Странно, само на пръв поглед, че в българското обществено-икономическо пространство през последните 10-12 години се формират тревожни дисбаланси, за които политическият елит не показва явни притеснения.
Колкото и старателно те да се изследват, мъчително е да се намери чисто икономическа логика в тяхното възникване и задълбочаване. Политическите мънкания и оправдания звучат сухо и неубедително, по-скоро като подкрепа.
Икономическата криза изстреля тези дисбаланси на нови позиции. Текущите процеси са точен индикатор за натрупаните и последователно разширяващи се през годините обществено-икономически деформации.
Нелогичните дисбаланси са част от формиращия се образ на страната ни, както у нас, така и в чужбина. Политиците твърдят едно, а реалността е съвсем друга.
Просперитетът на обществото и икономиката трудно могат да се реализират, ако не търсят и отстранят причините за възникването на тези дисбаланси.
Внимателният им анализ показва, че те са твърде разнородни, но пряката връзка между тях безспорно е политическото влияние.
Риторичните въпроси могат да дадат логично обяснение на тези обществено-икономически феномен.
Влиянието фактор ли е в икономическите отношения и не деформира ли пазарните механизми?
Търговията с влияние по-съществен фактор ли е от качеството и количеството на положения труд?
На практика в действие е обществено призната максима:"Просперитетът и забогатяването се постигат по-лесно и по-бързо с влияние, отколкото с полагането на труд."
Политическите елити не само че не насочиха обществото към достигането на ценностите на истинската демокрация и чистота в пазарните механизми, но постепенно деформираха ценностната система в отношенията между хората, както и в икономиката на страната.
Възникнаха и се разширяват политическата корупция и корпоративния клиентелизъм. Проявлението на политическа корупция е чрез експлоатацията на фактора влияние.
Механизмите за влиянието са многолики, дори иновативни - от непрекъснати лобистки промени в законовата и подзаконовата уредба, постоянните промени в регулаторната среда, дирижирано разпределение на публичните средства чрез обществените поръчки през замяната и продажбата на държавни и общински земи, безвъзмездното отпускане на средства от бюджета.
Насоченото движение на финансовите потоци на бюджетни плащания към определени банки, преференциалното разпределение на средства от фондовете, отреждането на концесии, персоналните назначения в държавата са също проявления на тези механизми.
Инструментът, с който се отключва факторът влияние, е корпоративният клиентелизъм. Изобретателността в това отношение е впечатляваща - пряко и косвено спонсориране на партии, министерства, общини, медии, рекламни кампании, интернет провокации, правителствени, партийни, парламентарни и какви ли не делегации и т.н.
Това раково явление застрашава българското общество. Агресията на посредствеността, реализираща просперитет и богатство чрез фактора влияние, ликвидира ценностите на пазара и демокрацията. Пасивното наблюдение и приспособяването към течащите разрушителни процеси е вече като че ли нормалното поведение на истинския стопански и духовен елит на страната.
Разбирателството и мълчаливото съгласие между всички партии по безотчетните средства в Народното събрание е в тъжно съжителство с общественото мнение.
Българската демокрация и българската пазарна икономика са пронизани от политическата корупция и корпоративния клиентелизъм. Те постепенно се превръщат в неистински.
Алгоритъмът за излизане от фаталния капан на политическата корупция и корпоративния клиентелизъм е мобилизация на цялото разумно общество за постигане на пълна прогнозируемост и прозрачност в действията на тези, които спекулират с влияние.
Всички трябва да настояваме за няколко първи, болезнени, но решителни крачки.
Първата е Народното събрание да обяви, по подобие на механизмите на валутните и фискалните бордове, условен парламентарен и институционален борд. В правилата за прилагането му ясно трябва да се запише, че всички нормотворчески групи, ще намалят до минимум промените в законовата инфраструктура.
Когато такива промени са наложителни, задължително, както е записано в евродирективите, да се извършва оценка на въздействието на планираната промяна. Проектът на нормативен акт, заедно с изготвената оценка на въздействието, да са на разположение на обществото за обсъждане поне месец преди приемането му.
Влизането в сила на новите правила също трябва да става минимум месец след приемането им. След шестия месец след въвеждането на нормите да се прави повторна оценка на въздействието, която също да е да е достъпна за обществото.
Втората стъпка е да се изградят публични регистри за всички спонсори (дарители) на политически партии, министерства, общини, институции, дружества, неправителствени организации и други, с данни за дарителите и предоставените суми.
Третата крачка е на основата на публични регистри за разходните пера на бюджета за обществени поръчки, проекти, финансирани с европейски пари, за иновационния фонд и предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда, да се правят анализи за конфликт на интереси с дарителите вече на държавата, държавните предприятия или институциите и организациите, в които има свързани лица.
