Как оцеляват през зимата животните в Арктика, които нямат нито подслон, нито дрехи, нито огън?
Имат си собствена изолация. Северният елен например има дебела козина, чиито косми "улавят" въздуха и го задържат далеч от кожата. Така той хем не охлажда тялото на животното, хем служи като изолация.
На този принцип се базира и умението за обличане в студено време, което в арктическите зони е развито до изкуство.
Ако не искате да мръзнете, дори и без навън да са полярни температури, има няколко основни правила, към които трябва да се придържате.
За съжаление, те не позволяват пълна елегантност и налагат и известни капиталовложения, но пък гарантират далеч по-приятна зима.
Обличането в мразовито време трябва да осигурява изолация - плътно прилепналите дрехи не са добра идея. Те задължително трябва да са няколко слоя - поне три, а не един дебел, а памукът е абсолютно забранена материя.
В основата на опазването от студа е обличането на слоеве, което осигурява изолация между различните катове дрехи и позволява някои от тях да се събличат при нужда - например при по-интензивно движение.
При това не дебелината на дрехите е толкова важна, колкото материите. Например дебелото яке, тип парка, е добра идея, ако не се движите или сте на снегомобил, но ако се разхождате в планината или карате ски само ще пречи и е по-добре да бъде заменено от още един слой дрехи.
Първият, основен и задължителен кат е базовият - този, който е в пряк допир с кожата. Обикновено това е термобельо.
То трябва да обхваща добре цялото тяло - до дланите, врата и краката до глезените.
В никакъв случай не бива да е памучно. Най-добрият вариант е вълна - в магазините е пълно с термобельо от мерино. То е по-скъпо, но е оптималният избор - топли добре, леко е и не боцка. Другият вариант са изкуствените материи като полиестер, които също вършат добра работа.
Термобельото не бива да е прекалено плътно прилепващо около кожата, но не бива и да е като свободна дреха.
Целта му е и да топли, но основната е да държи кожата суха. Вълната и синтетичните материи извличат влагата и не я задържат. Точно обратното прави памукът - той попива потта, държи кожата мокра и му е нужно страшно много време, за да изсъхне.
Затова, в общи линии, памукът може да се нарече рецепта за хипотермия и трябва да се избягва на всяка цена в наистина студено време.
Същото важи и за останалите части на тялото - чорапи, шапка и ръкавици. Често срещана грешка е да се сложат няколко чифта памучни чорапи с идеята, че те ще топлят, или едни, но дебели памучни чорапи. Резултатът е точно обратният - влажни, студени крака, през които може да се охлади цялото тяло.
Подобно на термобельото, най-добрият избор е да се инвестира във вълнени чорапи, шапка и евентуално ръкавици.
При наистина много студено време може да се облекат два слоя термобельо, като по-тънкият трябва да е този, който е в допир с кожата.
Вторият, среден слой, трябва да топли и изолира.
За него важи същият принцип - вълна или изкуствена материя - например полар или пуловер, не прекалено прилепнали към тялото, така че хем да пропускат влагата навън, хем да осигуряват въздушен "джоб", който да изолира.
При особено тежък студ, тук вместо или върху пуловера се облича още един слой - пухенка - леко яке с пух - може и синтетичен.
При панталоните също може да се ползва втори, среден слой, ако е особено студено. Това може да са вълнени панталони или пък изолиращи панталони от полиестер - например като тези за летни преходи в планината.
Следва горният слой - якето и връхните панталони. Ако не е толкова студено, последният слой може да е и пухено яке, но златният стандарт са т.нар. шел якета и панталони.
Те са последната защита срещу студа и трябва да предпазват от вятъра и влагата. Трябва обаче и да са от дишаща материя, за да позволяват и обратния процес - излизането на влагата, която идва от тялото, и да имат ципове за вентилация, които да се отварят при по-интензивно физическо натоварване.
Връхният слой може да е както леко яке, тип ветровка, което да осигурява изолация от вятър и влага, но може да е и с по-дебела подплата отдолу. Според това дали имате и пухенка, може и да не прибягвате до по-дебело горно яке.
Каквото и да е якето обаче, трябва да има качулка, висока яка и да се затваря плътно при ръкавите.
Същото се отнася и за панталоните - те могат да са дебели, тип скиорски, или по-тънки, но с изолация.
Ботушите изискват специално внимание. Те трябва да са топли, високи, с вътрешна и външна изолация - т.е. водоустойчиви, и най-важното - един номер по-големи. Така човек може да сложи два чифта чорапи - или един, но дебел, а въздухът в обувката отново играе ролята на изолатор.
Не забравяйте и дебела подметка и дълбоки грайфери - студът често върви с лед, освен със сняг.
При ръкавиците по-добре топлят тези без пръсти, тъй като в тях пръстите се топлят един друг. Тъй като не са особено удобни, вариант са вълнени или поларени, а също и такива с изолация и водоустойчиво покритие, които няма да се намокрят при първото докосване на сняг. За много студено време и тук важи правилото за слоевете - отдолу поларени или водоустойчиви ръкавици, а над тях - чифт без пръсти.
Шапката също трябва да е от вълна, по възможност и с долно покритие от полар или мерино, т.е. без дупки. Тя не бива да е прекалено обемна и с пискюл - все пак над нея при нужда се слага и качулката на якето.
Добре е да имате и пуф, отново вълнен, който също да служи като първи кат под шапката, а и да покрива врата и дори лицето.
Ако всичко това ви се струва като прекомерна инвестиция - огромната част от тези дрехи могат да се носят и в по-топло време. Термобельото топли в студа, но спокойно може да се носи и през пролетта и есента като поло и основна дреха, а ветровката и поларът- като яке.
Или както казват специалистите по студа - скандинавците - няма лошо време, има само неподходящо облекло. Облечете се и се порадвайте на зимата, колкото и кратка да е.
