"Заедно постигаме невъзможното. Това е Франция", написа над внушителна снимка с 1300 души в нефа на възродената от пепелта катедрала "Нотр Дам" президентът на Франция Еманюел Макрон.
Тези работници са участвали в 5-годишната реставрация на иконичния за Франция храм. Те са хората от проекта, наричан "реконструкцията на века", възкресили катедралата от пепелта на пожара, който почти унищожи "Нотр дам".
Кадърът, както и самото място, са изключително символични.
Хората, огрени от светлината, струяща към галерията. Възстановената за нов, още-пищен блясък вътрешност на храма, почти напълно опустошена от пожара през 2019 г.
Солидарността на французите на фокус.
Réaliser ensemble l’impossible.
— Emmanuel Macron (@EmmanuelMacron) November 29, 2024
C’est la France. pic.twitter.com/AZuD4og5e2
"Пламъците в "Нотр Дам" бяха национална рана, а вие бяхте лекът за нея", каза Макрон и благодари на майсторите от името на цялата нация.
Така, както преди 5 години целият свят скърбеше заедно с Франция за съдбата на катедралата в сърцето на Париж, така и днес ще ликува със страната за възраждането ѝ от пепелта.
Франция ще се погрижи за това - тя знае как, показва го и постът на президента Макрон.
Официалното откриване на реставрирания в пълен блясък храм ще е през уикенда и за тържествата се очакват десетки държавни и правителствени ръководители, начело с новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп.
Франция планира да изуми света за втори път тази година.
И ако не да засенчи церемонията по откриването на Олимпиадата с подновеното великолепие на готическата си катедрала, то поне да дублира успеха си и още веднъж през 2024 г.
Сигурно има основание. Самият Макрон, чиято последна инспекция на катедралата седмица преди откриването ѝ се превърна в събитие, припомни, че планът за възстановяване на храма за само 5 години и половина е бил обявен за невъзможен.
Лично обходи реконструираната катедрала, за да покаже резултата от "невъзможния" план, което позволи и първите кадри от него. И те са обещаващи.
Щетите по строената 182 години катедрала бяха опустошителни. При пожара се срути шпилът на храма, както и част от покрива. Сериозна част от нефа и вътрешността също изгоряха.
Реставрацията и реконструкцията струваха 700 млн. евро - огромната част от които дарения. Всъщност донорите дадоха над 840 млн. евро, а остатъкът ще се пази за следващи реставрации.
Катедралата е готически шедьовър, завършен през XIV век, но освен притегателна сила за туристите, тя е символ и за цяла Франция.
Нещо повече - тя буквално е сърцето на страната - точката, от която започват всички пътища във Франция.
Точно пред катедралата, вградена в калдъръма, е плочата, която отмерва всички пътни разстояния в страната.
На нея има надпис "point zero des routes de France", или "начална точка на пътищата на Франция", припомня "Асошиейтед прес". Точно това е мястото, откъдето започва измерване на разстоянията между Париж и останалите градове в цялата страна.
Освен това точно тази плоча символизира и свързаността на всички пътища във Франция и съответно и силното чувство за национално единство - всеки път в страната води до точно това място в сърцето на Париж.
Плочата е поставена през 1924 г.
Поне отвън най-известните детайли по фасадата на "Нотр Дам" са каменните гаргойли, или водоливниците със страховит и доста старовремски вид. Макар че функцията им е да отвеждат дъждовната вода, те са запомнящи се заради чудовищния си облик.
Интересното е, че повечето фигури не са част от оригиналната фасада на храма.
Те се появяват чак през XIX век при тогавашната реконструкция на сградата, дело на архитекта Йожен Виоле Льо Дюк. Целта му е да придаде допълнителна мистика на катедралата.
През XIX век оригиналните водоливници вече са били увредени и Льо Дук сменя повечето от тях с нови скулптури, но се старае те да отразяват оригиналния дизайн.
Льо Дюк внася и промени, макар и в опит да съхрани и покаже средновековната архитектура на храма.
Той казва, че да реставрираш сграда не е да е поддържаш, поправиш или преправиш, а да я създадеш наново. Затова са направени нови скулптури, стъклописи, камбани, има поправки и по шпила.
Смята се, че Льо Дюк е вдъхновен и от Виктор Юго и романа му "Парижката Света Богородица", който цели да върне блясъка и уважението към готическата, стара архитектура след вандализма по време на Френската революция.
Защото готическото бижу не е пощадено и от Революцията.
Вълната от протести срещу монархията и църквата води до това, че за няколко години "Нотр Дам" е лишена от религиозните символи и е преименувана на Храм на разума. В него се провеждат фестивали, посветени на науката и идеите на Просвещението.
За известно време храмът е използван дори като склад за храна и вино.
През 1792 г. революционерите обезглавяват и 28 статуи от фасадата на "Нотр Дам", приемайки ги за френски монарси. Всъщност те са изобразявали древни юдейски царе. Главите са смятани за изгубени завинаги, вероятно унищожени или продадени като строителен материал.
Открити са от работници през 1977 г. при ремонтни дейности в 9-и район на Париж и днес 22 от главите са възстановени и са изложени в музея "Клюни" в Париж. Откриването им се смята за една от най-забележителните археологически находки в съвременната история на града.
Религиозните служби са възобновени през 1795 г., а "Нотр Дам" възвръща предишния си статут по инициатива на император Наполеон I. Там се състои коронацията му през 1804 г.
А днес освен че реконструкцията и възвърнатият блясък на катедралата ще са повод за национална гордост на французите, пожарът от 2019 г. помогна и с още нещо.
Когато пламъците разтопиха покрива, във въздуха се издигнаха тонове отровен оловен прах, които се утаиха в цял Париж. Така властите откриха, че няма правила за измерване на риска от излагане на оловен прах на открито - не само в Париж, но и в редица други големи гладове като Лондон и Рим.
Това доведе до преразглеждане на стандартите за безопасност.
Преди пожара "Нотр Дам" събираше по 12 млн. туристи годишно. Като възроденото френско архитектурно и културно чудо със сигурност тепърва ще привлича далеч повече.