Единственото по-неприятно нещо от смяната на времето през есента е смяната на времето през пролетта.
Отнема време човек да се адаптира, в случая с есента - към по-късия ден. Докато това стане гласовете, които призовават да спрем най-накрая да местим часовника два пъти годишно се засилват.
Аргументите за застопоряване или на астрономическото време, т.е. зимното, или на лятното, са отдавна известни. ЕС дори аха да отмени смените, но заради пандемията се отказа от сложната координация между куп държави с различно географско положение. Въпросът тепърва ще се дискутира отново.
Затова около края на март и края на октомври редовно си припомняме светлия пример на страните, решили да спрат да минават на лятно или зимно часово време.
Действително ли обаче решението се отразява положително както на икономиката, така и на ежедневието на гражданите? Или пак има недоволни?
Първо - и може би изненадващо - страните, които въртят часовника, са малцинство в световен мащаб. Това са основно държавите от Европа, Северна Америка, Австралия и части от Южна Америка.
Цели около две трети от държавите на планетата не променят времето си, включително Китай, Индия, Русия, цяла Африка и Азия (с минимални изключения).
За голямата част от тях - тези около Екватора и тропиците, в това няма особен смисъл. Идеята на смяната на времето е да се използва максимално дневната светлина и да се пести енергия. Около Екватора обаче денят трае 12 часа целогодишно и разлики между зима и лято няма.
Доста страни обаче са опитвали да въвеждат т.нар. лятно часово време, а след това са се отказвали. Факт е и че все повече страни изоставят идеята за смяна на времето.
Само в последните около десет години от въртенето на стрелките се отказаха редица страни, сред които Турция, Русия, Йордания, Азербайджан, Иран, Сирия и още редица други.
Русия например спря да върти часовниците след мартенската смяна през 2011 г. и остана на лятното часово време.
Аргументацията беше, че постоянните промени не се отразяват добре на здравето на хората, а оставането на летния режим ще осигури по-дълъг ден в страна, която в по-голяма част от обширната си територия е доста на север и има малко светлина през зимата.
После обаче след само 3 години беше решено страната да мине изцяло на зимно часово време, но пак без ежегодни смени. Причината - прекалено късното изгряване на слънцето през зимата. Когато например Москва е била на лятното време, през декември слънцето е изгрявало чак в 10 сутринта, а милиони руснаци са ходели на работа в пълна тъмнина.
Турция засега не смята да отменя решението да премине само на лятно часово време. То беше въведено преди 8 г. и там за последно преместиха стрелките с час напред през пролетта на 2016 г. Така вече през част от годината Турция и България са в различно часово време, а в останалата - не.
В момента например там часът е с един напред спрямо София.
Но колкото и да завиждаме на комшиите, и там смяната - или липсата на такава - не минава без дебати.
В Турция редовно с настъпването на зимата се обаждат критиците на лятното часово време и се появяват предложения то да спре да бъде постоянно.
Властите пък отговарят, че по-късният залез пести сериозни разходи от енергия и намалява нивата на тревожност и депресия сред хората заради по-дългото излагане на слънчева светлина.
Основните мотиви на опозицията пък са, че лятното часово време води до по-късни изгреви през зимата и хората са "осъдени на тъмнина", когато отиват на работа или училище сутрин. От Републиканската народна партия дори оспориха преди няколко години твърденията, че по този начин се пестят и разходи.
Тогавашният министър на енергетиката Фатих Дьонмез пък цитира проучване на Техническия университет в Истанбул, въз основа на което страната е преминала на лятно часово време.
"Като се има предвид концентрацията на население, индустриализацията, урбанизацията и високото потребление на енергия в западната част на страната, е доказано, че поддържането на една и съща часова зона целогодишно - плюс 3 часа от Гринуич, помага на по-голямата част от населението да се възползва от повечето дневна светлина и подсигурява енергийна ефективност", заяви той, цитиран от "Дейли Сабах".
Изчисленията за 5 години лятно време сочат, че Турция е спестила 6,82 млрд. киловатчаса енергия.
Освен това, според министъра, фиксираното време води до по-малко тревожност, стрес и депресии, произлизащи от смените.
Преди година въпросът беше повдигнат отново в парламента, но министерството на енергетиката потвърди, че няма намерение да се отказва от лятното часово време. Настоящият министър посочи, че през декември слънцето изгрява в Истанбул в 8,20 сутринта, а в Париж и Берлин - около 8,30. "Трудно ми е да разбера защо ние имаме проблем", заяви Алпарслан Байрактар.
Вероятно това е по-добрият вариант от това, което се случва например в Египет - единствената страна в Африка, която сменя времето. Или по-точно - току го сменя, току - не.
За тази и предишната година в страната имаше смяна на времето, а властите мотивират решението с необходимостта от пестене на енергия. Идеята е Египет да пести повече от собствения си природен газ - един от основните източници на експорт и чуждестранна валута.
Преди това обаче 7 години в страната не се пипаха часовниците. Което е дълъг период на спокойствие. От 1988 до 2011 г. Египет сменя времето, от 2011 до 2014 г. - не, и от 2014 до 2016 г. - да. Всеки път мотивът е пестене на енергия или обратното - че това не се случва - според това каква е поредната промяна.
Интересен пример е и Исландия, където също няма смяна на времето.
Тъй като страната е доста на север и няма изкуствена игра с дневната светлина, резултатът е драстичен. През лятото денят стига до 22 часа, а през зимата се свива до 4 часа.
Исландия обаче е в грешната часова зона - тази на Гринуич, т.е. през зимата там е толкова часът, колкото във Великобритания и Португалия, а през лятото страната е с час назад, защото не преминава към лятно време.
Проблемът е, че Исландия е прекалено на запад за нулевия паралел и времето там всъщност е неправилно спрямо слънцето.
Тоест, когато в Рейкявик слънцето достигне най-високата си точка, часът е 13:30, а в Лондон това става в 12 часа.
Това пък значи, че в Исландия през зимата се съмва твърде късно, но пък слънцето залязва също по-късно. И, естествено, не всички са доволни, а в страната периодично се появява дебат и за смяна на времето напролет и есен, и за смяна на часовата зона с час назад.
Преди няколко години повечето хора в страната се обявиха за нова зона с час назад, но правителството реши, че няма достатъчно данни за ползата от подобен ход. Аргументът беше, че той би довел до повече светлина сутрин, но пък ще намали вечерите и времето за разходки и физическа активност на открито следобед.
Затова и промяна не беше предприета и Исландия остава за постоянно с час напред, или технически погледнато - в перманентно лятно време.
Така че може би трябва да приемем, че идеален вариант няма. Колкото и да е часът, все ще има недоволни.
