Мрамор, който съперничи с цветовете на дъгата, гранит, порцелан, злато и бронз далеч не са само елементи от един царски дворец. Не всички обаче предполагат, че такива материали са използвани под земята - в метростанциите на Москва.
За него има безброй конспирации и дори антиутопична трилогия.
Димитрий Глуховски описва цял един нов свят, роден след Апокаипсис в московските подземни железници. Част от творбата му даже се оказа истина, след като се разкриха линии на така нареченото Метро-2 - секретна мрежа от линии, които тръгват от Министерството на отбраната и стигат до тайни бункери.
Както казва Глуховски, руската столица всячески се стреми да убеди жителите си, че това е един изключително цивилен обект. Само че разточителната му декорация, смайващите размери и дълбочината на някои от спирките опровергават това твърдение.
Сложният лабиринт разкрива различни артистични стилове - брутален сталинизъм, ар деко, барок. Овалните арки и меки линии се редуват с остри метални структури, шарените витражи със светци и митологични герои се сменят от труженици, пролетари и социалистически лидери.
Днес московчани и гости отделят малко внимание на дизайна на всичките над 200 спирки на метрото. Зад цялостната идея стои Лазар Каганович - човек, верен до болка на Сталинисткия режим. Той измисля системата от разклонения, опасани с един обръч в периферията.
Неговата идея се претворява в някои доста забележителни метростанции. Можете да ги видите горе в галерията.
