Френският президент Еманюел Макрон иска да изгради "Европа, която защитава", но това няма да стане без борба. Америка и Китай са готови да прибегнат до пълен арсенал от търговски оръжия, за да спрат Европейският съюз (ЕС) да тръгне в тази посока.
Под натиск от Париж и Берлин, новата Европейска комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен, се готви да изработи индустриална стратегия, която да засили търговските защити на ЕС и местните бизнес гиганти. Това най-вероятно ще разгневи президента на САЩ Доналд Тръмп и китайските търговци, които е вероятно да скочат на всичко, което мирише на изграждане на "Крепост Европа".
Едва на втория ден, откакто зае поста, Фон дер Лейен усети какво предстои. Търговският представител на САЩ Робърт Лигтизър на 2 декември заплаши да наложи мита до 100 процента на френски продукти на стойност 2,4 милиарда долара, като шампанското Дом Периньон и сиренето Рокфор.
Предполагаемият европейски протекционизъм е в основата на раздора. Американският гняв се съсредоточава върху френския цифров данък, който Вашингтон осъжда като класически пример за нелоялна дискриминация, предназначен да спъва големи американски конкуренти като Google и Amazon.
Като пореден знак за готовността на САЩ да се изправи срещу защитната политика на Европа, Вашингтон заяви, че е готов да се съсредоточи в дългосрочната борба за субсидии за аерокосмическия гигант Airbus, чийто главен офис е в южния френски град Тулуза. Американците коментираха, че са готови да повишат таксите за Airbus и да разширят обхвата на таксувани стоки в ЕС, след ново решение на Световната търговска организация от миналата седмица.
Европа, от своя страна, веднага заяви, че е готова да седне на масата за преговори. "Забелязах неотдавнашното съобщение на САЩ относно потенциалните мита. Отворена съм да обсъдим и да намерим решения", каза Фон дер Лайен на пресконференция.
Въпреки американските заплахи, френският министър на икономиката на Бруно льо Мер и неговият германски колега Петер Алтмайер на 4 декември удвоиха необходимостта от създаване на Европейска индустриална стратегия и ключови стратегически вериги на стойността (бел. ред. верига от дейности, по която продуктите преминават последователно, като след всяка дейност повишават стойността си) в Европа. Като част от стратегията Льо Мер настоя, че ЕС ще трябва да наложи въглероден данък на границата, който да ограничи вноса от страни с по-ниски екологични стандарти. Това е друга мярка, която отваря врати за атака от страна на американците и китайците.
Според Хенрик Хорн, професор по международна икономика в Стокхолмския университет и сътрудник от мозъчния тръст „Bruegel", подобна такса "най-вероятно ще предизвика силна реакция в международен план".
"Спомнете си само директивата за авиацията през 2008 г., когато ЕС искаше да наложи такса за полетите, което би довело до форма на екстериториално данъчно облагане. Международната реакция беше толкова силна, че в крайна сметка ЕС се отказа", коментира той.
В случая с полетите, китайците показаха мускули като основни купувачи на самолети, за да отвърнат на опитите на Европа да включи авиацията в европейските системи за търговия с емисии. Страшната заплаха винаги е била, че Китай ще купи американската Boeing, а не европейската Airbus.
ЕС е наясно с този риск от данъка върху въглеродните емисии. Тази седмица Бернд Ланге, председател на търговския комитет на Европейския парламент, настоя, че това не трябва да се нарича данък, а коригиращ механизъм, за да се гарантира, че е съвместим с правилата на Световната търговска организация.
"Следователно трябва да бъдем наистина коректни. Това не е въпрос на конкуренция. Това е въпрос на защитата на нашия климат", обясни Ланге.
Той предложи да се въведе този механизъм съгласно член 23 от GATT (Общо споразумение за митата и търговията) - разпоредба от правилника на Световна търговска организация (СТО), която позволява на страните да договарят нови предложения, при условие, че останалите членове на СТО са съгласни. Използвайки това институционално изключение, ЕС иска да внесе мярката по неконфронтационен начин, но това не означава, че други търговски блокове ще я преглътнат лесно.
Рискове и съмнения
Много държави от ЕС, особено в Северна Европа, също са далеч по-меки от Франция, когато става въпрос за въвеждане на защитни мерки за икономиката на ЕС.
Що се отнася до цифровия данък, не всички са склонни да отвърнат, ако от САЩ осъществи заплахата да наложи мита на френски продукти. "Това е проблем, който се създава от Франция и сега те искат ЕС да им помогне", казва европейски дипломат, пожелал да остане анонимен. "Не искаме да рискуваме ескалация с тази страна заради това."
Друг дипломат от ЕС вижда проблема другаде. "Няколко от тези нови инструменти за търговска защита са насочени към Китай, но те често оказват влияние и върху европейския вътрешен пазар. Страни като Франция и Италия нямат желание да реформират собствените си индустрии и избират да ги защитят срещу чуждестранни играчи. Други вече са извършили тези реформи и са по-чувствителни към отваряне на достъпа до пазара. Защитните търговски подходи не само ескалират търговското напрежение, но и забавят иновациите и адаптивността в рамките на Европа", обяснява той.
И дори в рамките на френско-германското ядро, на Алтмайер му е трудно да внуши, че европейската индустриална политика няма да противостои на идеята за свободна търговия.
"Въпреки всички ограничения, с които се сблъскваме от страни като Китай и САЩ, имаме интерес да държим пазарите отворени. Ние не отговаряме на защитата със защита от наша страна, и не отговаряме на държавната намеса с държавна намеса от наша страна", коментира германският икономически министър.
Всичко зависи от това дали останалият свят го вижда по същия начин.
