Нов блог, наречен "How To Make Me Come" събира брутално искрени истории на жени, които не изпитват оргазъм.
В един идеален свят, сексът винаги би бил перфектен. Всяко пъхане между чаршафите би довеждало до огромни взаимни оргазми и никой не би прекарвал остатъка от вечерта тихо варейки се в собствения сос на сексуалната неудовлетвореност.
За жалост обаче изобщо не е така.
Въпреки че 75% от мъжете изпитват оргазъм всеки път, когато правят секс, включващ някаква форма на пенетрация, около 70% от жените остават неудовлетворени.
Точно тук се намесва "How To Make Me Come" - място в интернет, където жените пишат лични есета за собствения си опит по отношение на оргазмите.
Текстовете са анонимни - и в много случаи болезнено искрени.
От тези, които мастурбират маниакално, но не могат да свършат с партньора си, до жени, които никога не са изпитвали оргазъм в живота си, сайтът е доказателство за широкия спектър на женското удоволствие.
Езикът, използван от жените в "How To Make Me Come", е директен, на моменти груб.
Никоя от тях не захаросва описанията на потребностите си, нито използва благозвучни фигуративни изрази за женския си полов огран. Навсякъде се говори за клитори и вагини, като се опровергават всякакви останали в миналото и доказано погрешни разбирания, че в секса секса жените искат нещата да са благоприлични.
"How To Make Me Come" илюстрира недвусмислено, че дамите не желаят сърца и цветя. Това, което те наистина искат, са оргазми. Разтърсващи света им, каращи ги да се гърчат и да прехапват устни.
Много от есетата са за мъже партньори, които пренасят цялата отговорност за оргазма върху жената.
Тези мъже изглежда считат, че осигуряват напълно достатъчна стимулация и че партньорката им трябва да намери начин да се възбуди от нея, вместо да иска някакъв тип обслужване "по поръчка".
"Ти ме лижеше - първият човек, който някога изобщо е опитвал! Рекох си "Най-после!", но бързо осъзнах, че не чувствам нищо. Лежах си беззвучно като изхвърлен на брега делфин. А ти пасивно-агресивно ме попита защо не издавам никакви звуци", пише една от жените.
"Ти действаше с пръсти и очевидно се дразнеше от това колко дълго време отнема това" спомня си друга, която е ходила с този свой партньор две години - и е изпитала само един оргазъм за времето на цялата им връзка.
Имитацията на оргазъм е постоянна тема в тези истории. А причините са най-различни:
"Защото исках това да приключи".
"Защото не исках той да се чувства кофти".
"Защото се чувствах неловко, че не мога да свърша".
Жените - образовани, отзивчиви, силни - редовно описват как се лишават от собственото си удоволствие, защото са карани да вярват, че изпитването на оргазъм е тяхна собствена грижа и отговорност - а не на човека, с когото правят секс.
В текстовете проличават трайни тенденции и повтарящи се модели.
Една от жените си спомня връзката си с мъж, който й е правил френска любов два пъти за шест месеца и никога не е успял да я накара да свърши. Той също така се е смял по време на пиеса за Холокоста и е провалил рождения й ден.
Друга жена пише за партньор, който се ядосвал, ако тя не свършва достатъчно бързо. Той също така изпитвал удоволствие да я излага умишлено пред приятелите си.
Този модел се възпроизвежда отново и отново. Колкото по-зле е някой в леглото, толкова по-зле се държи и в живота.
"How to Make Me Come" дава доста убедителни доказателства, че мъжете, които не ви осигуряват оргазъм, не са само лоши любовници, а са лоши изобщо.
В което, като се замислите, всъщност има доста смисъл.
Мъжете, които редовно не се стараят да положат усилия, за да свършите, са егоистични, а егоистичността не спомага особено за гладкото функциониране на една връзка.
Мъжете, които ви се ядосват, когато не можете да изпитате оргазъм, са избухливи - и това също няма да спомогне за вашето бъдещо щастие заедно.
Мъжете, които се ядосват, когато вие не свършвате разтърсващо след тридесет секунди предигра, очевидно са нетърпеливи. А без търпение как изобщо ще сглобявате мебели заедно, камо ли да градите общ живот?
Всъщност "How to Make Me Come" не е чак толкова свързан със секса.
На повърхността вероятно бихте могли да откриете отлични практически съвети, докато го четете.
Той обаче се отнася за доста повече неща извън това. Това да се погрижите за оргазма на партньора е символ за равната значимост на неговото удоволствие, докато вие си осигурявате своето.
Това означава да третирате партньора като равен и да приоритизирате нуждите и потребностите му. Това е да слушате, наблюдавате и разбирате от какво има нужда той и какво харесва. Всичко това са все неща, които са също толкова полезни извън спалнята, колкото и между завивките.
Единственото ни възражение срещу този проект е свързано с мисията му, която гласи:
"Представете си, че можете да дадете този текст на бивш или бъдещ сексуален партньор, без да бъдете упреквани или да очаквате негативни последици. Какво бихте желали да знае той?"
Защо този въпрос трябва да бъде хипотетичен?
Защо трябва да си "представяме", че бихме могли да дадем тези текстове на нашите партньори? Разговорът с партньора за удоволствието ви, за физическата и психологическа стимулация, от която имате нужа, не би трябвало да е нещо условно.
Би трябвало да можете да го проведете още сега. Веднага.
