Жителите на София имат забележителния навик да използват колите си като чадъри.
Когато завали, дори и леко, улиците на българската столица се задръстват с автомобили за минути. Минаването през центъра става почти невъзможно. Трафикът обаче внезапно се отпушва с падането на последните капки дъжд.
На пръв поглед изглежда, че да можеш да ползваш колата си като чадър е проява на добро благосъстояние. Но всъщност, това е резултат от лоши регулации, съчетани с ниски доходи.
Градът създава богатство.
Тайната на бързия икономически растеж на много страни се крие в миграцията на хора от селата към градовете. Механизмът, по който събирането на населението на едно място прави хората по-богати, е съвсем прост.
Това е икономията от мащаба. Производителите и търговците имат достъп до повече потребители в градовете при по-малки разходи за транспорт, което едновременно вдига и цените, и печалбите.
Т.е. създава инфлация и ръст на възнагражденията. А повишените инфлационни очаквания водят до инвестиции и създаване на нови работни места, които пък привличат още хора в градовете.
Проблемът е, че София въобще не е проектирана за толкова много жители.
При това става въпрос за хора, които обикновено имат жилища и виждат като свой дом други градове или села в страната. Хора, които са дошли в столицата, за да работят и са дошли с автомобил.
И тъй като са бедни, автомобилът им е стар, замърсяващ и се паркира безплатно на първото открило се свободно място.
Мнозинството от българите карат коли, каквито в Западна Европа отдавна са превърнати в скрап или изнесени за по-бедния свят.
Новите автомобили в страната, произведени през последните 5 години, са едва 3.5% от автопарка. По данни на МВР близо 70% или 2.6 милиона от колите са на възраст над 15 години, а 40% - над 20 години.
Става въпрос за превозни средства, чиято продажна стойност е по-ниска от стойността на годишните разходи за гориво.
Да не говорим за поддръжката, пълната амортизация и огромните екологични щети.
Коли, които изглеждат евтини само на пръв поглед, а всъщност са много скъпи, както за хората, така и за държавата.
Неслучайно секторът на търговията и ремонтът на автомобили и мотоциклети е вторият по големина генератор на заетост в България. В него работят 389 хил. българи или близо 17% от заетите в страната, показват данните на НСИ.
И така милиони коли и жители на страната се събират всеки ден в София, за да работят и живеят, въпреки че мястото, което наричат дом, е някъде другаде. А старите коли лесно се превръщат в чадъри, когато завали, създавайки ужасни задръствания.
Така обаче хората, дошли тук заради работните места, пречат на бизнеса, защото тежкият трафик рязко увеличава разходите за транспорт.
Загубите от задръстванията в София според различни проучвания се оценяват на между 150 млн. лв. и над половин милиард лева годишно. В тези суми не влизат екологичните щети и повишените разходи за поддръжка на инфраструктурата.
За да реши проблема поне в центъра на града, Столична община въведе "цветното" паркиране.
Така централната част на София беше разделена на синя и зелена зона. Но това изглежда не спира хората да ползват колите си като чадъри.
Абсурдите в наредбата са много. Като се започне с отстъпките за живеещите в центъра на града. След като съдът определи като дискриминационно ограничението за един стикер за безплатно паркиране на преференциална цена за тях, сега всеки, които живее в синята или зелената зона, получава евтин паркинг.
В същото време останалата част от София е превърната в жълта зона, където всеки си паркира, където си иска.
Резултатите от този експеримент са типично български. От една страна, правилата са така написани, че карат хората да не ги спазват, а от друга - водят до разходи и проблеми за съвестните граждани.
Трябва да е ясно, че центърът на София е скъпо място.
Скъпо за бизнеса, за наемателите, но не и за собствениците на автомобили в него. Изключенията превръщат регулациите в нещо безполезно. Ето защо стикерите за отстъпки трябва да бъдат премахнати.
Нещо повече, паркирането трябва да бъде платено и регулирано в целия град, а не само в неговия център, както е и във всяка столица в развития свят.
Какъв е финансовият ефект от синята и зелената зони?
Приходите на столичния градски транспорт за 2013 г. са 241.5 млн. Общо от платените зони Центърът за градска мобилност е получил едва 26.8 млн. лв. За сравнение приходите от продажба на билети карти за градския транспорт са донесли на общината 96.5 млн. лв.
Т.е. карането на кола в София е по-евтино, отколкото използването на транспорта, осигурен от общината.
На фона на бюджета на столицата от 1 286 млн. лв. за миналата година, приходите от въпросните платени зони са капка в морето.
На практика те са икономически безсмислени във вида, в който са въведени в момента. Нито решават проблемите с трафика, заради огромния брой автомобили, нито решават проблема с паркирането, нито носят значителни средства на общината, които да бъдат използвани за инвестиции и поддръжка на инфраструктурата.
