Повечето хора, които тренират, обикновено имат някаква цел. Не са отишли в залата или на стадиона само защото им е скучно.
Целите могат да бъдат неясни и размити като "влизане във форма" или "отслабване", но могат да бъдат и далеч по-конкретни (което винаги е доста по-ефективно) - като "избутване на 100 килограма от лежанка" или "сваляне на 5 килограма за 2 месеца".
В крайна сметка всичко опира до търсене на резултати, постигане на прогрес или каквото и да е друго, което да покаже, че не сте си загубили времето.
Всичко това обаче изисква много усилия и немалко време. Понякога резултатите закъсняват, колкото и да се опитвате да спазвате добър режим на хранене, спане и тренировки.
При такива случаи проблемът може би е другаде. Ето няколко съвета от нас, които биха могли да ви помогнат при подобни ситуации:
Тренировките ви не е необходимо да бъдат маратони
Освен, ако не се готвите за маратон, разбира се. Ако търсите сила, хипертрофия, експлозивност или някое други качество, тогава принципът "колкото повече, толкова по-добре" не работи.
Оптималната продължителност на една тренировка трябва да бъде около един час. Причината е проста, а науката казва, че нивото на тестостерон достига своя пик някъде около 30 минути след началото на сесията. Оттам нататък то спада, докато стигне до базовото си равнище.
Колкото повече продължава една тренировка, толкова повече тялото ще започне да отделя стресовия хормон кортизол, който буквално изяжда мускулите ви.
Така че, докато мислите, че смазването в продължение на 2-3 часа с щанги, ще ви помогне, всъщност реалността може да е доста по-различна.
Приемете дискомофрта
Постоянство и упоритост дори в една ужасно лошо направена програма, винаги ще бъдат по-ефективни, отколкото мързел и непоследователност по отношение на перфектен тренировъчен протокол.
Из залите например често могат да бъдат видяни представители на различни спортове като борба или бокс. Все атлети във видимо страхотна форма, които обаче понякога могат да тренират по меко казано странен начин. Въпреки това те съумяват да постигат страхотни резултати.
Причината в повечето случаи е тяхната тренировъчна етика и постоянство. И генетиката, разбира се, но това е нещо, върху което никой няма контрол.
Това, върху което имате контрол, е усилието. Сериозните треньори наричат този феномен "парализа чрез анализ" или казано на разбираем език - маскиране на мързел под формата на излишни неща като например перфектната 40-минутна загрявка за активиране на всеки един възможен миниатюрен мускул.
Най-успешните тренировъчни и хранителни навици са скучни. Те са забележително лишени от драма, магически техники, езотерично оборудване и всякакъв вид "тайни". Открай време "тайната" всъщност се крие в скучната рутина.
Не подценявайте техниката си
Някои си мислят, че техниката на изпълнение на определено упражнение няма никакво значение, докато други, смятат, че си се справят добре.
Реалността е, че ако нямате треньор или партньор за трениране, то вие трябва да бъдете най-големите си критици и винаги да изпълнявате упражненията с правилна техника. Не само защото противното носи огромни рискове от травми, но и защото дава погрешно впечатление за принципа на прогресивното натоварване.
Какъв е смисълът да качвате всяка седмица по 5-10 нови килограма на щангата за клек, ако всеки път той става с по няколко сантиметра по-плитък? "Чийтването" и заобикалянето на правилата за правилно изпълнение не са направили никого по-як и по-мускулест.
Съгласувайте желанията с нуждите си
Често може да чуете или прочетете някъде, че човек трябва да прави това, което трябва, а не това, което му харесва. Всъщност и двете неща са еднакво валидни.
Работете и развивайте силните качества, защото това носи удовлетворение и мотивация. Все пак не бива да се пренебрегват слабостите, тъй като те заплашват да ограничат прогреса в дългосрочен план.
В крайна сметка човек е точно толкова як, колкото е силно най-слабото звено в тялото му.
