В историята на Нигерия 20 октомври 2020 г. завинаги ще остане известен като Черния вторник.
В тъмнината на квартал Леки в търговската столица Лагос изведнъж се разнася звук от изстрели. Мишена са тълпата от младежи, събрали се на протест срещу Специалния отряд за борба с грабежите (SARS) - едно прословуто със своята жестокост подразделение на местната полиция.
Стрелянето на месо в Леки идва след двуседмични протести срещу полицейското насилие в Нигерия: страна с население от 200 млн. души, от които повече от 60% са на възраст до 30 години.
Чашата преля, когато на 4 октомври в социалните мрежи изтече видеоклип, в който се вижда ясно как служител на SARS без никаква видима причина застрелва млад шофьор в Угели, щата Делта, след което избутва тялото му от колата и потегля с нея, пише Washington Post.
Това насилие за часове успя да възроди масово хаштага #EndSARS и изкара много хора на улиците в почти цялата страна.
Известната нигерийска певица и диджей DJ Switch е навън и излъчва протестите на живо в своя Instagram, когато стрелбата започва.
"Сърцето ми е разбито. Нямаше никакво предупреждение. Точно чухме изстрели и войниците дойдоха изведнъж с огнестрелни оръжия. Това е най-ужасното нещо, което съм виждала през живота си. Те просто стреляха по нас сякаш сме пилци или кози", казва тя пред CNN.
Междувременно становището на нигерийската армия е, че това са "фалшиви новини". Тя не е отговорила и на нито едно запитване за коментар от международни медии досега.
Още преди стрелбата обаче протестиращите са били разпръсквани със сълзотворен газ, водни оръдия и гумени патрони по време на мирните си шествия.
Това обаче далеч не е началото на това недоволство. Всъщност тези протести са само продължение на дълга история от демонстрации, които винаги приключват с едно и също обещание (съответно през 2014, 2015 и 2017 г.): че SARS ще бъдат разформировани.
Вместо това обаче те продължават да действат безнаказано и да извършват безразборно грабежи, изнасилвания и други актове на насилие и убийства като това на младия шофьор.
На 11 октомври президентът Мухамаду Бухари отново обеща, че SARS ще бъде разпусната, но това не успокои протестиращите. Напротив - изкара дори повече хора на улиците. От началото на протестите живота си са загубили поне 100 души, а според президента Бухари само на 20 октомври са починали 69.
"Това е пробуждането на поколение Y - под 35-годишните - и ще окаже значително влияние върху политическия пейзаж в страната", казва за CNN анализаторът Амака Анку, която ръководи Африканската практика в Eurasia Group.
"Мисля, че това движение ще определи политическото съзнание, което ще доведе до по-голяма избирателна активност през 2023 г. и ще помогне да се определят опорните точки на предизборната кампания през 2023 г.", добави Анку.
По думите на Йетунде Умеде, професор по международни отношения и политика в Ню Йорк, протестите далеч не са само заради полицейската жестокост.
"Става въпрос за години социална травма, причинена от неадекватната здравна система и образователните институции, системната корупция, манипулираните избори, бедността и какво ли още не", казва тя.
Според Комисията на ООН по правата на човека, икономическото неравенство в Нигерия е достигнало до екстремни нива - близо 70% от населението на страната живее под прага на бедността.
Младите хора също така са изправени пред тежка и хронична безработица - според доклад на Кралския институт за международни отношения, "ако безработните младежи в страната имаха собствена държава, тя би била по-голяма от Тунис или Белгия".
Това е и част от причината протестите през последните дни да прерастват в масови грабежи. На 24 октомври видео в социалните мрежи показа плячкосването на склад с хранителни продукти в Джос, Централна Нигерия, предназначени за раздаване на нуждаещите се още по време на карантината през март и април.
Подобно разграбване на хранителен склад се случи и в град Еде, където трафикът в града дори беше блокиран от навалицата там.
Това накара и шефът на полицията да излезе публично и да призове в свое изявление за ред, за да не се стига до "залитане към анархия".
Това обаче трудно ще накара тълпата да се успокои.
Amnesty International е документирала 82 случая на полицейска жестокост в Нигерия между 2017 и 2020 г.
В доклад, публикуван през юни 2020 г., организацията събира истории на хора, арестувани от SARS, "подложени на различни методи на изтезания, включително обесване, фалшива екзекуция, побой, удари с юмруци и ритници, изгаряне с цигари, давене, задушаване с найлонови торбички, както и сексуално насилие."
Логично, всичко това повдига още един важен въпрос: къде е правителството и защо не реагира?
След дни на мълчание президентът Бухари, който е бивш военен лидер, се обърна към нацията на 22 октомври, но без да отговори за военното нападение срещу мирни протестиращи.
Вместо това той отправи тънко забулена заплаха към младите хора да си тръгнат от улицата и да спрат протестите. Речта не бе приета радушно и мнозина казаха, че не показва съпричастност или каквато и да е отговорност за смъртта на нигерийците.
И все пак Бухари призна, че протестиращите имат законни оплаквания и се съгласи (за пореден път) да разформирова звеното на SARS, пише Bloomberg. Той също така обеща да предприеме стъпки за повишаване на отчетността на полицията, включително и създаване на комисия, която да разследва случаи на насилие.
Президентът също така изяви готовност да разшири програмите за развитие на младежта, да създаде фонд за подкрепа на малкия и средния бизнес и да подобри достъпа до кредити. В същото време той твърди, че протестната кампания е била похитена от "престъпници", които извърпват "хулигански прояви".
Реакцията му не е случайна: като бивш генерал, Бухари се ползва с подкрепата на армията, която остава ключова за политическия живот в Нигерия.
И докато някои световни лидери осъдиха насилието, едва ли ще има международна подкрепа за свалянето на демократично избран президент. От друга страна изглежда също така, че демонстрантите нямат ясно дефинирана лидерска структура, което намалява вероятността те да поведат организирана кампания за смяна на режима.
Що се отнася до движението #EndSARS, след разстрела те също решиха да преустановят физическите протести за сметка на онлайн агитацията.
"Протестите може и да са приключили, но все още имаме много въпроси относно хората, загубили живота си. Движението не е приключило", казва пред CNN един от организаторите, пожелал да остане анонимен.
"Сега трябва да помислим малко по-стратегически, защото не искаме повече никой да загуби живота си. Не искаме никой друг да е в опасност", казва още той.
След речта на Бухари Коалицията на протестните групи публикува изявление, в което се казва, че те все още са решени да се борят за по-добра Нигерия.
"В името на тези, които са загинали - преди протестите, по време на протестите и от ръцете на войниците в - хора, които правителството в голяма степен отказва да назове, БОРБАТА ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИ."