Четвъртата стъпка е подобен анализ да се извършва за всички лица, заемащи и назначавани на съответни постове в държавни и общински структури, надзорни и управленски органи и др.
Разбира се, тези стъпки не са решение, но в тази ситуация трябва да се стартира в позитивна посока, макар и скромно.
*Заглавието е на Webcafe. Авторското е: "Политическа корупция и обществено-политически дисбаланси".
Прав е Данев данните за икономиката са ужасяващи, а за съжаление целия политичекси сектор се обедини в една партия наречена "Корупция"....
Да ужасяваще са благодарение на финянсист номер 1 или казано по - точно комик номер 1 СИМЕОН ДЯНКОВ - ТОЙ трябва момнетално да бъде уволнен!!!!
Напълно съм съгласен, но бих предложил да се използват по-естествени методи за ограничаване на законоблудството. Например кворума и необходимото мнозинство да се смятат не спрямо процента гласували, а спрямо броя имащи право на глас. Така ако 50% от хората не гласуват дори парламента няма възможност да променя закони. Трябва да се внесе ред в принципите, по които се създават подзаконови актове и нещо, което се подвенява - ред в тълкуването им. Ще дам пример - оня закон за Културното наследство предвижда наредба, която определя какво и как да класифицират експертите според закона. В същото време министерството тълкува тази наредба като списък за задължително идентифициране (т.е. минаване пред специална комисия) на всичко вписано в нея при положение, че закона определя това не като задължение, а като право. Подобни трикове ни се прилагат с поне една трета от подзаконовите актове и служат единствено, за да дадат ножа и сиренето в ръцете на чиновници и полиция. Нищо от техните действия не може да мине през съда, но в България се практикува едно такова досъдебно правораздаване, където следствените правомощия се ползват за прилагане на подобни тълкувания като основание за задръжане, изземане, затваряне. Не мисля, че има нужда да говоря за лицензите, разрешителните и другите глупости, които са свързани с подзаконови актове. Сега много хора ръкопляскат за някакво прилагане на законност, но всъщност нещата се израждат съвсем и вече едва ли има две места в България, където един и същи закон води до едни и същи последствия. Както намекнах, в повечето случаи "законораздаването" не стига въобще до съда, дето е толкова виновен (не че не е). Най-лошото е че това напълно блокира развитието на икономиката и превръща връзките и корупционните пътеки в единствена що годе надеждна гаранция, че утре няма да ти затворят бизнеса и да се окажеш от успяващ предприемач длъжник и на пътя. Всъщност ако някое правителство, партия имат искрено намерение да въведат законност ще поставят такъв пакт и/или други средства за ограничаване на блудството с правилата на държавата на първо място в задачите си и на второ дългосрочната и неблагодарна задача да разчистят поне половината закони и наредби. Дето се вика по това ще ги познаете, ако задоволяват желанията на ония шумни граждани искащи "закон за това трябва да се направи!" значи не искат законност. Към ония, които ще ме закритикуват, че туй било, за да се краде на воля, ще подпитам кой създаде тая практика и кой я продължава с дори по-голям плам? Да не се лъжем не ни трябва нова партия и нов спасител, Пиночет или Пинокио, трябва ни ограничаване на механизма, чрез който се превръщат не просто в крадливи банди ами и в организации със самочувствие на богопомазани да определят добро и зло според лични хрумвания и неадекватни разбирания и убеждения. Не забравяйте тия хора и избираемите и неизбираемите не са специалисти в нищо, дори и да имат образование, те с десетилетия седят в една клетка на заплата и нямат лична представа какво е нужно на хората в реалния капитализъм, за тях не е ясно как така трябва вместо да почиваш да учиш, за да не изпаднеш утре, как дори и да си на заплата и със свестен шеф нищо не се знае за утре и всеки ден е борба. Те всъщност само правят ситуацията само по-тежка и непредвидима за всички ни и всичките механизми измислени уж като грижа за нас гражданите, в ръцете им се превръщат доста бързо в аргументи да ни изкарат виновни, че не играем тяхната налудничава игра. Европа е заразена от тоя вирус и не си правете илюзии, че кризата може да се избегне, може само да се смекчи, днешните чиновници със самочувствие на държавници утре вероятно ще бъдат чистачки и ратаи - няма бягане от това, въпроса е трябва ли да ги оставяме да осерат нещата още повече докато влака им се сблъска най-сетне със стената.
