. Нашата страна е малък пазар, който освен това беше ненаситен след падането на комунизма. Малките пазари винаги носят по-голям риск за инвеститорите, тъй като по-малкият брой участници и сделки ограничават статистическата възможност за прогнозиране на движението на цените и правят търговията по-волатилна.
Ето защо, когато влагат парите си в малки пазари като българския, инвеститорите обикновено търсят подкрепата на държавата. А една държава в преход, без устойчиви демократични механизми, е силно податлива на влиянието на отделните бизнес субекти.
От друга страна, особено след рецесията и хиперинфлацията в страната от средата на 90-те години на XX век, много сектори на българския пазар бяха ненанситени, което се превърна във водещ фактор за привличането на чуждестранни инвестиции. Всъщност насищането на пазара е една от причините за спада на инвестициите през последните години.
През 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в България бяха на стойност над 9 млрд. евро, по данни на БНБ. Оттогава те намаляват, като според предварителния доклад на централната банка, през миналата година обемът им е достигнал 1.4 млрд. евро.
За формирането на монополите в България значение има и начинът, по който стартира развитието на частния бизнес през 90-те години на XX век. Това стана с държавни пари и под контрола на държавните структури и най-вече на тези от сферата на сигурността. По онова време много българи ставаха милионери буквално за една нощ. И неслучайно голяма част от тях напълно се провалиха като бизнесмени в следващите години.
Този процес започна като своеобразна симулация на пазар и демокрация от страна на Българската комунистическа партия. Но разпадането на политическата система, липсата на традиционната подкрепа от Москва и натискът от САЩ и Западна Европа превърнаха прехода в истински и неконтролиран.
Така милионерите, създадени с държавни пари в годините на падането на комунизма, за кратко време успяха да се отърват от контрола на държавата и да започнат да трупат не само икономическо, но и политическо влияние. Много от тях използваха непазарни методи, за да монополизират части от пазара и да се справят с конкурентите си.
В резултат българският преход не създаде нито пазарна икономика, нито демократична държава. Пазарът е поделен между чужди и наши монополи. А държавата продължава да се опитва да монополизира информацията и да злоупотребява с нея, често в полза на частни бизнес интереси.
Това се вижда особено ясно в енергийния сектор, където дългосрочните договори, неефективните регулации, концесиите и липсата на пазарни реформи, доведоха до скок на цените и до масови протести от страна на населението.
Как може да се реши проблемът с енергийните монополи? (или монополите, заели другите "тесни места" на пазара, като водоснабдяването например) Тъй като контролът върху кабелите или пък тръбите очевидно прави конкуренцията невъзможна, то доставката на услугата трябва да бъде разделена от техническото средство за нейния пренос.
По света това става с енергийни борси. Там доставчиците на услугата купуват електроенергия от производителите на пазарен принцип, тоест и при едните и при другите действат механизмите на конкуренцията. В същото време потребителите имат правото на индивидуален избор на доставчик по кабелите, които са държавни, общински или собственост на други частни компании (мрежови оператори, нямащи право да търгуват с електроенергия). Така цените се определят от пазара, а не по административен път, както е в България.
И така, дали ако имахме истинска пазарна икономика, у нас щеше да има протести? Разбира се. Защото протестите са част от демокрацията, а едно от последствията от истинската демокрация е по-голямата свобода на пазара. Както и обратното - липсата на демокрация ражда монополи.
Едно обаче е сигурно, ако преходът беше довел до изграждането на ефективни демократични механизми в България, населението на страната щеше да живее по-добре. Референдумите, гражданският контрол, участието на обществото в писането на законите (пряката демокрация не е утопия при наличието на интернет) имат значителни икономически последствия. Добър пример за това е неприлаганият никога у нас, но често обсъждан опит на Швейцария.
Последните данни на Евростат показаха, че българската икономика е 6-та по растеж в Европейския съюз през последното тримесечие на 2012 г. Но въпросното увеличение на брутния вътрешен продукт на страната е само 0.5% на годишна база. На тримесечна база БВП остава без изменение, като крайното потребление се свива с 0.1%, инвестициите намаляват с 0.4%, износът пада с 0.6%, а вносът с 2.3%.
Дали ситуацията щеше да е различна, ако България беше по-демократична страна с пазарна икономика, е трудно да се отговори. БВП на ЕС през четвъртото тримесечие на 2012 г. намалява с 0.5% спрямо предходните три месеца и с 0.6% на годишна база.
Но опитът на много други държави в Европа показва, че демокрацията и липсата на монополи подобряват благосъстоянието на населението и намаляват неравенството. Така, ако в България имаше пазарна икономика, българите щяха да протестират за други неща, а не защото не могат да платят сметките си за ток.
