Такива футболисти са малко, не само в българския футбол, но и в световната история. Затова и обикновено са помнени най-дълго и са свързвани с най-красивите мигове на футболния терен.
Пламен Гетов е сред артистите, които творят на терена и за които футболът е въпрос на фантазия и изящество. Легендата от Сунгурларе се отличава по терените с техника и поглед върху играта, а в повечето случаи изправя публиката на крака с изпълненията си от статични положения.
Българският футбол познава не един и двама майстори на преките свободни удари, но точно Гетов е ненадминат в способността си да огорчава вратарите от всякакви позиции и при всякаква дистанция.
Визитката му сочи, че е шампион и голмайстор на "А" група с Левски, но това се случва късно в кариерата му и идва след още доста славни моменти и премеждия.
Преди това креативният халф (понякога пускан и като втори нападател) минава и през ЦСКА, където играе през есента на сезон 1988/89, а в края на кампанията "армейците" ликуват с титлата. Гетов вкарва 4 гола още в първия си двубой с червения екип, но не успява да се порадва на шампионския трофей заедно със съотборниците си, защото заминава за Португалия и заиграва за Портимоненсе. От "Армията" даже и медал не му дават и на него му остава само да гледа снимки на награждаването.
В чужбина не успява да направи дълга кариера и след завръщането си първо минава през Етър, а после прави големия си сезон 1992/93 в Левски, в който няма равен с 26-те си шампионатни гола.
Всъщност Пламен Гетов става голмайстор на българския елит и по-рано, през 1985-а с екипа на Спартак Плевен. През същата година е и най-знаменитият му мач за националния отбор.
На 1 юни България посреща Югославия в ключова квалификация за Мондиал 1986 пред 60 000 души на "Васил Левски". Тогава комшиите водят в групата с 8 т. пред Франция и България с по 7 и си правят сметки, че победа ще ги засили към Световното в Мексико.
Българският селекционер Иван Вуцов обаче има други планове, след като месец по-рано е излъгал Франция на Платини, Тигана и Аморос с 2:0 в София.
"Българският национален отбор прилича на загадъчна жена, за която не знаеш с какво ще те изненада на следващата среща", пише тогава шефът на "Франс прес" Ги Мислен. И Вуцов го потвърждава, като изненадва плавите с пускането на Пламен Гетов сред титулярите.
Техничарят не е сред звездите в нашия тим, където блестят имена като Георги Димитров, Андрей Желязков и Ради Здравков. Но именно два гола на Гетов носят успеха с 2:1 и пращат България в Мексико.
Той открива резултата със специалитета си от пряк свободен удар, когато завърта топката във вратарския ъгъл.
Югославия изравнява, но през втората част отново Гетов е точен с изключително техничен и напълно неспасяем изстрел.
А съперникът е съсипан: "Пламен ни превърна в пепел - в българския състав имаше само един нов, но той се оказа на най-добрият!", проплаква "Спортске новости". "Виждал съм много добри стрелци, но този жълтокос българин вкарва като Пеле!", удивен е сръбският вратар Люковчан.
И друг път Гетов е сравняван с великия бразилец и един от прякорите му е Белия Пеле. Наричат го и Маестро Паоло Гети, а дебютът му за националния отбор е две години преди звездния му миг срещу Югославия.
През 1983 г. посрещаме Швейцария във Варна, където местната публика очаква да види на терена своя любимец, израснал в града и прекарал години в местния Спартак. Естествено, той не пропуска да остави отпечатъка си върху двубоя.
"Великият Вуцов ме вдигна да загрявам още в 5-ата минута, а ме пусна чак в 78-ата. Само и само да ме унижи пред варненската публика", спомня си Гетов.
"Каза ми: "Влизай, имаш достатъчно време да се изявиш." Стана фаул. Дадоха ми аз да го бия. Вкарах гол за мой късмет, изравнихме, и това беше".
"За награда ме забравиха за националния отбор. Повикаха ме отново чак година и половина по-късно..."
Иван Вуцов определено не е голям фен на Гетов. "Казваше за мен, че съм играч за по 25-30 минути, че съм бил консуматор... Обаче като вкарах на сърбите, ме целуваше по устата, все едно сме гаджета. Даже от Плевен ми се обадиха: "Ела в Плевен, защото жена ти те видяла как се целувате с Вуцата. Сега иска развод", разказва още маестрото.
Благодарение на него България отива на Мондиала в Мексико и там Пламен Гетов записва името си като един от българските голмайстори на световни първенства. Той се разписва при 1:1 с Южна Корея във втория мач, след като "трикольорите" са направили 1:1 и със световния шампион Италия.
После България среща и бъдещия световен шампион Аржентина, а Гетов се изправя срещу самия Диего Армандо Марадона. Губим с 0:2 в двубой, в който геният изумява българските футболисти и асистира на Буручага за втория гол във вратата на нашите. След края се получава надпревара кой да вземе фланелката на Марадона.
"Дадох му знак да си разменим фланелките, но той ми показа, че вече е дал своята на Аян Садъков. Свали си обаче гащетата и ги даде на мен".
"После аз ги подарих на Христо Колев-Бащата, а Аян му даде фланелката на Марадона. Така Христо се сдоби с цял екип на Диего Марадона. Беше голям негов фен и затова с Аян решихме да го зарадваме", споделя Гетов.
В кариерата си българският играч неведнъж се сблъсква с контузии и така се случва и когато се връща от Португалия и заиграва в Етър. Скъсан менискус го принуждава да мине през нова операция и още мъки, които почти го отказват от футбола.
Тогава идва едно обаждане, което променя всичко - от Андрей Желязков, тогава мениджър на "Герена". Той ме попита: "Здрав ли си? Краката болят ли те?". Отговорих: "Болят ме". "А искаш ли да играеш в Левски?" "Искам!". И така се оказах на "Герена" на стари години".
"Уж ме взеха да помагам на младите, да влизам за по 15 минути, а вместо това станах твърд титуляр. Викаха ми "Деде, деде". В ЦСКА бях "Вуйче", а след 5 години в Левски станах "Деде", смее се Гетов.
Именно онзи сезон е бисерът в неговата кариера и двамата с Наско Сираков заформят уникален тандем.
Върхът е на 8 май 1993 г., когато във вечното дерби ЦСКА повежда с 2:0. Сираков и Гетов обаче плетат комбинации, каквито рядко могат да бъдат видени в българския футбол.
И докарват мача до пълен обрат, като Гетов се разписва два пъти, а настоящият собственик на Левски веднъж. Това 3:2 в дербито на практика слага точка на спора. По-късно Левски вече е шампион, а на 34 години Белия Пеле става носител на титлата и голмайстор №1 на първенството.
Макар че след това бързо се разделя със "сините", великият халф няма как да бъде забравен от феновете, които пълнят "Герена" в онези години.
Защото играчи като Гетов превръщат футбола в нещо повече от игра и го издигат до ранга на изкуство.
*Материалът е публикуван със съдействието на БЪЛГАРСКИЯ СПОРТЕН ТОТАЛИЗАТОР