А това може да се промени много лесно, ако правилата важат за всички и са въведени с ясни цели.
Всяка голяма столица по света се изправя пред същите проблеми като София.
В Лондон проблемът е решен с въвеждането на "такса за задръствания". Водачът на кола, влизаща в централните части на града от 7:00 до 18:00 часа в делничен ден, плаща не само за паркинг, но и за това, че кара в центъра на английската столица. Освободени от таксата са регистрираните автомобили, които отделят 75 грама/км или по-малко въглероден диоксид и отговарят на стандарта Euro 5, превозни средства с 9 или повече места и техниката за ремонт на пътищата.
Да видите задръстване, в българския смисъл на думата, в центъра на Лондон е изключително рядко явление.
Във Виена пък голяма част от централната част на града, с оглед на привличането на туристи, е превърната в пешеходна зона.
Икономическият просперитет на София се дължи на миграцията на хора от по-малките населени места. Това е един от факторите, движещи и икономиката на България и инвестициите в страната като цяло.
Столицата дава на гражданите по-добри благосъстояние. Средната брутна работна заплата в София е близо 1100 лв., при средно 800 лв. за страната. Но миграцията поражда и сериозни проблеми.
И докато да живееш в града е по-скъпо, заради наемите, данъците и т.н., то да караш автомобил в него е дори по-евтино, отколкото в останалата част на България. Това обаче води до редица проблеми, чието единствено решение е въвеждането на правила за всички дори и с цената на по-малко автомобили по софийските улици.
Действащите в момента регулации задълбочават проблемите и пораждат още.
А синята и зелената зони в сегашния им вид са икономически и финансово безсмислени.
Честно казано не разбирам, какво иска да каже писателя на тази статия. Има проблем с това, някакви провинциални селяни са взели, че са дошли със старите си трошки на 15-20 години. А на всичкото отгоре тея наглеци решават да карат в !!!ЦЕНТЪРА НА СОФИЯ!!! като завали дъжд?
Хм, и на ен ми е правила впечатление корелацията дъжд и трафик. Е, не знаех, че теа мъжлета билЕ такива захарчета...
Основната причина за задръстванията са посочени в първия коментар от Роуан. Аз бих посочил и още няколко - безумните решения за организирането на кръстовища, отбивки - често на най-неподходящите места, с най-лоша видимост и т.н. Всъщност думата "решение" предполага преди това някакъв мисловен процес, обсъждане на няколко алтернативи и взимането на края на "решение". Като че ли тоя процес въобще го няма. Друга причина - изключително големия брой светофари. Понякога си мисля, че държавата ни е на едно от челните места в класациите по брой светофари на глава от населението. До колкото знам, светофарите в София са дадени на концесия, т.е., колкото са повече, толкова повече работа и евентуално печалби. Частната фирма не би имала интерес броят им да намалява, нищо че движението ще е по-бързо и удобно. От тук и трета причина - кръстовища с надлез, но от долу пак светофари /дори не кръгово, да не говорим за детелини/ - пример - Семинарията, Симеоновско шосе и Околовръстен път или пък кръстовище с кръгово движение, но в кръга пак светофари - пример: Сточна гара и поредното безумие - Лъвов Мост след последния ремонт. Онзи ден чаках точно 25 минути, за да мина през светофара идвайки от Околовръстен път с цел да тръгна надолу - по Симеоновско шосе. Иначе в статията има верни неща, като това, че наистина 3 капки дъжд да капнат и задръстванията вече са налице. С едно нещо, обаче не съм съгласен, /като Мануела/ че карането на кола в Сф. било по-евтино, защото приходите на Центъра за гр.мобилност /ЦГМ/ били 26.8 млн.лв., а от карти и билети - 96.5 млн.лв. Приходите на ЦГМ са от глоби и паркинг-такси. Но тези приходи не са еквивалентни на разходите за ползване на автомобил. Ами горивото, винетки и др.? Въобще, все едно някой да ми каже, че 30 кила ориз е по-изгодно, защото е по-малко от 120 километра в час!?!?!?
Напълно безсмислена статия, която не дава решения, а изброява проблеми. Прави се внушение, че е задължително правото ти на предвижване да се канонизира, управлява и т.н. както някой си "по-умен" е измислил, примерно в Лондон. Ако предположим че средната заплата в София наистина е 1100 лв, да извадим средния наем и средния лизинг за така лелеяната нова кола и да ще ни стане ясно че трябва безброй години да караме на юфка със захар. Това навява на мисълта, че явно само тези които са имали късмета да закупят собствено жилище + собствен гараж и парко място, заслужават правото на придвижване с тази иновационна технология наречена автомобил. Останалите да вентилират супата, да плащат и да не се обаждат.