За него никога няма да се говори със страхопочитанието, с което се споменават имената на най-големите в тениса, но Стан Вавринка ще бъде запомнен като един от феномените на аристократичния спорт.
Швейцарецът не се бори да достигне извънземните 17 титли от Големия шлем на Роджър Федерер, 14-те на Рафа Надал или 12-те на Новак Джокович, но продължава да пише история по собствения си неповторим начин.
В неделя Стан изигра третия си "мейджър" финал и след него направи точно същотото, както и в предишните два случая - вдигна титлата.
Нещо повече - записа 11-та поредна победа на финал във веригата на професионалистите от 2014-а насам, а трите му успеха в Шлема бяха постигнати срещу съответния действащ номер 1 в световната ранглиста.
През 2014-а Вавринка пречупи Надал на Australian Open, а в следващите два сезона се справи с Новак Джокович на Ролан Гарос и US Open.
Неделният му финал срещу сърбина отново бе магически. Както и в Париж през 2015-а, Стан загуби първия сет, но не позволи това да го сломи.
Заваляха силни сервиси, дълбоки форхенди и онзи вълшебен бекхенд с една ръка, за който са се изказали всички и могат да се напишат книги, но най-добре обяснява нещата Пийт Сампрас: "Завиждам му".
А да се завижда на Вавринка има много причини.
Швейцарецът, в чиито вени тече още германска и чешка кръв, е доказателство на иначе клишираните максими, че никога не трябва да се предаваш и че с упорит труд всичко се постига.
Както и на вечния завет на предците ни, че човек се учи, докато е жив.
Стан е на 31 и нямаше титла от Големия шлем до 2014-а, когато изкова успеха в Мелбърн. Джокович в момента е на 29 с 12 "мейджър" трофея, безброй финали, стриктна диета, космически бюджет за възстановяване и педантичност дори за най-малкия детайл.
Вавринка е точно обратното - напълно непредвидим и разпилян.
По време на завършилия US Open го сравняваха с метрото в Манхатън. На една страна ракети, на друга кърпи, мокри екипи, бутилки, накитници и всичко, за което можете да се сетите като аксесоар на тенисист.
Всеки път столът на Стан прилича на детска стая. Играта му също бе разхвърляна. В третия кръг бе на една точка от отпадането от британеца Даниел Евънс, но се промуши през иглени уши.
Отчете, че е било трудно и продължи напред без да се влияе от преминали неща.
Вавринка е свикнал да се събужда постепенно в турнирите.
Стартира бавно и неуверено, но постепенно набира скорост и започва да вярва в ударите си. А стигне ли до края - вече е друг тенисист. Във формат в 2 от 3 сета Стан е 0:15 в общия баланс победи-загуби срещу действащ номер 1 в ранглистата. В Големите шлемове е 0:4 преди финала, но в битките за титлата няма пропуск - 3 от 3.
Затова светът на тениса изригна още веднъж в един глас след 4-часовата битка с Джокович в неделя: "Стан е играч за големите мачове".
Победата му бе едва пета над Ноле срещу 19 поражения от сърбина. До края на кариерата си едва ли ще успее много да подобри баланса си в преките двубои срещу него, но това няма как да го притеснява.
Защото знае, че когато настъпи най-важният момент, няма по-добър от него срещу законодателя през последните години.
Това се видя ясно и на "Артър Аш" в неделя, когато от бекхендите на швейцареца по правата излизаше пушек и бяха като с лазерно насочване.
Но освен очевидните си качества на тенисист, Вавринка за сетен път демонстрира психическа устойчивост и непоколебим игрови план, които му помогнаха за триумфа.
Христоматийно правило в бокса е, че "когато убиеш тялото, умира и главата".
Тенисът не е бокс и Стан предпочете първо да влезе в главата на Джокера, след което да повали и тялото му.
Силно приятелство свързва двамата и често се подготвят заедно в швейцарските Алпи. За тези, които не са разбрали, това беше причината в интервюто на корта Вавринка да каже на Ноле: "Заради теб съм тук, където съм сега".
Сърбинът кимна с глава и се усмихна, както приляга на велик шампион, спортсмен и приятел. В битката на корта обаче сантиментите се изпаряват и дружбата е на заден план.
Новак не се замисли, че играе срещу приятел, когато поиска медицински таймаут при 1:3 в четвъртия сет и сервис на Вавринка. Нито пък Стан бе толкова любезен към сърбина в този момент, както беше вече с титлата в ръце.
Но и това е част от голямата игра и още един щрих, който илюстрира какво представлява швейцарецът.
Шапки долу за Стан - тенисистът за големите мачове!