Почна се с политическата пропаганда предизборно... Сега ли се прибрахте от летящата чиния?! По горната извадка доста може да се коментира: 1. Законовите промени се правят несихронно и за това те ви изглеждат абсолютно нелогични. За да се сихронизира цялото законодателство трябва да се приемат стотици, ако не и хиляди промени и нови закони и подзаконови актове. Абсолютно невъзможно е просто да се седне и 1 година да се реформират законите само за една сфера, после 1 година другите и т.н. 2. Срива в преките инвестиции е в следствие на няколко неща - голяма част си бяха чисто български пари изнесени, чрез задграничните дружества и такива от куфарчетата от периода 1988-1991г. А другото е че в България беше ориентирана към единствено строителство, а не съживяване на леката промишленост и високи технологии в следствие на предишните 2 правителства, когато парите ни ги изсипваха в гушите и се решаваше къде най-бързо ще спечелят управляващите комисионни... 3. Цената не е скъпа, а монополно наложена от банките, които не са български. Но това е в следствие на това, че банките си спомнят 1994-1997г и какво се случи при либерален пазар на кредити с ниски лихви...както и културата на доста българи теглещи кредити без да мислят как ще ги върнат - важното е панелата да си я направим като дворец от вътре и да караме кола струваща колкото целия ни етаж. 4. Закриване на нископоставени работни места главно в строителството - погледнете т.2 и т.3. А част от междуфирмената задлъжнялост е в следствие на две неща - бързи фалити с цел препиране на пари и печалби и нискообразовани пишман бизнесмени 5. Електронното правителство - неграмотност на десетките наети фирми близки до всяка една от властите пожелали да направят такова нещо. 6. Броя неграмотни деца - като изключим мангалите, погледнете се вие родителите - децата ви пият от 9ч сутринта водки докато са на училище, друсат си тревичка и после какво образование - ето ви пример като онази Яна и Николай. 7. Пенсии ще има винаги, дефицит защото тези пари отиват за погасяване на вътрешния дълг, за да има повече оборот и приходи от данъци в следствие на което дефицита да намалее - няма как за 2 години източените за 8 години пари да бъдат възвърнати. 8. Ако искаш си плащаш здравно осигуряване, ако искаш ходиш в частна болница и си плащаш, ако искаш изобщо плащаш, но не очаквай да те лекуват безплатно - това е скъп труд. А пък за детската смъртност се обърнете към другарите мангали и "природосъобразните" ни сънародници разхождащи се боси по АСФАЛТА в Борисовата градина.
NP, да не би да намекваш, че сегашното правителство (парламента мисля е очевидно за всички е пълен със заложници) се е захванало с този Сизифов труд да оправя хилядите закони и подзаконови актове? Да ги синхронизира, пардон? Аз се съмнявам, че те могат да синхронизират и дневния ред на кабинета си, а другото, което казваш е чудесно показно на обърканата българска душа - мешаш либерални желания с командни и плюеш колко гадно станало като било имало либерализъм. Аз не знам в България да е имало либерална атмосфера в моя живот, през 90-те се казваха борчета, сега са полицаи и министър председатели, но свобода за предприемача винаги е имало само докато спечели някоя стотинка, след това - край. Според мен е много важно човек да се абстрахира от законите и да се научи да вижда механизмите, които движат обществото, законите са следствие от тях, а не причина. Бих го казал така - ако можеше закона да промени обществото и морала му, това щеше да е защото хората масова щяха да са прочели и разбрали поне 90% от законите и подзаконовите актови и общинските наредби, които евентуално биха засягали техния съответен личен начин на живот. Извинявай, но ако хората бяха способни да четат толкова, най-вероятно щяха да се посветят на нещо друго - теоретична физика, химия, каквото им харесва. Стара е порочната практика да се усложнява закона, докато никой (дори професионалистите) не може да го спазва без асистенти, но никога не била налагана на народ, който въобще не е имал причина да се интересува от закон 45 години. Резултата е ясен, мисля, закона не служи за регулация. Ако нямаме мъжеството да признаем тоя факт ще умрем от собственото си лицемерие. Самите структури на републиката у нас не служат за онова, за което са предназначени, крайния ефект е, че за кумова срама, за да не се излагаме пред Европата ние си градим нашия си балкански бандитски феодализъм облечен в названия и документи приличащи външно на демокрация. Колкото по-сложни са толкова по-безпомощен е обикновения човек, той не знае от какво да се пази, объркан е между закон и силни на деня... Както и да е, човек като говори по форуми винаги звучи малко разпиляно, но замисли се заради себе си, не си ли ти самия объркан между желанието си за ред и свобода? Не го казвам, за да ти се подигравам, казвам ти го защото ми се ще всички да спрем да се мразим, а това не може да стане докато лицемерничим и се крием зад думи, които никога не са имали натрапвания им смисъл в България.