Съкровищата на патриотарството

Трагикомедия на местническото патриотарство се вихри от няколко дни с Панагюрското златно съкровище. След 17 годишно прекъсване, в Пловдив отново откриха археологическия си музей, който вече е прекрасно реновиран. Събитието е увенчано с едно от най-големите съкровища на България - Панагюрското, което бе пратено от Националния исторически музей (НИМ) за 2 месеца в Пловдив. Кметът на града Славчо Атанасов обаче обяви, че няма да го пусне обратно в София, защото то е било в Пловдив до 1974 г. и трябвало да принадлежи на "античната столица на България".

Веднага последва декларация на Общинския съвет в Панагюрище, според която съкровището трябва да отиде в местния музей, защото през 1949 г. е открито на 2 км от Панагюрище, а 30% от всички приходи от него трябва да влизат общинския бюджет.

Заместник-министърът на културата Тодор Чобанов пък заяви, че съкровището е на всички българи, и няма да е нито в Пловдив, нито в Панагюрище, а ще си стои в НИМ и ще пътува из страната и по света, както и досега.

На елементарните претенции на местническото патриотарство може лесно да се отговори със съвсем елементарни контрадоводи.

Колкото Пловдив има право на съкровището, понеже то първо е било изложено именно там, толкова и Панагюрище има право, понеже е открито в землището му. (Впрочем пловдивският кмет трябва да се сети още, че по време на откриването му Панагюрище е бил в Пловдивска област, макар сега да е в Пазарджишка.)

Само че никога културно-историческите артефакти не са били част от ничия частна или общинска собственост, нито под някоя областна юрисдикция, а винаги - изключителна държавна собственост. И е все едно дали са били изровени от почвите на Панагюрище, Пловдив, Пазарджик или където и да е в страната.

След като са изключително държавна собственост, държавата единствено се разпорежда къде и как да ги излага - а не кметове и общински съвети. Държавата може да реши дом на съкровището да е Пловдив или Панагюрище, но не защото те имат някакви права на собственост, а по някакви други съображения.

Има ли обаче валидни други съображения?

Културното министерство и НИМ изтъкват съображението сигурност. В НИМ имало най-висока степен на защита, защото музеят е част от правителствената резизенция "Бояна", която в доста широк периметър е под специална държавна охрана. Да речем обаче, че държавата може да вложи средства за охрана на друго място - ако това е голям проблем в Панагюрище, той ще е много по-малък в реновирания музей в Пловдив. Доводът "пари" не може да е решаващ, особено като се има предвид, че съкровището печели.

Тогава дали решаващ аргумент не е, къде ще го виждат повече хора и съответно - къде ще печели повече?

Панагюрище категорично отпада от надпреварата. В Пловдив е възможно да печели повече в сравнение с отдалечената от центъра на София Бояна. Но допреди 20-ина години НИМ бе в центъра на града - в Съдебната палата, а отново на дневен ред са планове за нова сграда на музея в центъра на столицата - например ЦУМ. Тогава едва ли Пловдив би издържал на конкуренцията.

Съкровището обаче би било видяно от много повече хора, ако е част от колекция с други реликви от първостепенно национално-историческо значение. Тогава и националната му културна стойност е по-висока, а пък то, заедно с всички реликви в съвкупност, придават още по-висока стойност на съответния музей. И това вече не е само плюс за посещаемост и доходност, а концентриран вид на културно-историческо богатство. Което пък е важно за националната идентичност - както за самите българи, така и за пред чужденци.

Преобладаващият - валиден и за България - модел на експониране на културно-историческото наследство, е всичко най-ценно да се намира в столицата. Разбира се, нищо не пречи да се избере другия подход - да се децентрализира културата в няколко големи градове.

И например София, Пловдив, Русе, Варна и Бургас да станат относително равностойни културни средища, с еднакво силни музеи, театри, филхармонии, опери и пр., подкрепяни от държавата. Но това е въпрос на национален дебат и последваща дългосрочна национална политика. При такъв подход обаче пак няма пловдивският кмет еднолично да решава дали Панагюрското златно съкровище да е в Пловдив, в София, или във Варна, например.

Дали обаче ако съкровището е в Пловдив, то ще е на всички български граждани, или ще е повече на пловдивчани? Съдейки по столичните комплекси на пловдивския кмет, които, уви, далеч не са само негови, по-скоро ще е второто. Ако съкровището е в София, ще е повече на всички български граждани.

И не просто защото столицата няма от кого да има столичен комплекс, а защото софиянци по състав - през всичките години от избирането на града за столица до днес, са преимуществено хора от цялата страна. Софийското население, най-малко до второ поколение, е почти представителна извадка на цялото българско население, на всички градове и региони на страната. А това е предпоставка по-скоро за отсъствие на местническо патриотарство.

