Една дръглива бяла коза изтопурка в изборния ден през селските улички на Ново Железаре, белязана с номер 22 от едната страна и БСП - в междуребрието на другата... Е, не е бялата лястовица.
Победителят в президентските избори на първия тур може и да не е победител на втория.
Ако се случи, Ахмед Доган би трябвало да си подаде оставката. Ако ли не, ще ни докаже отново, че за 22 години никой не прави политически сметки в тази държава без Доган в сметката...
Ако се случи, Росен Плевнелиев би трябвало да се гордее - лично той, че ще е първият президент, избран без гласовете на ДПС, и първият президент - непрофесионален политик. Ако ли не, ще е първата му кариерна загуба, но ще е достойна - и ще си върне предишния живот на успешен бизнесмен. Поне ще се отърве от фалша на заучените реплики, 5 години закрепостяване в сянката на Борисов - в противен случай тежка "еманципация", придружена с конфликти.
Малцинството избра - и в това малцинство са купените десетки, а вероятно и стотици хиляди гласове, не само на роми... В Благоевградско, както показаха, цяло село може да се купи за 8000 лева. По Черноморието за 200 гласа искат 20 000-30 000 лева (по bTV). Ово е стандарт. В малките общини по морето, където кмет и общински съветник се печели с по няколко гласа в повече, мизата винаги е по-висока.
Мнозинството не упражни правото си на вот. Избирателната активност не мина 50 процента. Странно. Демокрацията е точно обратното.
Най-доброто от изборите - това е пикът на Волен Сидеров и "Атака". Ако не беше непланираната ситуация в Катуница, Сидеров нямаше да има и тези около 4%.
Най-лошото от изборите - резултатите окончателно изтриха т.нар. автентични десни. Останаха ни само едни - ГЕРБ, десница от пет години. "Новото дясно"... Пънкарят Витков взе толкова, колкото и кандидатът на разцепилата се едва във втората си политическа битка Синя коалиция. Витков взе и колкото кандидата на парламентарно представената РЗС. Но кой ти брои РЗС. СДС и ДСБ, както изглежда, приключиха.
ВМРО също, но него отдавна никой не го брои - освен звучащите пародийно вестникарски определения за "войводи". Не могат и на косъм от мустака на Тодор Александров да стъпят.
Тъжно. Значи след всичките тези години отново сме в синьо-червена мъгла. Пардон. Дясно-лява - примерно. Всички партии си делят останалото пространство с по някакви смешни 2-3-4 процента и едно ДПС - с неизменните малко над 6 на сто.
Тъжно. На пресконференцията на победилата партия Илиана Беновска, като шеф на радио К2, зададе един въпрос - съвършено конкретен. Как е възможно частни медии да се финансират с държавни пари, поставени в малка частна банка... Получи ръкопляскания. Не последваха отговори. Дори и от правосъдната министърка в отпуск Маргарита Попова.
Толкова и за прозрачността.
Този път Бойко Борисов беше ужасяващо сериозен
Странно, но обяснимо е - предвид оня гаф с "брокерите", че шефът на предизборния щаб на ГЕРБ и вътрешен министър Цветан Цветанов не се усмихна. Освен когато побърза да даде думата на "Данчето" Фандъкова - победилият на първи тур кмет на София. Нима не споделя успеха на Плевнелиев-Попова и почти сигурните в 24 областни града балотажи?
На дългия подиум пред пълната зала обаче седеше един съвършено уморен премиер. В речта на Борисов този път имаше твърде много за кризата в Европа. Опасно много. Министър-председателят се завърна от срещата на върха в Брюксел, където ще пътува отново в сряда, 26 октомври, тъй като до работещи решения през уикенда не се стигна.
В деня, когато в средата на мандата Бойко Борисов получи вот на доверие, какъвто никой премиер и лидер на управляваща партия преди него не е имал, той би трябвало да е особено щастлив. Съвсем не изглеждаше така. Очевидно чутото в Брюксел измести фокуса на изявлението му не към настоящата победа, а към предстоящите трудности - за България и за европейската общност.
За първи път от шестте си години като управленец - кмет на София и премиер, Борисов ясно каза, че ще търси партньорство сред останалите парламентарни групи - за бюджета и за Пакта за финансова стабилност, отложен за след изборите. Верно, по неговия си начин, но го каза.
Очевидно разногласията в Брюксел и задънената улица, в която изпадна ЕС заради дълговата криза, са му показали, че в невиждана като тази патова ситуация, която при това се задълбочава, единението наистина дава сила.
Дали не му мина през ум, че в тази ситуация, ако Плевнелиев-Попова спечелят балотажа идната неделя, ще е изгодно за него и партията, която ръководи, да носят цялата власт - и цялата отговорност за бъдещето на страната... Това би било победа само на пръв поглед.
Социологът Андрей Райчев отбеляза по bTV, че би се получил парадокс: ГЕРБ ще съсредоточи в себе си власт, значително по-голяма от електоралния си дял, който е максимум 1/4 от избирателите.
Така или иначе "парадоксът" би се явил реална пречка пред Борисов и ГЕРБ да поискат предсрочен вот на доверие от избирателите, да речем догодина напролет - ако ледниковият период в нашата и европейска икономика, предричан от икономисти, настъпи.
Това гарантира ново затягане на коланите в бездруго най-бедната членка на ЕС, нови рестрикции - въпреки финансовата ни дисциплина и макроикономическата ни гордост - бюджетен дефицит в рамките на разрешените 3%. И нито една стартирана реформа от Борисов. В такава ситуация нормалният въпрос, който всеки би си задал, е: Какво от това, щом търпим несгодите на кризата наравно с другите и плащаме като солидарен длъжник?
Вицето на БСП - Стефан Данаилов, призова за "всички срещу ГЕРБ" на балотажа на 30 октомври. Жалко, че един добър филмов актьор блести в политически театър. Ивайло Калфин беше значително по-умерен. Агресията не му е присъща. Доган каза по-рано, че си е харесал тази двойка. Всички ли избиратели на ДПС смятат така...
Взирането в козите продължава.
