"Един герой се завърна към свободата."
По този начин в началото на миналата година бившият премиер на Косово Рамуш Харадинай описва освобождаването от затвора на осъден военен престъпник. Само няколко дена, след като е пуснат на свобода, въпросният престъпник е назначен за политически съветник на премиера.
Няколко месеца по-късно доклад на Агенцията за борба с корупцията разкрива, че президентът на Косово също е наел военен престъпник за свой съветник.
По-малко внимание е обърнато на факта, че има още двама души, осъдени за военни престъпления, които през 2019 г. са били директори на държавни агенции. Всичко това показва, че след като излежат присъдите си, военните престъпници в Косово се ползват със същите права, както и останалите граждани.
Няма никаква пречка те да бъдат назначавани на държавни длъжности или да се кандидатират в парламентарни избори, ако съдът, издал присъдата, не е посочил изрично такова ограничение. Конституцията на Косово също гласи, че правата и свободите на гражданите могат да бъдат отказани само след решение на съответния съд.
Но освен че назначават на публични длъжности военни престъпници, висшите служители ги хвалят като герои на нацията, снимат се с тях и присъстват на официални церемонии рамо до рамо с тях.
Беким Блакай, изпълнителен директор на Центъра за хуманитарно право в Косово, заявява, че военните престъпници имат право да продължат живота си, след като бъдат освободени, но нямат право да заемат държавни длъжности.
Той е на мнение, че делата им не бива да бъдат забравени, но и че те самите не бива да бъдат изоставяни от обществото.
Следователно, независимо от факта, че някой е осъден за военни престъпления, той е изтърпял присъдата си и дори се е извинил публично, като е изразил съжаление за стореното от него. Въпреки това Блакай е категоричен, че такива хора не трябва да бъдат наемани на държавни постове.
В много случаи обаче военните престъпници не изказват никакво разкаяние за делата си - не само в Косово, но и в целия регион.
На 25 януари 2019 г. осъденият военен престъпник Сюлейман Селими, познат по време на войната с прозвището Султана, е освободен условно. Селими е признат за виновен за физическо насилие, изтезания и зверско отношение към цивилни затворници, задържани от Освободителната армия на Косово. Той получава седем години затвор.
В деня на освобождаването му президентът на Косово - Хашим Тачи - казва, че страната е "по-добро и по-безопасно място с живия герой Сюлейман на свобода".
Лидерът на тогавашната опозиционна Демократическа лига - Иса Мустафа - също изразява задоволство от факта, че Селими вече е свободен, като казва, че той има специален принос за войната и мира.
На следващия ден в село в област Скендерай бивши командири от Армията за освобождение на Косово (АОК) се събират, за да отпразнуват освобождаването на Селими. Президентът Тачи, както и председателят на парламента Кадри Весели, също са сред присъстващите на тържеството. Там е и друг военен престъпник - Фадил Демаку, който е осъден в същия процес, в който и Селими.
Няколко дена по-късно Султана е назначен за политически съветник на тогавашния премиер на Косово, който също определя Селими като герой.
От Младежката инициатива за правата на човека в Косово посочват, че твърде рядко чуват критики за участието на военни престъпници в обществения живот на страната. Когато Селими е назначен за съветник на премиера Харадинай, неправителствената организация излиза с изказване, в което заявява, че военните престъпници нямат място в правителството.
Медиите не пропускат да отразят позицията на организацията, но премиерът защитава решението си и за пореден път подчертава, че Султана е герой от войната.
Според министър-председателя Селими е излежал присъдата си, така че вече е свободен и може да прави каквото поиска, дори и да заема високи политически позиции в премиерския кабинет. Американският посланик в Прищина - Филип Коснет - подкрепя критиките и е категоричен, че лидерите на всички партии трябва да спрат да подкрепят такива лица.
Все пак през юни 2019 г. премиерът Харадинай отстранява съветника си от поста му, като уточнява, че уволнението е по молба на самия Селими. Султана на свой ред потвърждава отстраняването си, но допълва, че му е предложен постът на посланик на Албания.
И докато случващото се със Селими привлича огромно внимание, извън погледа на обществеността на държавна служба е назначен и друг военен престъпник. От доклад на Агенцията за борба с корупцията става ясно, че косовският президент Хашим Тачи е назначил Рустем Мустафа за свой съветник.
През 2013 г. Рустем, който е бил командир в АОК, е осъден на четири години затвор за извършване на военни престъпления срещу цивилни. Съдът установява, че Мустафа е разпореждал и участвал в побои над цивилни в център за задържане в Лапащица.
По времето, в което апелативният съд потвърждава присъдата му, той е депутат в косовското народно събрание.
Мустафа попада за кратко в затвора, но през 2016 г. е окончателно освободен и оттогава е награждаван два пъти с медали от президента.
Той е и член на управителния комитет на Демократичната партия в Косово и е кандидат за депутат през 2019 г., но не успява да събере достатъчно гласове. Мустафа е категоричен, че всички негови действия са съгласно конституцията и законите на страната.
А косовските официални лица често участват в мемориални събития, които отдават чест на военни престъпници. Едно такова мероприятие дори се проведе в косовския парламент през 2018 г., когато депутатите стават за една минута мълчание в памет на престъпник, осъден от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия за изтезания и жестоки убийства.
Съдът към ООН установява, че той лично е малтретирал трима затворници и е отговорен за налагането на нечовешки условия в лагера за задържане в Лапушник.
По време на мемориала в парламента повечето депутати определят същия този военен престъпник като герой. По тяхно мнение всяка държава почита своите ценности и своите герои, които имат огромен принос за страната си.
Прославянето на военни престъпници обаче пречи на следвоенното възстановяване на Косово и помирението с миналото на държавата.
Така косовското общество продължава да се дели по етнически признаци и когато стане въпрос за приемане на миналото, е много трудно косовците да се помирят едни с други, особено когато се вижда, че причинилите толкова много болка и страдание заемат високи обществени длъжности и са възприемани за герои.
