Големи фенове на киното трябва да са всички онези, платили по 800 кинта, за да слушат лекцията на Джордан Белфорт как се продават химикалки. Разбира се, организаторите на събитието ще пробват да ви убедят, че срещите с бизнесмени от подобен калибър струват много повече, но то е само защото твърде много са си повярвали, че са добри продавачи.
Всеки билет за събитието увеличава самочувствието им на маломерни вълчета, останалото е бла-бла, както казва самият Белфорт. Така де, той винаги е твърдял, че трикът с търговията е в това да накараш някого да си мисли каква огромна нужда има от нещо, като същевременно няма такава.
Когато човек е издал многократно тази тайна, доста парадоксален оксиморон е да се опитва да ти пробута каквото и да е срещу заплащане, особено съвети.
Но съветването е единственото, което е останало от вълчите времена на Джордан. След като властите му щракнаха нашийника с веригата, някогашният обитател на дивите финансови степи вече е по-скоро цирков пудел, отколкото истински звяр. А това превръща пърформансите му пред публика много повече в декоративна постановка, отколкото в реална школа за харизматични хищници.
Пък и човек няма как да не си мисли за пропуснатия „Оскар" на Лео, винаги когато чуе прочутия анималистичен епитет. Ето защо твърдим, че срещата е полезна главно за феновете на киното. И на тях, и на останалите напомняме, че лентата на Скорсезе беше фарс, не възхвала на високия ни гост, но този жанр очевидно не свършва с края на филма.
Каквото и да мислите за Белфорт, колкото и да харесвате чара на избелената му усмивка, неговата визита у нас изглежда като читалищна изява, понеже ние отдавна си имаме наши хищници, а те ревниво бранят тайните си за продажба на въображаеми химикалки.
За какво ни е Вълка от Уолстрийт, като си имаме Сокола от Сарая, Тигъра от Банкя и Мечо от Лафка?
Легендите около тези обитатели на родната джунгла далеч надминават славата на Джордан, а и натрупаните средства са несъпоставими. Главната разликата обаче е в това, че при нас звероукротител с каишка липсва, прокуратурата е пълна с цаци, така че нашите продавачи дори не се опитват да ни омайват с излишни приказки.
Те са наясно, че хищниците нямат нужда да се обясняват на жертвите си, пък било то даже и постмортем. Затова и никой от тях не смята един ден да ни държи сказки за начина, по който са ни метнали. Не че би било безинтересно да изкарат по някой лев и по този начин.
Нашата финансова джунгла е различна от отвъдокеанската. Вълци, естествено, бродят и в двете, препродават акции, събират боклука, източват „Кремиковци". Представители на други животински фамилии ръфат апетитни парчета плячка с настървение. Но това винаги е на тъмно и под заплахата всяко признание да доведе до раздор вътре в глутницата, така че някой довчерашен хищник да забегне с подвита опашка в странство.
Джордан Белфорт твърди, че обича да ходи в развиващи се икономики, защото намира за забавно да общува с местните и да им разказва баснословния си опит, докато публиката се опитва да открие прилики с Ди Каприо. Далеч по-забавно би било за него обаче да знае, че ако беше върлувал из нашите ширини, най-вероятно нямаше да има кариера на лектор.
Съдбата му щеше да е на истински вълк - или щеше да продължава да разнася апетитни късове из гората, или кожата му отдавна да краси стената на някой друг по-едър грабител. Това се случва с вълците наоколо; рядко подлежат на дресура, още по-рядко биха си разкрили номерата публично.
И ако Белфорт си даваше сметка къде е попаднал, би трябвало да се помъчи по време на престоя си да вземе някой местен урок, не да преподава.
