Бате, вече не знам кво става. Оня ден Симеон Дянков обеща пълни хладилници на българите след 6 месеца, което се пада по Коледа, а ти - на рождения си ден 13 юни, каза: търпение до средата на 2012 г.
Не си ли говорите помежду си - не знам. Аз тоя път, честно да ти кажа, искам да вярвам на Дянков. Ама като го знам завалията как познава, нещо вътрешно ми казва, че ти си по-правият. Не само защото си министър-председател. А оня ми е ясен. Всеки път, като отвори уста да се пофали, и после работата се сговнява.
Едно единствено нещо позна - че ДДС няма да се вдига тая година. Сигурно Ванга му се е присънила.
Каза, че ще влезем да чакаме еврото тая година. Не позна. И гръцката криза я гледаше от Космоса и така и не я видя. Всички я видяха, даже и тъпите журналя, а министърът на финансите - не.
Не знам колко знае, ама отгоре на всичко е и карък. Карък в тоя кабинет не трябва. Нали ти си ни кадемът!
Даже, Бате, все си мисля, че ще го смениш тая година. Ей на, оплеска работите със статистиката, само и само да се изфука. Финансово стабилни сме били, отличници сме били...Е какъв отличник може да е България, освен по тупане по гърдите - едни тупаници падат. А ония в Брюксел се чудят какъв е тоя неравноделен такт. Бай Злати Циганина, дето надува здрави ръченици на акордеона, им вика на тия тактове „криви"...
Е ква ни е стабилността - вместо да платиш един борч през 2009-а, прехвърляш го у 2010-а, ама той пак си седи.
Ми същото направихме жената и аз. Бяхме взели назаем 5000 лева от братовчед й - за алуминиева дограма и едно-друго по вкъщи, ама не ги върнахме през декември. Сега жената тегли заем, аз взех още 1500 от шурето, и така ги върнахме.
Ама от цялата тая работа сега в къщи влизат горе-доле 200 лева по-малко. Двеста лева ей!!! Не са шега работа. Хладилникът ми е пълен, ама с кво - маргарин и яйца. Жената като купи кило кренвирши само дето не ги номерираме с дните на седмицата...
Изобщо, Бате, що го искаш това търпение? То ние сме си търпеливи, това си е условен рефлекс от петте века робство, вика един мой братовчед, дето осъди една закусвалня в Щатите за развален сандвич. Продрискал се, с две думи. И втора година не работи, яде от тия дрискани пари, дето със задника си ги е изкарал.
Тука и задника си да продадеш, и с две ръце да бачкаш от сутрин до вечер - все е това, хляб, кренвирши и руска салата.
Та искам да кажа, че до 2012-а ми вижда страшно много време. Догодина е и абитуриентският бал на щерката. Живи-умрели, барем 1500 лева трябва да съберем дотогава. Не знам откъде, май ще се хвана и аз с цигарите, добри пари падат - по петарка на стек чисто. Двайсе стека - сто кинта. Ей ти го половината заем оправен. Пък аз двайсе стека само на колегите в работата мога да продам за седмица. Няма как, нали трябва да изтърпим до юни 2012-а - тогава ти обещавам да спра.
Щото сега ти искаш търпение от мен, шефът, дето оня ден ни събра - и той. Слиза от БМВ-джипа си, ние пушим отвън, и вика: „Момчета, няма как - мен ме връщат в първи клас, потърпете!" И после казва, че със 150 кинта реже заплатите. Е как не го убих, не знам - Бате, че аз докато стигна в неговия първи клас, три живота трябва да живея, и пак ще си остана повтарач.
Ама така вдигнах кръвното, че вечерта, като се прибрах, очите ми се бяха накървили като от конюктивит. Прибирам се, и жената я няма. Къде е майка ти, питам щерката, а тя - на сбирка. Полудех - долу в едно стайче една луда от другия вход събира жените да им чете от Библията. Даже и яхния няма на печката, за салата да не говорим, а бирата стои отвън, че от бързане да слезе долу, не я сложила в хладилника.
Таман да тегля една и се прибира жената, гледа ме благо и вика: „Какво ти е на очите?" Не можах да й кажа. Бях й обещал точно толкоз - 150 лева, да се разходи до Охрид, че от времето, кога ходи да продава кашкавал и сирене при югоембаргото, не е излизала в чужбина.
Пуснах телевизора, а там по БиТиВи-то дават как сутринта тоя карък Дянков казал, че след около 6 месеца хладилникът на българина ще е по-пълен, както и джобовете. Тука вече не се сдържах и теглих една трийсекундна...
Кое бе, пич, ще ми е пълно - ще ми върнат 150-те лева от заплатата, или ще купувам масло вместо маргарин? А жената пак гледа кротко и казва: „Всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат. Това е от евангелието на Лука." Тука вече не издържах - таман бях решил да не пия, ама няма как - извадих ракията, че много ми се събра.
Така че, Бате, тва искам да ти кажа - с по две-три ракии, две-три псувни и, ако не сме умрели до 2012, ще търпим.
