За да отговорят на нападките на ресторантьорските сдружения в Испания, свързани с бъдещата забрана за пушене, властите казват, че годишно около 1000 бармани умират само от т. нар. пасивно пушене (част от 650-те хиляди европейци, които умират заради употребата на тютюн всяка година).
Шефовете на заведения няма как да се трогнат, понеже в Испания, както тук, културата на гуляене по барове и ресторанти е такава закономерност, че собствениците им се притесняват, че режимът ще убие голяма част от бизнеса. По тази логика преди няколко месеца, на 2 юни, у нас влезе в сила отмяната на тоталната забрана за тютюнопушене в заведенията (приета от предишното Народно събрание), след активно лобиране от група депутати от ГЕРБ, подкрепени от други пушачи-парламентаристи.
Мотивът беше, че щял да пострада бизнеса, особено туризма (въпреки че забраната на цигарите в близка Турция не доведе до никакъв отлив от турските курорти).
Точно тогава, около Деня на детето, от КАТ измислиха акцията: "Ваканция, да пазим живота на децата на пътя!", с която заплашиха да глобяват пресичащите неправилно родители с детски колички с по 10 лева. (Без от Пътна полиция обаче да се ангажират с мнение какво да правят клетите майки, когато не могат да минат с количките заради паркиралите по тротоарите коли.)
Ако съм съгласен с някаква глоба, която ще накара жена ми да спре да рискува живота на детето, тя по-скоро е свързана с голямото пушене по детските площадки.
Майка с цигара в уста, докато дърпа детето си нервно от върха на пързалаката, щото иска да ходи да си гледа сериала, е не само грозна гледка, ами съвсем заплашващо здравето на хлапето изпълнение - от риска да го изгори, докато то се мята в ръцете й, протестирайки срещу турските сериали, до това, че му пробутва под носа и лош въздух, и един от многото лоши примери...
За да не прозвуча съвсем патриархално и сексистки - аз също често си паля цигара покрай люлките в Южния парк, за което толкова много не се харесвам, че нямам нищо против някой да ме дебне и да ми взима по 10 лева всеки път, щом имам глупостта и наглостта да го направя.
Испания дава много добър пример, защото вкарва мерките за ограничаване на тютюнопушенето не само в контекста на вездесъщия ресторантьорски бизнес. Освен че ще забрани цигарите в заведенията, проектозаконът за 2011 г. предвижда пушачите в Испания да стоят далеч от детски площадки и открити пространства около училища и болници (в момента въведеният през 2006 г. режим там позволява пушенето в обособени части в големите заведенията, а по-малките решават сами за пушачи са или за непушачи - както тук).
В същото време у нас с изменения в закона за акцизите и данъчните складове депутатите уеднаквяват акциза върху рязания тютюн и върху цигарите, като това "цели не толкова фискален ефект за повишаване на приходи, а по-скоро да се насочи потреблението към цигарите", обясни зам.-финансовият министър Владислав Горанов.
Изобщо, всичко, което се мисли в България относно тютюнопушенето, е изначално цинично, тъй като се разглежда само под шапката на бизнеса и поведението на потребителите - и то въпреки готовността на пушачите да спазват мерките при евентуална забрана на тютюнопушенето в заведенията (така казват 60% от анкетираните в проучване на агенция "Ноема", поръчано от МЗ, сред 1202 души между 15-65 години).
Междувременно Европейската комисия се готви да въведе през 2011 г. законодателство за забрана на тютюнопушенето на обществени места в целия Европейски съюз. Еврокомисарят по здравеопазването Джон Дали заяви, че изключения не трябва повече да се толерират, тъй като въпросът "не е само за здравето на посетителите, но и на работниците и служителите".
Добър аргумент - не искам да ходя при любимите си бармани в болницата, ами там където им е мястото, но пък работещите в заведенията всъщност са последните, които ще настояват за забрана на пушенето (и то не само заради интереса на шефа си - тези хора наистина вярват, че клиентът винаги има право).
Затова ми се ще да започнем от парка и когато минаваме от там да виждаме по-фриволни и отпуснати родители не с циагри (да не отваряме темата за семките), а с шарени топки, ракети за федербал или всякаквти такива атрибути на детството в ръце.
Ако в крайна сметка властта не може да ни спре (намали) цигарите, децата със сигурност могат.
