Какво се случва с Ким Йо-чонг - сестрата на севернокорейския лидер Ким Чен-ун? Мистериозната жена, която миналата година беше сочена от мнозина експерти като възможен наследник на брат си, сега може да изпадне от върхушката на управляващия режим в Северна Корея след конгреса на Централния комитет на Партия на труда.
Едно от събитията, които до голяма степен останаха в сянка през миналата седмица, беше Конгресът на ЦК, на който управляващите, начело с Ким Чен-ун, трябваше да очертаят бъдещето на страната през следващите пет години, включително поставените цели пред севернокорейската дипломация, военна и икономическа политика за предстоящата петилетка.
Кулминацията на Конгреса пък беше изборът на нов състав на политбюро на Партията на труда, на който Ким Чен-ун затвърди властта си, като беше избран за генерален секретар на партията - пост, който преди него са заемали баща му Ким Чен-ир и дядо му Ким Ир-сен.
Изненадата дойде обаче от факта, че Ким Йо-чонг остана извън политбюрото. Макар тя да остава член на Централния комитет на партията, името ѝ не попада сред членовете на политбюро - реалните ръководители на партията, а и на страната, както показват списъците, публикувани от севернокорейската държавна информационна агенция.
През 2017 г. Ким Йо-чонг стана едва втората жена, попаднала в политбюро на Северна Корея след леля си Ким Кьон-хуй.
Предвид силно патриархалния характер на страната, позицията на сестрата на държавния лидер беше изненадваща, но и доста силна, особено като се имат предвид огласените данни, събрани от южнокорейското разузнаване, според които Ким Йо-чонг де факто е вторият по власт човек в държавата след брат си.
Какво означава това обаче за политическата съдба на сестрата на севернокорейския лидер? Отговорът е, че все още е трудно да се каже.
Причината за това са смесените сигнали, дошли от самия Конгрес на ЦК на Партията на труда. Макар тя да отсъства от списъка с избраните членове на политбюро, Ким Йо-чонг беше един от говорителите на самата конференция.
Заедно с още 38 други висши партийни кадри тя даде своя доклад и говори за състоянието на страната и възможностите за бъдещето. Така че оттеглянето ѝ от предните редове на политиката може да се окаже само стратегически ход и рокада във властта.
Според експерта по въпросите на лидерството в Северна Корея от центъра "Стимсън" в САЩ Майкъл Мадън политическото влияние на сестрата на Ким Чен-ун е достатъчно голямо, че да не зависи от това дали ще бъде поставена сред официалните членове на политбюро, или не.
По думите му тя се радва на огромна власт и може да влияе на политиката на страната зад кулисите, без да се налага да бъде излагана пред публиката.
"Свикнахме да я виждаме в по-публична роля, но политическите корени на Ким Йо-чен и нейният формиращ кариерен опит са зад кулисите, а не седяща на платформа и слушаща речи", изтъкна още той, цитиран от Ройтерс.
Това мнение се подкрепя и от Лим Еул-чул, професор по севернокорейски изследвания в университета "Кюннам" в Сеул, според когото да се правят изводи за съдбата и политическия статус на сестрата на държавния лидер към момента ще е прибързано, тъй като най-малкото тя все още е член на Централния комитет и има вероятност да е заела "други важни постове".
И все пак подобно изтегляне на толкова важна фигура на един по-заден план няма как да не породи определени въпроси за ситуацията на Ким Йо-чанг, с оглед на нейната роля и спекулациите за нейната реална власт.
След като брат ѝ пое управлението на държавата през 2012 г., тя постепенно се оформи като негов личен секретар и пълномощник.
И все пак паралелно с това тя оформи свой собствен политически образ. Той се утвърди значително с изпращането ѝ като специален пратеник за Южна Корея и назначаването ѝ за зам.-директор на партиен отдел, който наблюдава персонала и организационните дела.
От 2015 г. тя фактически е част от държавното ръководство и един от най-властните хора в Северна Корея, а с годините оттогава влиянието ѝ постоянно нараства.
През 2020 г. на няколко пъти се появиха слухове за това, че тя може да поеме властта от брат си, особено около спекулациите със здравословното му състояние. Нейната популярност и приемливостта на образа ѝ в западните медии със сигурност са били отбелязани в Пхенян. Съответно това нейно отдръпване от очите на публиката заедно с потенциалното ѝ натоварване със задължения "зад кадър" може да е съвсем целенасочено.
Още повече, че то съвпада с поемането на ролята на генерален секретар на партията - нещо, което до момента така и не се беше случило. Макар да управлява вече над 8 години, едва сега Ким Чен-ун си позволи да заеме същото звание, което баща му и дядо му официално държаха.
Според информацията от севернокорейската държавна информационна агенция KCNA конгресът "напълно е одобрил" предложение за повишаване на Ким до позицията, като според делегатите в момента той е "върховен мозък на революцията" и "център на лидерството и единството" за Северна Корея.
Така той се нарежда по важност до баща си и дядо си чисто като символно значение - факт, който може да се тълкува като действие в посока на утвърждаване на собствената си власт, след като миналата година донякъде изпусна нещата от ръцете си.
Според Ян Му-джин, професор в Университета на Северна Корея в Сеул, този ход на Ким Чен-ун демонстрира неговата увереност в позициите си.
"Това също така показва стратегическото му намерение да централизира партийната система около себе си и да засили едноличното му управление", допълва още проф. Ян.
Съответно в този план популярната и влиятелна сестра на лидера бива избутана от светлината на прожекторите, вероятно към една по-малко видима и по-организационна роля - принципна рокада, която да покаже кой е важният Ким в семейството.
Макар на практика Северна Корея да действа поне до момента като практическа абсолютна монархия, страната е силно зависима от работата на кадрите около Ким Чен-ун. И макар сестра му да е избутана в сянка, някои от имената в списъка с членове на политбюро правят впечатление.
Така например експертите отбелязват Джо Йонг-уон - един от членовете на президиума на политбюро и началник на стратегически ключовата Централна военна комисия на партията. Предвид изявените от Ким Чен-ун планове за развиване на оръжейната програма на страната и разработването на нови оръжия, включително междуконтинентални балистични ракети с ядрени бойни глави, Джо се очертава да бъде един от най-властните и важни хора в държавата.
Друга важна фигура, този път в сферата на дипломацията, е зам.-външният министър Чоу Сон-хуй - човекът, който беше отговорен за организацията на срещите с Доналд Тръмп и през 2019 г. беше понижен заради неуспеха им. Сега името му отново изплува на преден план, което означава, че е възможно все пак да се търси външно отваряне на страната.
Не е сигурно обаче дали то ще е към Америка. Самият държавен лидер в изказването си на Конгреса обяви САЩ за "най-големия враг" на Северна Корея, което макар да показва една традиционна позиция, не е особен знак за доверие в диалога с новия американски президент Джо Байдън.
Едно е сигурно обаче - Ким Чен-ун събира властта в ръцете си и демонстрира сила - както пред своя народ, така и пред света.
