Съдбата си прави страшни смешки. Поставя едни пионки в роля, по-голяма от самите тях, deus ex machina, боговете, спуснати по волята на избирателите.
"Народът направи един баланс - на основните играчи не им даде правото да управляват сами, а нас ни сложи като регулатор и балансьор. Аз ще имам ролята на коректив и ще бъда критичен към всяко едно действие, което не е в синхрон с интересите на народа". Думи на Волен Сидеров пред Росен Петров в "Нека говорят" по bTV.
На Сидеров му предстои да изиграе ролята на живота си, която да осмисли мястото му в политиката и, защо не, да му отреди "паметник неръкотворен" в най-новата ни история. Това не ти е бясно ръкомахане на митинги, накокържване (да благодарим на Бойко Борисов, който възроди тази дума) срещу турски дипломати и мюсюлмани, които се молят, подписки срещу новините на турски език, нападение на бивш депутат от ДПС (Корман Исмаилов в ефира на БНР), палячовщини пред вратите на МС...
На Сидеров му предстои да премине от думи към действия (стига да не се разпадне прекалено бързо 42-ото НС.) Готов ли е за нея?
Българският национализъм е незаобиколим фактор, каза лидерът на "Атака" през 2005-а, когато за първи път избирателите я класираха, но като коалиция, сред представените в Народното събрание.
В същата тази 2005-а, след изборите лидерът на БСП обяви, че е готов да преговаря с всички политически сили, влезли в 40-ото НС, с изключение на "Атака". Защо? Защото ксенофобията, насаждането на омраза и преосмисляне на членството в ЕС са неприемливи за БСП. (Да си спомним, че тогава БСП, като първа политическа сила, получи мандат, но не състави кабинет. Такъв беше сглобен с мандата на ДПС...)
Броени дни след изборите на 12 май т. г., социалистката Корнелия Нинова публично обяви, че БСП са започнали преговори с "Атака".
През 2009-а на колегата й Антон Кутев подкрепата на "Атака" за ГЕРБ изглеждаше толкова неприемлива, че заяви как правителството ще стане "заложник на партия "Атака", а това ще е първият случай на правителство в Европа, подкрепяно от националисти". "Мисля, че и с такава подкрепа кабинетът няма да може да изкара мандата си", заяви тогава Кутев в Силистра. Кабинетът не изкара мандата си - факт, свали се 4 месеца преди края му, но не и заради "Атака".
Днес Кутев и сие не се притесняват да станат заложници на "кафявите", само и само да не допуснат отново ГЕРБ на власт. Или по-скоро - в името на това да управляват отново.
За разлика от електоратите на ДПС и "Атака", които трудно биха приели каквато и да е политическа мотивация за колаборация, избирателите на БСП нямат този проблем. За тях "Атака" е просто изгубената по-малка сестра - с проруската си ориентация и национализма, да не забравяме, че една друга националистическа формация - "Нова зора" на Минчо Минчев, е част от Коалиция за България. А преди това беше част от коалиция "Атака".
И кражбата на депутати също не е патент на ГЕРБ, хедлайнерите бяха БСП. Още през 2005-а социалистите преговаряха с отделни депутати от "Атака" и дори се хвалеха, че са успели да превземат шестима. Но ГЕРБ ги надминаха, действаха твърдо и успяха да разбият 1 парламентарна група - РЗС, да оставят на ръба "Атака", и инвазираха в трета (ДПС).
Факт е, че групата от 21, с която "Атака" влезе в 40-ото НС се разпадна, като първо я напуснаха трима от "Защита". Всъщност, те бяха изключени на 28 юни 2005 г., задето са подкрепили правителството на Станишев. Последваха още 7 отцепници, а непосредствено преди края на тройната коалиция, двама депутати, съвсем неизвестни (Ваню Хърков и Георги Димитров), напуснаха ПГ, тъй като липсваха в листите за следващия парламент, и групата се разпадна.
Какво се случи в 41-ото НС - ами същото. "Атака" отново се стопи до санитарния минимум от 10 депутата, след като избухнаха скандалите за пари, заповедите на записи, които Сидеров карал да подписват депутатите му. А "черешката на тортата" беше онзи женски скандал, довел до семеен и партиен разрив. ГЕРБ успешно обезкръвиха ПГ на националистите и, като същинска партийна тарантула, изсмукаха и партийните субсидии чрез напусналите.
Днес не си спомняме почти никой от тези отцепници - нито първите, нито последните, освен най-известния от тях Петър Берон. Но как така избирателите дават доверие на политическа сила, чиито депутати вървят с етикет "For Sale"? А може би избирателите на "Атака" искат просто там, Горе, във Властта, да има някой, който говори като тях.
Днес Сидеров казва, че няма да даде доверието си нито на ГЕРБ, нито на БСП. "Не мога да им дам доверие. Ако трябва, нови избори ще има". (Истина - или просто си вдига цената.)
Днес лидерът на БСП - и на Партията на европейските социалисти, не се притеснява да търси подкрепа от партия, която беше и е заплаха за евроинтеграцията ни, а през 2006-а левицата дори беше пуснала карикатури на еврокомисаря по присъединяването Оли Рен и "Атака" на сайта си. Еврокомисарят беше с с ореол, а в ръцете с две табели - "2007" и "2008". В черни дрехи Сидеров препречваше пътя с надпис "Атака".
Големият въпрос дори не е дали "Атака" ще е руският троянски кон в новото управление. А има ли капацитет да "държи контролната функция, не ключа, а фенерчето, което да осветява всичко, което става" (Волен Сидеров по bTV).
За осма година в политиката, освен разпада на групите ни, и куп неприети законопроекти, няма друга политическа равносметка за "Атака". В цялата парламентарна група има един единствен човек, чието име се помни - на проф. Станислав Станилов. Впрочем, само преди ден археологът заяви, че ще преговарят с БСП. А с ДПС няма да преговарят (или поне няма да е публично).
Отново ни чака по-високо от общоприетото политическо лицемерие, в което накрая група хора ще започнат да тръбят как всичко това се прави "в името на доброто на България".
Случващото се от началото на годината в страната напомня на невротична група по психодрама, каза Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България, в ефира на Bulgaria ON AIR преди ден.
"Изборите бяха една интересна социометрична стъпка в цялата психодрама на българската политика", каза Димитров. Той припомни, че вотът е показал, че 85% не са харесали предишните управляващи (ГЕРБ), а 87% - по предишните (тройната коалиция). (За ГЕРБ и БСП гласуваха съответно около 15% и 13% от българските гласоподаватели.)
Политиците трябва да спрат с розовите обещания, а да започнат да казват истината - нужна е много честност и изключителна дълбочина на себеразкриването, заяви психологът. По думите му викът на изборите е бил на мнозинството, което не даде своя вот.
В тази психодрама обаче катарзисът не е достигнат, протагонистите са далеч от прозрението, както и от осмислянето на преживяното, а терапевтът - всъщност груповият лидер -... се подсмихва.
