Ура, ДДС няма да се вдига! Ура, работникът няма сам да си плаща болничния! Ура, пенсионната възраст си остава същата! Но не само това - антикризисните мерки даже се оказват допълнителни народни благини. След актуализация на бюджета ще има 116 млн лв. за тютюнопроизводителите, 158 млн. лв. за бедните и безработните, 220 млн. лева за болните от резерва на НЗОК, 80 млн. лева за пътуващите - за магистралите Люлин, Марица и Тракия, плюс още милиона за софийското околовръстно, моста към столичното летище и две ГКПП.
Мерките са леви, както призна премиерът. И не само заради допълнителното раздаване на пари, но и защото са социално щадящи. Преимуществено ще се режат разходи за издръжка, а не щатове. Живи хора ще пострадат главно в Министерството на отбраната, здравното министерство и изобщо в държавната администрация.
Но пък нали чиновниците, с костюм или фуражка, са и без това едни от най-омразните на народа. Над 90% от българите, според последното изледване на МБМД, искат бой по чиновническото канче.
Щадящи са и към бъдещите пенсионери. Психологически важната възраст за пенсиониране остава - 60 години за жените и 63 за мъжете. Увеличава се само минималният стаж за пенсия - с 3 години за двата пола, и необходимите точки за пенсиониране стават съответно 97 и 103. Което ще е неизгодно само за и без това „незаслужилите" - хората, които се трудят от ранна възраст, точките си ги имат и при новата летва. Освен това промяната влиза в сила чак в средата на следващата година.
Дотук добре. Обаче с какво ще пълним дефицита?
Кабинетът очаква от съкращаване на държавни разходи с 20% да спести 900 млн. лева и да получи 500 млн. лева данъчни приходи от продажби на алкохол, цигари и строително желязо, след като задуши контрабандата.
Проблемът с дефицита си стои. Нищо, че финансовият министър Дянков винаги е готов на ведър оптимизъм с някоя счетоводна абракадабра. При 271 млн. лева бюджетен дефицит за третия месец от годината, през април изведнъж излязохме на плюс с 213 млн. лева. Да, ама тогава БНБ внесе в хазната 354 млн. лева печалба за 2009 г., а и доста народ си плати данъците точно в този краен за плащане месец. И сигурно май пак ще бъде март.
Така страната е изправена пред нов проблем. Зададена е цел, а тепърва ще се решава как ще се постига. На 15 май тепърва ще се събира Съветът по административната реформа и тепърва ще започне да се мисли как да се постигне 20%-ното орязване на разходите.
Дотогава премиерът има единствено народняшко-каубойски идеи - да се гасят лампи и режат коли и шофьори, а ако трябва, да се сложи полицай до всяка будка за алкохол и цигари. Не че и това не са мерки, но са с неизчислим финансов ефект, още по-малко пък голям такъв.
Така на практика силно закъснелите антикризисни мерки за пореден път се отлагат във времето.
Хубаво е, че кабинетът най-сетне откри топлата вода, че вдигането на ДДС е прокризисна мярка, а орязването на държавните разходи е антикризисна. Той обаче продължава да изостава в надпреварата с времето, защото на 10-ия месец от управлението му България продължава да няма действащи антикризисни мерки.
След вече вярно поставената цел тепърва ще се надяваме на качествено определяне на средствата за постигането й, а още по-после - на ефективното и срочно изпълнение на всички малки стъпки, които водят до голямата цел. Затова, още е твърде рано за ведър оптимизъм - засега имаме само големи мерки с малки теглилки.
Реформата още не се е състояла.
