Историята на Георги Костадинов прилича на извадена от сценарий за холивудски филм, но е напълно истинска и изцяло българска.
Кариерата на родния боксьор е колкото кратка, толкова и вълнуваща. А най-голямото му постижение, безспорно, е олимпийското злато, което завоюва в Мюнхен през 1972 година, когато на финала в категория до 51 кг побеждава коравия си съперник от Уганда Лев Рвабвого с две счупени ръце!
Роден на 16 януари 1950 г., Костадинов е първият български олимпийски шампион по бокс. Първата му страст е футбола, след което започва да си служи с ръцете, а не с краката, пренасяйки бързината и ловкостта си на ринга.
Още в началото на кариерата си бургазлията прави фурор и печели редици купи и медали. Четири пъти е шампион на турнир "Странджа", а през 1968-а, когато е на 18 г., вече е част от националния отбор.
Освен олимпийската титла, Костадинов е известен по цял свят с още две големи постижения. Нито веднъж в цялата си кариера не е бил нокаутиран. Другото изумително е, че е един от може би единици боксьори в цялата история, чийто нос никога не е бил чупен. "Бях страшно бърз и техничен. Никой не ме е докосвал даже!", споделя години по-късно той.
Като прохождащ талант между въжетата Костадинов "хваща" окото на трикратния олимпийски шампион Ласло Пап. Унгарецът, който след активната си кариера започва да работи като промоутър, възкликва за Георги: "Дайте ми го и за една година ще го направя велик шампион!"
Младият Георги получава предложение не само да тренира при именития унгарец, но и да припечели много пари като професионалист в Канада и Германия. Нещо подобно обаче е невъзможно при предишния режим, когато в държавите от социалистическия блок се признава само аматьорският бокс.
Така Костадинов остава в България и продължава да се труди на аматьорския ринг. Една загуба на Европейското първенство в Мадрид година преди Олимпийските игри обаче го вади от титулярите в националния отбор.
Месеци преди най-големия си успех Костадинов дори не е сред националната селекция! Това го кара да покаже още повече характер и да демонстрира волята си. Бургазлията не се отказва, вместо това тренира още по-усилено. Целта му е само една - завръщане в национала и квота за Игрите в Мюнхен. И я постига.
На Олимпиадата през 1972-ра година се оказва, че най-коравият му съперник ще бъде болката, предизвикана от собствените му ръце.
Състоянието му започва да се влошава още на четвъртфинала срещу колумбиеца Калисто Перес. След тежък удар в главата на противника Костадинов усеща адска болка в дясната си ръка, но успява да запази натрупания преди това аванс и печели с 3:2 точки. Съперникът му е озадачен от липсата на агресия от страна на българина в края на двубоя и защо Костадинов отказва да използва "смъртоносната" си деснячка. Разбира истината едва след това.
На полуфиналите българинът се изправя срещу поляка Лежек Блажински. Победата му е категорична - с 5:0 точки, но контузията му се влошава. Ситуацията излиза извън контрол, тъй като родният боксьор получава травма и в лявата ръка, където чупи няколко костици.
Преди финала Георги е в невъзможно положение. И дума не може да става за отказване на крачка от златния медал, но как да се бие с две счупени ръце? В допълнение, финалът е отложен с ден заради терористичните действия в Мюнхен.
Благодарение на силата на духа, българинът буквално изстрадва успеха.
Преди да се качи на ринга, Костадинов получава четири инжекции, които да притъпят поне малко болката в ръцете. Дали от тях, или от еуфорията от това да си на финал на Олимпийски игри, Георги шокира целия треньорски щаб. Веднъж влязъл между въжетата, българинът не показва с абсолютно нищо, че, на практика, играе с половин ръка.
"Добре съзнавах, че само веднъж съперникът да ме бе уцелил, с мен е свършено - спомня си Костадинов. - Движех се непрекъснато, пласирах по някой удар с лявата ръка и чаках края на мача..."
И това не е всичко. Във втория рунд българинът обръща глезен, подхлъзвайки се с новите си кецове. Треньорът Стоян Пиличев иска да хвърли кърпата, но Костадинов е готов на всичко за осъществяване на мечтата си. Безсмъртието на олимпийската слава е толкова близо.
Успехът е категоричен - нова победа с 5:0 точки и първа олимпийска титла за България в бокса. За късмет, Игрите в Мюнхен са първите, излъчвани на живо от националната телевизия и така цяла България може да стане свидетел на подвига на Костадинов.
Качен на най-високото стъпало на почетната стълбичка и при пускането на родния химн, Костадинов не може да сдържи повече сълзите си. Сълзи от болка, но и сълзи на радост и гордост от най-високо веещият се български флаг.
Прегледите след Олимпиадата доказват счупванията и в двете му ръце. Контузията в лявата му е толкова тежка, че трябва да му присадят кост от хълбока, за да спомогнат по-бързото възстановяване.
Три години по-късно слага край на активната си кариера. Впоследствие се отдава на развитието на спорта в родния Бургас и да предава опита си на бъдещите поколения. Награден с ордена "Народна република България" I степен и Златен медал "1300 години България". Почетен гражданин е на Бургас от 2000 г., а през 2012-а е удостоен с орден "Стара планина".
Един истински герой на спортна България.
*по книгата "България на Олимп" с автори Владимир Памуков и Тодор Шабански и снимки на фотографа Бончук Андонов