Целият проблем пак опира до това - дали както преселилите се в София, така и останалите да живеят извън нея, я възприемат като своя, а не чужда, на някои си софиянци, столица. Това е проблем на една все още млада нация, със слабо развита градска цивилизация и с национална идентичност, здраво вкоренена в регионалната си етнография. Идентичност, която все присвоява националното на местна почва.

А защо тази национална идентичност все повече се втренчва в съкровища и вкаменелости, които са все по-далеч от нацията? Но това е тема за следващ текст.

#2 pelikan-2 15.10.2010 в 00:34:43

Аман от шовинистични свини дето ядат национални перли. Съкровището е на нацията, не на Пловдив, Варна, Плевен, Панагюрище, и тнн... Стига с тоя феодализъм. Всички археологически артефкати както и минералните залежи, полезни изкопаеми, руди и подземни води на територята на Република България са изключителна ДЪРЖАВНА собственост. Т.е. държавата се разпорежда с тях в лицето на изпълнителната власт, определена от върховния законодател - Народното събрание избрано от народа на тази страна. Никаква паплач от 400 000 човека дето е избрала някакъв хаймана, ще нарежда на другите 6 милиона и 500 000 къде ще стоят и как ще се пазят държавните археологически ценности!!! И о, свещенна простота - с нашите хубави пътища и високоскоростни магистрали, железници и самолетни превози, ще е много удобно за туристите да направят един едноневен тур до Пловдив за Панагюрското, Варна - за златото от некропола и Плевен - за Вълчитрънското съкровища...

#3 collapse 15.10.2010 в 02:39:48

Pelikan...Само да те запитам - ти нормален ли си или си пишеш някакви глупости каквито ти дойдат на акъла... Да те питам ти лично ходил ли си до НИМ, за да го разгледаш малко? Виждал ли си какво има вътре и изобщо какви експонати има.... Знаеш ли как е в цивилизованите страни - 30% от печалбите на съкровището трябва да отидат в града, където е намерено а по закон 10% остават за този който го е намерил.... А сега да погледнем тука какво е: Вярно, че тоя кмет на Пловдив си ги измисля и той някакви глупости, но ако трябваше да сме по правило - знаеш ли какъв музей щеше да има в Панагюрище от печалбите??? Щеше да е по-охраняван и от резиденция бояна, защото златото е донесло много пари на НИМ или на някой в джобчетата. Смешно е да приказвате глупости за това кой и как ще решава къде да е съкровището... Ако се смени Герб и другите решат да го преместят - ти как ще реагираш? Хайде кажи защо мощите на предполагаемия кръстител що не си ги приберете в софия и тях? Май никой няма да даде нали.... Защо всичко да е забутано на майната си, а не да е на мястото, което му приляга? София не е голяма туристическа дестинация ако не знаеш - няма и да стане скоро такава. Защо тогава не се даде шанс на по-малките градове като Панагюрище и Копривщица? В Копривщица има какво да се види и много от българите ходят, за да го видят въпреки пътищата... Тебе какво - мързи те да се вдигнеш и да видиш красотите на България ли?

#6 pelikan-2 15.10.2010 в 21:39:49

Мила Пламена, наистина не мога да разбера хората които не искат да се подчиняват на утвърдения дух на третата българска държава който Учредително събрание от 1879 г. определя за столица град София. Учредителното събрание е назначено веднага след Освобождението и е избрано от хората на нашата нация които са били под властта преди това на поробител. Те са решили, че този орган ще определи нова столица и ще избере върховен закон. Държавата - това е закон и ред. Учредителното събрание утвърждава конституция, според която върховния законодател на нацията на българите е Народно събрание. Мила Пламена, абсолютно никакво значение няма какво си мислиш ти и говориш, нито аз, нито трети, четвърти или пети. Нито жителите на област Пловдив, нито тези на област София-град... За нацията има значение единствено думата на Народното събрание в лицето на назначената от него изпълнителна власт - Министерския съвет. Никой в тази страна не може да си назначава самоуправство в разрез с постановените от Учредително събрание правила.

#7 collapse 20.10.2010 в 03:23:44

Pelikan... Изобщо не мога да те разбера какво си написал в последният си пост... Искаш да кажеш, че ти нямаш мнение по въпроса и е важното какво казва народното събрание и Негово Високопревъзходителство ББ ???? Дали си толкова невеж или на такъв се правиш - не ми цитирай законите и конституцията... Знаеш много добре, че тук в БГ тя не важи... Задал съм ти няколко въпроса в предишните си писания, на които ти или не искаш, или не можеш да отговориш... Кое от двете е вярно - само ти си знаеш. Не искам да те нападам или да те подценявам, но от написаното ти в тази тема направо не знам какво да мисля... Или си робот дето пише едно и също или нямаш собствено мнение, а някой друг ти казва какво да правиш, пишеш и т.н. Ако се замислиш малко ще разбереш, че ние с дамата поне изказваме личното си мнение, а не някакви заучени и копи пейст от гугъл неща... П.С. Отговори ми на въпросите - дано поне да обориш мнението, което си създадох за теб...

Новините

Най-четените