Босна и Херцеговина е засегната от сериозна демографска криза. През 1991 г., точно преди войната, в страната живеят около 4 млн. души, а в момента те са около 3,3 млн. Това число продължава да спада с всяка изминала година.
Емиграцията играе основен фактор, при който младите хора напускат в търсене на по-добро бъдеще извън зле функциониращата си държава и очевидна липса на възможности.
Други обаче са твърдо решени да останат.
В Сараево фотографката Саша Йенис успява да улови серия от независими предприемачи, които работят здраво, за да превърнат бизнесите си в родния си град в успешни въпреки мрачната икономическа ситуация.
През 2017 г. например адвокатката Ерна Сосевич основава Bizbook - мрежа от босненски компании, която има за цел бизнес общността да има бърза връзка и да се развива. Решението ѝ да разработва технологична фирма в Босна и Херцеговина по нейни думи е, защото "си няма друга държава".
Така тя вижда добра възможност да осигури връзка между различните бизнеси, да им помогне да се опознаят едни с други и да представят продуктите и услугите си, за да си осигурят надеждни бизнес партньори. В момента в платформата на Bizbook има 700 членове, а за сайта отговаря екип от пет жени.
За фотографката Йенис да напусне родината си никога не е било опция.
Въпреки влошената геополитическа и икономическа ситуация, за нея Босна и Херцеговина предлагат възможност за сериозна промяна, която трябва да дойде от младите хора. А според Ерна именно младите трябва да бъдат най-дейни в различните процеси, които текат в страната.
Ерва Невесняц е съгласен с нея. Той е графичен дизайнер и татуист, който решава, че ако може да успее в Европа, ще може и в Сараево. Всичко, което се оказва, че му е необходимо, е група добри приятели и трудолюбиви хора, които виждат резултатите, малко след като отварят студиото за татуировки.
Невесняц създава студиото в малък апартамент близо до главната улица "Маршал Тито" и е напълно убеден, че ще остане в столицата.
"Обичам Сараево, обичам Босна и не мога да си представя да живея и да татуирам някъде другаде", заявява Ерва. Чарът да татуираш хора именно от Босна е нещо уникално, което не може да се опише, смята още той.
Миран Лазич от своя страна започва да прави тениски с принтове през 2000 г., когато навлиза модата на скейтърите.
Първоначално прави тениски за приятелите си и впоследствие през 2010 г. решава да основе Revolt Clothing, негова собствена компания за улична мода в Сараево. От юли 2019 г. има и свой собствен магазин, в който продава тишъртите си - "Royal With Cheese".
Лазич израства като имигрант в Москва, където се запознава с хип-хоп културата, графитите и всичко в тази насока. След като се завръща да живее в родната си Босна и Херцеговина, той продължава да пътува и да внася нови и готини идеи в Сараево. Казва, че иска да запознае младите с нещата, които вижда и научава по време на своите пътувания.
Да бъдеш веган в държава, в която кухнята съдържа предимно месо, е трудно - това може да потвърди Саша Обучина. Да отвориш веган ресторант в град, в който кебапчетата и скарите са на всяка крачка е още по амбициозно, но Обучина не се колебае да стори именно това.
Той е шеф-готвач в свое собствено заведение, отдаден на идеята за здравословната храна и бавно приготвените ястия. Всички съставки, с които готви, са местно производство, както и вината, които се предлагат с храната.
Амбицията на Саша е да вдъхнови босненците да ядат по-здравословно и да са по-запознати с диетата, базирана на местни продукти.
Да направи сцената на съвременното изкуство в Сараево по-популярна - това пък е задачата на Мак Хюбер. Той управлява галерията "Бродак" - малко местенце за модерно изкуство близо до базара в стария град. Сградата, в която се помещава галерията, някога е била женски затвор.
Хюбер уточнява, че иска да създаде възможности за артистите и публиката да си общуват в едно независимо пространство, което е недокоснато от политическо или социално влияние. Освен това се надява да спомогне за разрастването на босненското модерно изкуство и да го превърне в наистина популярно - такова, каквото заслужава да бъде.
А Лазич не е единственият, който се е завърнал от имиграция. В квартал близо до мястото, където са се провели олимпийските игри от 1984 г., Небойса Савич решава да отвори своя собствена оптика.
Преди това той е живял във Франция, където бяга през 1990 г.
Франция може и да е била по-добрата държава, където той да развива бизнеса си, но Савич иска да види дали ще успее да работи в родния си град. Признава, че финансово и в бизнес отношение страната не е в цветущо състояние.
После допълва обаче, че дори и в тези трудни времена той пристига на работното си място и си върши работата с усмивка.
